Глобализмът срещу етнонационализма

<strong>Дали обаче не се самозаблуждаваме, мислейки така?</strong> Навсякъде по света,&nbsp; най-могъщата сила на ХХ век &ndash; етнонационализмът &ndash; този създател и разрушител на нации и империи; тази движеща сила в битката на народите за създаване на собствени национални държави, в които тяхната религия и култура да доминират, а тяхната раса или племе &ndash; да господства, иглежда по-силен от всякога.<br /><br /><strong>&bdquo;Гласуването отразява съществуващото расово разделение&rdquo; &ndash; такова заглавие се появи на първата страница на &bdquo;Вашингтон таймс&rdquo; по повод референдума за новата конституция на Боливия, провел се на 25 януари т.г. </strong>Статията за това събитие, започва така: &bdquo;Фактът, че боливийците гласуваха в подкрепа на новата конституция, предложена от левия президент Ево Моралес, отразява расовото разделение между индианското мнозинство и боливийците от европейски произход&rdquo;.<br /><br />Провинциите, в които доминират метисите и креолите, гласуваха против проекта за конституция. Тя обаче беше подкрепена от голямото мнозинство индиански племена от западните планински райони, защото им дава много повече права.<br /><br /><strong>Както е известно, Моралес дойде на власт, през 2005, с обещанието да преразпредели богатството и властта от европейците към индианците</strong> от собственото му племе аймара и другите &bdquo;коренни народности&rdquo;, които, според него, са били ограбени от европейските завоеватели преди 500 години, т.е. по времето на Колумб.<br /><br />И така, дошло е време да бъдат преразгледани резултатите от победата на испанския конкистадор Франсиско Писаро над&nbsp; империята на инките. Според чл. 190 на новата Конституция, 36-те индиански зони получават право &bdquo;да упражняват юрисдикцията си на основата на своите собствени принципи, ценности, култура и процедури&rdquo;. <strong>Тоест, племенните закони се превръщат в провинциално и национално право.</strong><br /><br />Гласувайки против проекта за нова конституция, губернаторът на боливийската провинция Тариха Марио Косио заяви, че тя ще създаде &bdquo;тоталитарен режим&rdquo;, упражняващ властта си с помощта на &bdquo;формирана на етническа основа бюрокрация&rdquo;. На което президентът Моралес отговори: <strong>&bdquo;коренните боливийци, които живеят тук от хилядолетия са много и са бедни, докато дошлите по-късно боливийци са малко и са богати&rdquo;.</strong><br /><br />Боливия се балканизира, т.е. разделя се на племенна, расова и класова основа. Но тази страна, която президентът на съседна Венецуела Уго Чавес толкова често цитира като положителен пример за бъдещето на Латинска Америка, съвсем не е единственото място, където етническите, племенни и расови претенции се сблъскват със силите на универсализма и глобализма.<br /><br />Така, след оспорваните избори в Кения, членовете на племето &bdquo;кикую&rdquo; станаха жертва на етническо прочистване и кланета от страна на друго местно племе &ndash; &bdquo;луо&rdquo;. В Зимбабве, белите фермери бяха лишени от цялата си собственост, заради &bdquo;историческите престъпления на техните предци &ndash; британските колонизатори&rdquo; В Шри Ланка, бунтът на тамилите срещу управляващото синхалско мнозинство, в който през последните десетилетия загинаха няколко десетки хиляди души, поне засега изглежда потушен от властите.<br /><br /><strong>В началото на новото столетие, Русия се справи с чеченските сепаратисти</strong>, конфронтира се с естонците, заради посегателствата върху руските военни гробища и паметници, продължава да спори с Украйна за населения предимно с етнически руснаци полуостров Крим и защити от грузинската армия откъсналите се от Тбилиси сепаратистки републики Северна Осетия и Абхазия.<br /><br /><strong>На свой ред, Пекин смаза опитите на уйгурите да създадат т.нар. Източен Туркестан</strong>, както и бунта на тибетците за автономия, наводнявайки и двата автономни района с етнически китайци.<br /><br /><strong>В Европа</strong>, популистките и антиимигрантски партии, предупреждаващи за опасността от загуба на националната идентичност, печелят популярност и власт. Така, партията &bdquo;Влаамс Беланг&rdquo;, обявяваща се за независима Фландрия, се превърна в най-голямата политическа сила в белгийския парламент. На свой ред, Народната партия и Партията на свободата са втората и трета партии в Австрия. Швейцарската народна партия на Кристоф Блошер пък е най-голямата в кантона Берн. Във Франция, смятаният за вече загубил популярността си Национален фронт зашлеви шамар на управляващите като изненадващо спечели местните избори в едно от предградията на Марсилия. Всички тези формации са откровено етнонационалистически. Както посочва британският дипломат сър Кристофър Майър: &bdquo;глупаво е да се твърди, че национализмът и етническият трайбализъм нямат място в международните отношения през ХХІ век&rdquo;.<br /><br /><strong>Междувременно, глобалните институции - ООН, МВФ и ЕС, губят блясъка си.</strong> Чехите, чиито президент Вацлав Клаус нарича ЕС &bdquo;затвор за народите&rdquo;, поеха председателството на Съюза. В същото време, с настъпването на финансовата криза, ирландците, британците и германците се хвърлиха да спасяват собствените си банки, също както направиха и американците, които спасиха Форд, Крайслер и Дженерал мотърс, оставяйки на произвола на съдбата Тойота, Хонда и Хюндай. <strong>Това вече е икономически национализъм.</strong><br /><br />Изгряващата звезда на израелската политическа сцена е Авигдор Либерман, чиито привърженици смятат, че над един милион израелски араби трябва да бъдат прогонени от страната.<br /><br /><strong>Както е известно, за Барак Обама гласуваха 97% от афроамериканците (срещу само 3% за Джон Маккейн)</strong>. В същото време, Маккейн постигна най-добър резултат в района на Апалачите, където доминират потомците на шотландските и ирландски имигранти.<br /><br />В статията си във &bdquo;Форин афеърс&rdquo;, озаглавена &bdquo;Ние и те: засилващият се етнически национализъм&rdquo;, Джери Мълър заключава: <strong>&bdquo;Американците тотално подценяват ролята на етнонационализма в политиката. Истината обаче е, че той съответства на определени вкоренили се през столетията в главите на хората нагласи. Етнонационализмът беше стимулиран от глобализацията и ще продължи да влияе върху глобалната политика и при следващите поколения. А веднъж завладял въображението на отделни групи в мултиетническото общество, етнонационализмът неизбежно води до разделение и разпад на държавата&rdquo;.</strong><br /><br />И така, &bdquo;разделение и разпад&rdquo;. Наистина си струва да се замислим, дали действително живеем в една &bdquo;пост-расова&rdquo; Америка, или нашата мултикултурна и мултиетническа държава също е обречена на балканизация и разпад?<br /><br /><em>Текстът е публикуван в geopolitika1.hit.bg</em>