- 10 Sep 2020
- 104
- 3
Фискалният борд не решава основните проблеми днес: Каква държава искаме? Как да устроим здравеопазването, образованието, вътрешния ред и пенсионната си система? Как да осигурим представителна демокрация? Тези неща се решават с обществен дебат и съгласие, а не с навличане на “ризница”. Докато се държим шизофренично и не желаем да плащаме данъци, а очакваме “грижата” на държавата, дългосрочната фискална стабилност е в опасност със или без “фискален борд”. Ще въвеждаме “фискален борд”, т.е. задължителни ограничителни параметри на публичните финанси.
<p><strong>Какви параметри?</strong></p>
<p>Държавният дълг да е до 40 % от брутния вътрешен продукт (БВП), бюджетният дефицит – до 3 % от БВП, а публичните разходи – до 38 %. Ако някое правителство иска прехвърляне на границите, да осигури 2/3 от гласовете на народните представители в подкрепа на искането си. Това да се запише в Конституцията. Т.е. промяна може и да има, ама на куково лято.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Защо се прави?<br /></strong><br />България трябва да е “много финансово дисциплинирана във времето” (Дянков). Безспорно, похвално. Фискалната политика обаче не е само макроикономически инструмент, но и сечение и балансиране на обществени интереси, изразявани и отстоявани в Народното събрание. Така трябва да е. Затова Европейският съюз няма фискална политика, а в САЩ разходите се решават директно от Конгреса.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Ще работи ли?<br /></strong></p>
<p>Без проблеми – при едно условие. Ако с Конституцията се забрани и икономическият цикъл. А икономическият цикъл води до колебания в приходната част на бюджета – постъплния от данъци и осигуровки. Когато приходите спаднат (временно) – увеличава се дефицитът (временно). И в Германия. Тъй като това няма да се допуска при фискален борд, колебанията в приходите ще се отнасят директно (и временно) върху колебания в разходите.</p>
<p>Кои разходи? За болници? За училища? За полиция? За администрация? Т.е. правителството и Народното събрание ще са с вързани ръце за макроикономическо управление – шоковете ще се носят директно от публичните сфери и оттам – от всички.</p>
<p>За да представи дефицита по-малък, отколкото беше през 2009 и 2010 г., правителството не се разплати с фирмите, изпълнили поръчки и построили обекти. Утре това може да стане и с полицията, администрацията, учителите, лекарите и пр. Това ли искаме? Ако “да”, няма проблем. Важно е да знаем какво правим.</p>
<p><strong>Произволни параметри</strong></p>
<p>Защо 38 % публични разходи? Аз бих предпочел 35 или 32 %. Каква е разликата между 40 % дълг към БВП и 35% или 55%?</p>
<p><strong>Решение на грешния проблем</strong></p>
<p>Ама ще речете, защо му е на правителството “гъвкавост” при макроикономическото управление. Не знаем ли на практика, че нито могат, нито го правят, а има популистки елементи, които надделяват? Пък и много се краде. Затова – по-добре ограничения.</p>
<p>Да, да си дойдем на думата: Идеята за фискален борд беше тиражирана през лятото на 2010 г. като протест: "Фискалната политика не е достатъчно отговорна...", коментира преподавателят в УНСС Димитър Чобанов, и това бе подето от Синята коалиция като вот на недоверие срещу политиката на правителството: “Министърът на финансите Симеон Дянков да се намеси и да спре "глупостите" с проектите ... да не ги вършат тия глупости". За това призова лидерът на СДС Мартин Димитров пред БНР. Самият министър Дянков сега пък гласува недоверие на бъдещите правителства: “Пактът има за цел да дисциплинира всички управления в бъдеще”.</p>
<p>Е, ако това ни е проблемът, че не вярваме на сегашното и на бъдещите правителства да се държат отговорно, спазвайки нормалния политически процес и действайки според обстановката, да решим проблема кардинално, вместо да бием около храстите. Да си внесем директно</p>
<p><strong>депутати и правителства от чужбина</strong></p>
<p>Аз предлагам да потърсим във Финландия, Дания, Холандия или Естония. Тази идея не е моя. Пол Ромър, авторът на новата теория на растежа, предлага учредителна харта за градове, които да “предадат ключа” на чужденци. Чужденците да им въведат и приложат общественото устройство, което ще е благоприятно за развитието им. България като цяло не е по-голяма от един средно голям град. Защо да не приложим тази идея. Критици наричат идеята на Ромър неоколониална. Какво пък, ако гражданите на града (страната) предпочитат да бъдат управлявани от чужденци, но както трябва?</p>
<p><em>Текстът е публикуван <span style="text-decoration: underline;"><a href=" http://web.me.com/lchristoff/LCh_Blog/Blog/Blog.html " title=" http://web.me.com/lchristoff/LCh_Blog/Blog/Blog.html ">в блога</a> </span>на автора.</em></p>
