- 10 Sep 2020
- 100
- 2
През последните години забелязвам на пръв поглед странна закономерност. За събитията от зимата на 1997 г. по-често се обаждат и припомнят от ъгъла на бившите комунисти. Особено активен е президентът Първанов, който полага сериозни усилия да сакрализира датата 4 февруари. Дето се вика, така възторжено и за 9 септември не е говорил. То не бяха дискусии, то не беше национално помирение, Велислава Дърева и патетика на буци.
<p><strong>И понеже героична дата без герои не върви, съчиниха си образа на Николай Добрев.</strong> Бил политик от не-знам-какъв-си мащаб и далновиден спасител на нацията. Бивало дори улица да се кръсти на него. На министъра на вътрешните работи, с чието благосклонно бездействие се източи и фалира криминално банковата система в страната. <strong>Този детайл обаче се е сторил вероятно твърде незначителен за съчинителите на най-новата ни история.</strong></p>
<p>Всъщност фигурата на Николай Добрев се гледа положително и през другия основен наратив за “10 януари – 4 февруари", този на т.нар. демократична опозиция, начело с Иван Костов. <strong>Самият Костов обича да набляга на "положителната роля" на Николай Добрев, с когото според запознати интензивно си общувал в онази смутна зима. </strong>Ако ключовите думи в разказа на комунистите са "консенсус", "помирение" и "гражданска война", то демократите наблягат на "промяна", "европейски път", "национално спасение" и "народно недоволство". Ако Николай Добрев е за едните Великият помирител, спасил България от гражданска война, то Иван Костов е за другите Великият реформатор, извел България по пътя на светлото европейско бъдеще.</p>
<p>Запазвам си правото да бъда еднакво скептичен към двата наратива, както и към техните сътворители. <strong>Защото ние, онези от площада, не знаем какво се случи тогава, как се случи и какво се договориха онези "горе".</strong> Знаем за хиперинфлацията, знаем за ненаказаните кредитни милионери, за глада и гнева. И толкова! Не знаем защо т.нар. демократична опозиция наблюдаваше кротко цяла година как държавата се тика към фалит. Не знаем защо лидерите на СДС дори в уж съдбовния 10 януари изглеждаха като играчи от миманса, това нека не се забравя, а Костов оглави протестите едва дни по-късно. <strong>Най-вече не знаем защо последвалите "голямата промяна" реформи и приватизация облагодетелстваха отново ония, които уж бяхме изгонили.</strong></p>
<p>Вечни тайни обаче няма. Доказа го великолепният филм на Малина Димитрова за палежа на Партийния дом. Мъглата около тази първа за прехода ни уйдурма (а може би втора, ако броим и фалшифицираните избори за ВНС) се разсея в значителна степен. Оказва се, че всичко е било плод на борба за надмощие в средите на комунистическата партия, а самата сценка – изиграна със съдействието на службите, здравите момчета от спортните школи и афектираното гражданство. <strong>Хем крилото на перестройчиците в БСП взе надмощие, хем се появи алиби за "изчезването" на стотици томове компрометираща документация.</strong></p>
<p><strong>А дали през 1997 г. не ни изработиха по същата схема?</strong> Една година източваха капитал от банките, след което с помощта на уличния натиск (отново с активното участие на "здравите момчета") по-несговорчивите другари бяха придумани да предадат властта в ръцете на т.нар "демократична опозиция, която сетне трябваше чрез приватизацията да превърне кредитните милионери в новите капиталисти на България. Ще поживеем – ще видим! <strong>Може би когато февруарското поколение участници в договорката слезе от политическата сцена.</strong></p>
