ФРИДМАН: Да бъдеш прогресивен в трудни времена

<p>Рам Еманюел нарича своята философия простичко: &bdquo;Орязвай и инвестирай&rdquo;. Икономиите ще дойдат от съкращаването на прекалено раздутата администрация и ще отидат за осигуряване на реда, за удължаване на учебния ден и модернизиране на метрото, и всички те, мислени с цел да дадат възможности на бизнеса да отварят работни места в Чикаго. При представянето на новия бюджет миналата седмица Еманюел показа колко малко трябва, за да бъдеш наистина креативен в трудни времена.</p> <p>&bdquo;Искам да бъда честен по отношение на бюджета &ndash; каза кметът. &ndash; Почти всички идеи бяха предварително подложени на дискусии и задълбочено се дебатира по тях. Но политиците не са склонни да ги приемат. Може би в миналото е било полезно да се търси политизирането им. Но вече сме стигнали до предела и трябва да решим проблемите. Цената на политическото противопоставяне срещу практичните решения ще бъде твърде висока. Подобно противопоставяне ще разруши финансите на Чикаго и ще застраши бъдещето на града. В целия процес на реформите ние ще се водим от принципите на прагматизма и прогреса, а не на политиката. Това, което просто не можем да си позволим повече, е да се разтакаваме. Няма как да се пуснем по инерция надолу по пътя, понеже вече сме излезли от него&rdquo;.</p> <p>Това е цялата истина. Гордостта и удовлетворението на Еманюел е решението, което взеха със зам.-кмета по образованието &ndash; да удължат от следващата година учебния ден за 400 хил. ученици в Чикаго с 90 минути и учебната година с една седмица. Лидерите на учителските профсъюзи се съгласиха на това, но поискаха още разговори как да бъде запълнено допълнителното време и разбира се, още пари. Родителите подходиха с недоверие, което означава още разговори със синдикатите.</p> <p>&bdquo;Искаме да бъдем град, в който да се създават нови бизнеси и където родителите да отглеждат спокойно децата си &ndash; каза още кметът по време на интервюто. &ndash; Не можем да си позволим толкова кратки учебни дни в големите градове&rdquo;.</p> <p>През 2003, добави кметът, учителите в Чикаго получиха двойно увеличение на заплатите и съкратена учебна седмица. Резултатът от това беше, че политиците се справиха с учителските протести, а учителите получиха по-високо заплащане. Но може ли някой да ми каже какво получиха децата? Всъщност сега създаваме система, от която и децата да получат нещо&rdquo;. Еманюел създаде и частно финансирана бонус програма за директорите, чиито училища покажат впечатляващи резултати.</p> <p>Това е част от един процес, казва кметът, по подобряване на училищната среда и уличната сигурност, за да могат хората да се разхождат спокойно, а бизнесът да иска да се установи тук и да създава работни места. Но има да се извърви дълъг път.</p> <p>В добри дни, каквито имаше миналата седмица, фирми като &bdquo;Аксенчър&rdquo; обявяват, че отварят 500 работни места в Чикаго. А в лоши дни, отбелязва Еманюел, разбирам, &bdquo;че съм безсилен пред обстоятелствата&rdquo;. В града има хиляди незаети работни места, казва той: &bdquo;Имаше двама млади изпълнителни директори от здравния бизнес вчера пред таблото с обяви за работа. Попитах ги: &bdquo;С какво мога да ви помогна?&rdquo;. Те ми отговориха, че имали 50 незаети позиции и не могат да намерят подходящите хора за тях.</p> <p>Дъг Оберхелман, изпълнителен директор на &bdquo;Катерпилар&rdquo;, чиито главни офиси се намират в Илинойс, беше цитиран да казва пред ежегодния бизнес форум в Чикаго: &bdquo;Не можем да открием квалифицирани работници на пълен работен ден като технически и инженерни кадри и дори заварчици, поради тази причина ние се принуждаваме да изнасяме производства от Съединените щати. Образователната система в САЩ е прогнила в основата си, а това ни принуждава да дообучаваме всеки човек, когото назначаваме&rdquo;.</p> <p>Именно това е причината кметът Еманюел да съкращава и да инвестира повсеместно. Той увеличи местата в детските гради с близо 6000, като оряза близо 400 млн. долара от бюджета за издръжка на училищната администрация. За да има повече полицаи по улиците, той премести 600 от тях от бюрата на улицата. За да освежи метростанциите, съкрати 200 работни места в отдела по транспорта.</p> <p>Но освен съкращенията и инвестициите, Еманюел увеличи и приходите, без да вдига по-голямата част от данъците, за да покрие оперативния дефицит от 636 млн. долара. Той иска да даде пари на болниците и други обслужващи гражданите институции, слагайки такса от 2 долара на час за паркиране в центъра и вдигайки глобите за шофиране в нетрезво състояние. Всеки източник на доходи трябва да бъде използван.</p> <p>&bdquo;Намираме се в труден период и като град, и като страна &ndash; добави той. &ndash; Това не е мнението само на елитите. Американските граждани всеки ден го изпитват на гърба си&rdquo;.</p> <p>Именно това е и въпросът, на който трябва да отговори Чикаго, а и цялата страна: можем ли да стопим достатъчно мазнини и да укрепим мускулатурата &ndash; да успеем да реформираме данъчната система, за да може да ни носи повече приходи &ndash; толкова, че да успеем да платим за 20-годишната си невъздържаност и да финансираме изграждането на умения у нашите деца, да финансираме иновациите, които да ни носят дивиденти през следващите 20 години? Ако можем, ще ни очаква трудно следващо десетилетие, но пък ще имаме като цяло добър век. А ако не? Е, по-добре е да направим това, което трябва, и да не му мислим много.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>