ФРИДМАН: Могат ли гърците да станат германци?

ФРИДМАН: Могат ли гърците да станат германци?
Катерина Соку, 37-годишна финансова журналистка от всекидневника „Катимерини”, ми разказа следната история” – група германци, членове на баварския парламент, дошли в Атина малко след началото на икономическата криза тук и се срещнали с няколко гръцки политици, академици, журналисти и адвокати в таверна, със задачата да направят оценка на гръцката икономика. Соку сподели, че е останала с впечатлението, че германците са се опитали да разберат дали ще се наложи да кредитират Гърция в случай на фалит. Приличаше на интервюиране на една нация от страна на друга за отпускане на заем. „Те не бяха тук като туристи. Наложи се да им даваме данни за това по колко часа на ден работим – припомни си Соку. – Наистина изглеждаше така сякаш трябваше да ги убеждаваме в нашата почтеност”.
<p>Разказът на Соку ми напомни впечатлението, което ми направи Дав Сейдман, авторът на книгата &bdquo;Как?&rdquo; и изпълнителен директор на LRN, помогнала на компаниите да изградят етичната бизнес култура. Глобализацията на пазарите и хората достигна нови висоти в последните пет години, дължащи се на появата на социалните мрежи. Скайп, дериватите (финансови инструменти &ndash; б.пр.), бързата безжична връзка, евтините смартфони и масовото компютризиране. &bdquo;Когато светът е свързан толкова тясно &ndash; твърди Сейдман, &ndash; ценностите и поведението на всички придобиват значение повече от всякога, понеже има контакти между хората повече от всякога... Придвижихме се от двустранната свързаност, към многостранната свързаност и стигнахме до етическата взаимозависимост&rdquo;.</p> <p>Когато стане трудно да се защитиш от безотговорното поведение на някой друг, добавя Сейдман, ти и той трябва да проявите здрав разум и да постъпите отговорно, или в противен случай ще се наложи да търпиш последиците, независимо дали си направил нещо лошо или не. Това е два пъти по-вярно, когато две различни страни споделят една и съща валута, но не и едно и също управление. Именно заради това случващото се не може да се сведе само до лихвените равнища. То е и въпрос на ценности. Германците сега се обръщат към гърците и им казват: &bdquo;Ще ви дадем още пари, при условие че започнете да се държите като германците и да станете спестовни, да работите повече, да почивате по-малко и да си плащате редовно данъците&rdquo;.</p> <p>Уви, двете страни са твърде различни в културно отношение. И напомнят повече за двойка след развод, на която задавате въпроса: &bdquo;Как изобщо сте си мислели навремето, че можете да съжителствате заедно?&rdquo;.</p> <p>Германия е въплъщение на страна, която е станала богата, защото хората й са работни. Гърция, обаче, след присъединяването си към Европейския съюз (ЕС) през 1981 всъщност става поредната близкоизточна петролна държава, но вместо петрол, тя си има Брюксел, който постоянно я захранва със субсидии, помощи и евро при ниски лихви.</p> <p>Природните богатства създават условия за корупция, а различните групи по интереси се надпреварват за контрола върху кранчето. Точно това се случи в Гърция, когато тя получи достъп до европейски заеми и субсидии.</p> <p>Вродената предприемчивост на гърците беше насочена в грешната посока, а именно в състезание за правителствени фондове и договори. В интерес на истината, не всичко се пропиляваше. Гърция направи истинска модернизация през 90-те години на миналия век. Но след 2002 тя направи крачка назад, мислейки, че е успяла, и голяма част от парите, изливащи се от ЕС, започнаха да финансират корупцията, патронната система, чрез която политиците разпределяха правителствени служби и местни проекти в замяна на гласове за изборите. Това засили зависимостта от държавата, а младите хора започнаха да си мечтаят за сладка държавна службичка и всеки, от таксиметровия шофьор, през шофьора на камион, фармацевта и адвоката, се изправяше пред непреодолимите административни бариери, чието преодоляване изкуствено вдигна цените.</p> <p>Членството в Европейския съюз &bdquo;даде огромни възможности за развитие, но ние ги пропиляхме &ndash; сподели Димитрис Бурантас, преподавател по мениджмънт в Атинския университет. &ndash; Но също така не успяхме да извлечем никакви предимства от отварянето на пазарите на (бившите) социалистически страни, заобикалящи Гърция. Не успяхме също да извлечем предимства от растежа на глобалната икономика. Изпуснахме ги, понеже политическата система се беше фокусирала върху увеличаването на държавната администрация, а не върху поощряване на предприемачеството, конкуренцията или върху индустриални стратегии и конкурентни предимства. Създадохме държава с огромна, неефективна и много корумпирана бюрокрация. Оказа се, че сме последната комунистическа страна в Европа&rdquo;.</p> <p>Това е защото, добавя той, гърците, когато заминават за Съединените щати, &bdquo;развиват своите умения и предприемчивост&rdquo; по начин, даващ им възможност да забогатеят. Но тук, в Гърция, системата ги кара да правят точно обратното. Инвеститорите тук ви казват, че им се поставят безброй ограничения при започването на нов бизнес. Това е лудост. Гърция е единствената страна в света, където гърците не се държат като гърци. Тяхната държава на благоденствието, финансирана щедро от ЕС, ги кара да не приличат на себе си.</p> <p>При влошаването на положението в Бейрут и Дубай Атина можеше да стане център за услуги на Източното Средиземноморие. Вместо това Кипър и Истанбул поеха тази роля. Гърция не трябва да пропилява възможностите, дадени от настоящата криза. Когато бяха прокарани някои реформи миналата година, премиерът Георгиос Папандреу ми каза: &bdquo;Най-тревожното от всичко е съпротивата на самата система. Как може да се промени културата?&rdquo;.</p> <p>Гърция ще трябва да проведе културна революция. А това може да стане само ако двете основни партии в Гърция се съюзят, хванат се за ръце и със задружни усилия направят радикални промени в културата на управлението от горе на долу. Ако това не се случи, Гърция никога няма да успее да върне заемите си.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>

Коментари

  • Вокор

    13 Авг 2011 22:51ч.

    Хунтата ще ги оправи,че и нас!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи