ФИШЕР: Да европеизираме Европа

<p>С други думи, финансовата криза сега се превръща в политическа криза на Еврозоната, което поставя под въпрос самото съществуване на целия европейски проект. Ако европейското монетарно обединение претърпи провал, голяма част от единния пазар или европейските институции и договори ще рухнат. Ще се наложи да отпишем шест десетилетия успешна европейска интеграция, което би имало непредвидими последици.</p> <p>Провалът ще съвпадне с появата на новия световен ред, като двете столетия на доминация на Запада ще приключат. Силата и богатството ще се изместят към източноазиатските и другите бързоразвиващи се страни, а Америка ще бъде заета с разрешаването на собствените си проблеми и с префокусирането си от Атлантика към Пасифика. Ако европейците не заявят ясно интересите си сега, те ще се превърнат в обикновени статисти сред новите световни сили.</p> <p>Причината за европейската криза не е в трите десетилетия неолиберализъм. Нито пък е резултат от спукването на имотния балон, на нарушаването на Маастрихтския договор, на главоломно нарасналите дългове или на алчността на банките. Най-големият проблем на Европа е не какво се случи, а какво не се случи, и по-точно създаването на общо европейско управление.</p> <p>В началото на 90-те, когато мнозинството от държавите, членки на ЕС, решиха да създадат монетарен съюз с обща валута и централна банка, идеята за централно управление не получи подкрепа. В резултат на това създаването на монетарното обединение се забави, оставяйки само една впечатляваща конструкция, лежаща на стабилни основи, която да осигурява стабилност във времена на криза. Монетарният суверенитет се запази и контролът върху националния капитал остана в правителствата.</p> <p>Това си остана основно верую във време, в което формализирането на правилата &ndash; задължителни ограничения върху дефицита, дълга и инфлацията &ndash; беше достатъчно. Но това установяване на правилата се оказа илюзорно: принципите винаги трябва да бъдат придружени от възможности за налагането им, в противен случай те няма как да бъдат реализирани.</p> <p>Еврозоната, един хлабав съюз от суверенни държави с обща валута и единни принципи и механизми, се провали на изпита. Неспособна да отговори решително на кризата, Еврозоната изгуби доверие, което е най-ценното й качество. Без политическа воля за европеизиране на Европа, за превръщането на крехкия съюз в здрава федерация, Еврозоната &ndash; и целият ЕС &ndash; ще се разпадне. <br />Политическата, икономическа и финансова цена на ренационализацията ще бъде огромна. Възможността за разпад на Европейския съюз всява страх по целия свят.</p> <p>И обратно, ако политическият дефицит на валутното обединение бъде преодолян, първо, чрез установяването на фискален съюз (общ бюджет и общи отговорности), ще бъде възможно истинско политическо обединение. Нека бъда ясен: нищо по-малко от Съединени европейски щати няма да притежава достатъчно сила за предотвратяване на задаващата се катастрофа.</p> <p>Харесва ли ни или не, Еврозоната ще трябва да действа като авангард на ЕС, понеже като цяло на ЕС, със своите 27 страни членки, ще се наложи да ускори процеса на политическа унификация. За съжаление единодушна подкрепа за така необходимите промени в договорите на ЕС все още не може да бъде осигурена. Какво трябва да се направи в такъв случай?</p> <p>Европейците постигнаха огромен прогрес в процеса на интеграцията, надминаващ дори рамките на договореното, когато решиха да отворят границите помежду си чрез т.нар. Шенгенско споразумение (днес вече част от договорите на ЕС). Затвърждавайки този наистина успешен опит, Еврозоната трябва да направи усилия да избегне първородния грях на ЕС по създаването на наднационални структури, на които определено липсва демократична легитимация.</p> <p>Еврозоната се нуждае от единно управление, което, както се очертава, може да е съставено само от държавни и правителствени ръководители &ndash; управление, което вече е налице. И понеже не може да съществува фискално обединение без обща бюджетна политика, нищо не трябва да може да се решава без съгласието на националните парламенти. Това означава, че трябва да бъде създадена Европейска камара, съставена от ръководствата на националните парламенти.</p> <p>В началото подобна камара може да бъде със статут на съвещателно тяло, което да се ползва с подкрепата на националните парламенти. После, на базата на междуправителствени договори, тя трябва да поеме функциите на парламентарен контрол и да може да взима решения и да е съставена от делегати на националните парламенти. Разбира се, тъй като договори от подобен тип ще означават допълнително прехвърляне на суверенитет към европейски междуправителствени институции, тази камара ще трябва да получи пряка гражданска легитимация чрез референдуми във всички държави членки, включително (и особено) в Германия.</p> <p>Всичко това повдига доста важни въпроси, свързани с общите политики за осигуряване на икономическа стабилност и стимулиране на растежа. Но ако сме научили нещо от настоящата криза, то е, че подобни въпроси не могат дори да бъдат поставени, докато Еврозоната не се сдобие с подходяща институционална рамка със здрава основа, състояща се от реален управленски&nbsp; инструментариум, ефективен парламентарен контрол и от действителна демократична легитимация.</p> <p><em>*Йошка Фишер е изтъкнат член на германската Зелена партия вече повече от двадесет години. Бил е външен министър и вицеканцлер на Германия от 1998 до 2005 година.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сп. <a href="http://www.social-europe.eu/2011/10/europeanizing-europe/">&bdquo;Social Europe&rdquo;</a>.</em></p>