- 10 Sep 2020
- 171
- 16
Знаем твърде малко за иранската ядрена програма, а това, което знаем, никак не е обнадеждаващо. Иран съобщи наскоро, че обогатява уран на две места в страната до нива от 20%, което е далеч над нормите за граждански цели. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) също потвърди, че Иран продължава да развива проекта си за създаване на ядрени бойни глави. Донеотдавна иранските власти твърдяха, че ядрената им програма има цел единствено производството на електроенергия или за медицински нужди, което се оказва напълно неправдоподобно.
<p>Така или иначе, все още има доста неща, които светът не знае. Например не знаем дали Иран не провежда тайни опити на пазени в дълбока тайна места, или кога Иран ще успее да произведе протоядрено оръжие, което по предварителните оценки може да се случи от няколко месеца до няколко години. Не знаем също така дали върховните ирански лидери са взели решение да разработят ядрено оръжие или да прекратят дейността си, преценявайки, че страната може да извлече повече ползи, притежавайки ядрено оръжие, без по-нататъшни рискове или да си навлече неприятности, ако все пак го направи.</p>
<p>Ако го направи, това ще изправи света пред труден избор. Освен това ще й струва скъпо и ще е много рисковано. Нещо повече, не могат да бъдат прецизно калкулирани нито загубите, нито рискът.</p>
<p>Едната възможност е да приемем и да живеем с Иран, притежаващ или близко до придобиването му, ядрено оръжие. С което допускаме, че Иран трябва да бъде възпрян от използването му, както беше възпиран Съветският съюз по време на Студената война. Противоракетната отбрана трябва да бъде разширена. Съединените щати трябва да се подсигурят, което означава Иран да разбере, че заплахата от използване или използването на ядрено оръжие ще бъдат посрещнати с твърд отговор от страна на Америка.</p>
<p>Но има няколко немаловажни трудности пред приемането на ядрен Иран. Имайки предвид подривната му дейност и подкрепата на тероризма срещу неговите съседи, ядрен Иран може да стане още по-агресивен. Той също така може да стане износител на ядрени материали, технологии и ядрено въоръжение към своите съюзници (например за Уго Чавес във Венесуела) или към радикални организации като „Хизбула” и „Хамас”. И въпреки желанието за спокойствие и стабилност в региона Иран или Израел могат да се изкушат да нанесат превантивен удар и да предизвикат тежка криза.</p>
<p>Не може да се допуска, че иранските върховни лидери и радикали винаги ще действат рационално или че разпространението на ядрено оръжие ще се ограничи до ислямската република. Ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, страни като Саудитска Арабия, Турция и Египет също ще поискат да придобият или да развият собствени ядрени програми. Ако в Близкия изток се появят множество страни с пръсти на спусъка, това може да доведе до истинска катастрофа.</p>
<p>На обратната страна на спектъра от възможни политически избори е превантивната атака: военен удар (най-вече от страната на Израел или САЩ, или пък и двете) срещу местата в Иран, свързани с ядрената му програма. Основната цел ще е да бъде премахната съществуващата заплаха.</p>
<p>При превантивен удар ще се появят значителни затруднения. Дори и да е успешна, една атака може да забави иранската ядрена програма с няколко години. Тя почти сигурно ще бъде възстановена и както може да се предполага, ще бъде вкарана под земята, в защитено място, което да направи бъдещи атаки далеч по-трудни за реализация.</p>
<p>Освен това Иран би могъл да отговори незабавно, като атакува цели в Саудитска Арабия, Ирак, Афганистан и други места от стратегически американски интерес, включително и на американска територия. „Хизбула” може да атакува Израел. Ако всичко това се случи, цената на петрола може да скочи рязко заради недостига и паниката, затруднявайки по този начин възстановяването на световната икономика, която и сега е в незавидно положение, вкарвайки я обратно в рецесия. Въоръжена атака също така може да накара иранците да се сплотят около правителството, намалявайки шансовете по-отговорните лидери да излязат на преден план.</p>
<p>Следователно няма да е изненадващо, ако Съединените щати и останалият свят потърсят всички възможни алтернативи, в това число и смяна на режима в Иран. Но колкото и да е желана, подобна смяна е трудно постижима политически. Затова основният курс в отношението към Иран е насочен към налагането на все по-строги икономически санкции. Основанията за подобни политически стъпки са, че иранските лидери се страхуват от загуба на политически контрол, понеже санкциите могат да породят нарастващо обществено недоволство, а това ще ги накара да прекалкулират загубите и ползите от ядрените си инициативи, както и че ще станат много по склонни да седнат на масата за преговори в опит да свалят санкциите.</p>
<p>Именно това ще се случи. Международната подкрепа за санкциите е значителна и нараства. Ще става все по-трудно за Иран (чиято икономика зависи в голяма степен от износа на петрол, възлизащ на повече от 2 млн. барела дневно) да намира клиенти и особено клиенти, готови да платят пълната цена. В същото време иранската валута се обезценява, правейки по този начин цените на вносните стоки недостъпни за много иранци.</p>
<p>Допълнителен елемент във валутната политика, който, изглежда, има ефект са скритите усилия, целящи да попречат на възможностите на Иран да изнася високи технологии. За тази цел бяха вкарани вируси в иранските компютри, като по този начин значително беше намалена ефективността на центрофугите, обогатяващи уран. Възможно е също така да се осъществяват покушения срещу отделни хора, което също да забави напредването на иранската ядрена програма.</p>
<p>Но забавянето на иранските усилия не е като преустановяването им. Затова един от въпросите е дали съществуващите санкции ще бъдат разширени и затегнати, което ще изисква от Русия и Китай да предефинират своите приоритети. Друг въпрос е дали санкциите изобщо са в състояние да убедят иранските лидери да приемат ограничаване на ядрената си програма. И третият неизяснен проблем е свързан с това колко дълго Израел или Съединените щати ще търпят иранските действия, преди да нанесат военен удар.</p>
<p>Както се очертава, единственото сигурно нещо в тази ситуация е, че иранската ядрена програма ще бъде основен международен проблем през 2012, ако не и най-важният.</p>
<p><em>*Ричард Хаас е бивш директор на отдела по политическо планиране на Държавния департамент на САЩ и председател на Съвета по външни отношения.</em></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
<p><em><a href="http://www.realclearworld.com/2012/01/26/answering_iran_132206.html">Източник</a></em></p>
