Европа има нужда от икономическо управление

<p>И страните, членки на Еврозоната, постигнаха съгласие да продължат действието на този специфичен финансово-стабилизационен механизъм след 2013 и дори да внесат поправки в Лисабонския договор, за да бъдат избегнати всякакви законови пречки.</p> <p>Въпреки всичко това пазарите остават подозрителни от показаната солидарност от страна на Еврозоната. Гръцкият публичен дълг стана по-голям дори от този на Египет. Португалия прибягна до помощ от ЕФФС и Международния валутен фонд (МВФ). Както се разбра, ирландските банки имат нужда от допълнителни 24 млрд. евро, за да не фалират. А Испания прави всичко, което може, за да избегне заразата.</p> <p>Иронията е, че еврото е един проект с наистина огромен успех, носещ изключителна стабилност за страните, участнички в него. Всъщност без единната валута много от тези страни щяха да се търколят надолу по спиралата на обезценяването и в края на краищата да прибягнат до МВФ.</p> <p>Европейската централна банка (ЕЦБ) изигра решаваща роля в предпазването от най-лошия сценарий, но очевидно недостатъците на Европейския икономически и монетарен съюз (ЕИМС) си остават: ЕИМС успя да установи само монетарно обединение, но не и икономическо, което както се оказа е тясно свързано с устойчивостта и слабостта на еврото.</p> <p>Истинската криза, пред която е изправена Европа, е липсата на икономическо управление. Страните, членки на Еврозоната, все по-категорично поемат по свой собствен път, дори открито защитават националистки икономически политики, които като цяло са във вреда на Еврозоната.</p> <p>Това не значи, че единната икономическа политика трябва да бъде наложена на всички, но Европа се нуждае от по-висока степен на координация и сближаване, за да е сигурна, че всички гледат в една и съща посока. Както колите по магистралата, някои се движат по-бавно от други, но има минимална и максимална скорост и всички трябва да се движим в общия поток.</p> <p>Нещо повече, всички мотористи трябва да се съобразяват с правилата на пътя и на всеки, който ги нарушава, трябва да бъде искана сметка и ако се наложи, да бъде глобяван, понеже дори само един нарушител може да причини огромна катастрофа, ако не бъде спрян навреме. Проблемът с липсата на икономическо управление е, че анархията може да причини огромни разрушения.</p> <p>Нужно е съгласие по правилата и законовите основи, за да бъдат те адекватно приложени. Лидерите на Европейския съюз (ЕС) на последната си среща почти стигнаха до съгласие относно икономическите политики, по които да има по-близка координация и които ще подобрят конкурентоспособността, а също така и по отношение на стабилността на пенсиите, по съотношението заплата-производителност, по корпоративните данъци, по инвестициите в разработки и развитие и по финансирането на основните инфраструктурни проекти. </p> <p>Истината е, че същите тези страни, членки на ЕС, не се справиха със задачата да натоварят Европейската комисия (ЕК) с пълната власт да държат правителствата на страните членки отговорни за своите действия и където е необходимо, да налагат наказания за неспазване на правилата. Този междуправителствен подход, заложен в Лисабонската стратегия, не успя да даде нужния резултат, за да стане Европа по-конкурентна и динамична през 2010, и същите слабости ще тормозят нейния наследник, новата стратегия „Европа 2020”.</p> <p>Всъщност това е провал на управлението на Пакта за стабилност и растеж, създаден (основно от Германия), за да подсигури хармонична макроикономическа политика чрез ограничаване на нивата на дълга спрямо дефицита. Повечето страни, членки на Еврозоната, сега са нарушителки на Пакта и нито една не е наказана за това от нейните архитекти. Наскоро приетите изменения създадоха по-чувствителна и гъвкава система за санкциониране на страните нарушителки, но все още остава практиката вземането на решение за започване на наказателна процедура за свръхдефицит да се прави от страните членки, а не се въвежда автоматична процедура, която да бъде наблюдавана от ЕК.</p> <p>В същото време Комисията вече ръководи вътрешния пазар – едно от най-големите постижения на Европа – чрез мониторинговия механизъм на единните пазарни изисквания. Той също така има възможност да завежда дела срещу страни членки, които не изпълняват приетите директиви в поставените срокове или по заложения начин.</p> <p>По същия начин европейската политика по конкуренцията от много години действа твърдо срещу монополите и злоупотребата с монополно положение на пазара. Комисията и тук играе ролята на безпристрастен съдник. Може и да има спорове по някои казуси, но системата донесе някаква степен на сигурност в единния пазар, която страните членки едва ли щяха да постигнат сами.</p> <p>Предизвикателството, стоящо пред европейските лидери днес, не е да препакетират старите политики, а да изразят общото си мнение и да проявят воля за съвместни действия. Твърдя, че Общностният договор може да предостави всички елементи за едно икономическо управление в обща рамка, а ЕК да бъде неин координиращ център. Както е записано в проекта за единния пазар от 1980, Комисията може да бъде натоварена с наблюдението върху сближаването на икономическите политики на отделните държави, в конкретно разписани граници, в целия ЕС.</p> <p>Отклоняването от тези параметри ще води до предупреждение и санкции, но от друга страна, би трябвало да има известна гъвкавост за страните членки при преследването на общите цели на ЕС, с темпове, адаптирани към техните национални особености. Към списъка с правомощия на европейските представители, свързани с икономиката, трябва да бъде добавена отговорността за придвижването на процеса напред, давайки му посока и определяйки момента. </p> <p>Ако европейските страни излязат по-силни от настоящата криза, те ще имат нужда от по-широкомащабно мислене и влагане на повече вяра в съвместното начинание, каквото е самият Европейски съюз. В края на краищата, европейското обединение е заченато като проект на сдружените държави, а не на оцеляващите икономики.</p> <p><em>*Ги Верховстад е бивш министър-председател на Белгия и настоящ лидер на Групата на либералите и демократите в Европейския парламент.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>