- 10 Sep 2020
- 100
- 1
От континент не можеш да направиш държава. Проблемът на Европа е в това, че тя не притежава общ език, в нея няма съвместни обществени дебати, а оттам и обществено мнение. Всичко трябва да бъде по-просто, по-нагледно, демократично и прозрачно. Какво ли не обещаваха на всички нас и особено на ирландците, за чието съгласие всички толкова много жадуваха. Това се правеше, за да ги убеди да приемат – поне от втори опит – Лисабонския договор. И какво излезе: новото демократично начало, търсенето на телефонния номер, който някога Хенри Кисинджър поиска от европейците, за да повярва в това, че те наистина могат да бъдат възприемани като лице за контакти и актьор в световната политика – всичко се оказа поредният стар и недостоен задкулисен сговор: ти накисна моя кандидат, сега пък аз ще видя сметката на твоя.
<p>Само дето цялата тази въртележка на персоналните кандидатури в Брюксел не интересуваше никого, с изключение на Гутенберг, Юнг и Фон дер Лайен. <strong>Никой не се вълнуваше от това колко безлична изглежда комисарката по външната политика, нито от българската кандидатка с нейните, с техните проблеми.</strong> Проблемите вървят заедно със самата конструкция. Сега си имаме постоянен председател на Европейския съвет и постоянен министър на външните работи. Но ако американският президент Барак Обама наистина вземе телефонната слушалка, кой номер ще трябва да избере – номера на постоянния председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой или телефона на министър-председателя на държавата, която тъкмо по това време изпълнява председателските функции според принципа на половингодишната ротация? <strong>И какво да прави в тази неразбория новият комисар по външната политика Катрин Аштън?</strong><br /><br />Тя беше подложена на рязка критика, обвиняваха я в безцветност и лоша информираност и въпреки това тъкмо тя получи този пост и сега ще трябва не само да формулира със силни изрази външната политика на Франция, Полша, Испания, Словения и Дания, но и – което е особено важно – да бъде способна да я осъществи и на дело. <strong>Първото би могло да се очаква от Тони Блеър, докато второто изобщо няма как да се получи поради съществуването на 27 различни интереса и същото количество амбиции.</strong> Както в Съвета, така и в Комисията.<br /><br /><strong>Страните, членки на Европейския съюз, все още се стараят да изпращат в европейските институции онези политици, от които самите те биха искали да се отърват. </strong>В това отношение Гюнтер Отингер не е изключение, въпреки че той се държа достойно, когато го представяха като бъдещ комисар по въпросите на енергетиката. Госпожа Желева се представи твърде безлично, да не говорим, че я обвиниха във водене на незаконна странична дейност и дори във възможни връзки с мафията, вследствие на което дори в Брюксел не можаха да я приемат, а след това я отстраниха от власт и в България. Всичко това само потвърждава съществуващата практика – само че в момента тя не може да заема дори и поста министър на външните работи на своята страна.<br /><br /><strong>“Новото начало“ трябва да изглежда по друг начин.</strong> Проблемът на Европа е в това, че тя не притежава общ език, в нея няма съвместни обществени дебати, а оттам и обществено мнение. Това, което се върши в Брюксел – което въпреки лисабонската демократизация се играе пред празни трибуни – е елитен проект без всякакви корени в обществото.<br /><br />Последните задкулисни наддавания във връзка с политическите кандидатури могат да служат като подходящ коментар към възраженията на Федералния конституционен съд. <strong>Само демократичното гласуване на народите би могло да превърне Европейския съюз в европейска държава – но съществуващите в Брюксел порядки са на светлинни години далеч от това.</strong></p>
<p><em>Текстът е публикуван в "Der Tagesspiegel"<br />Превод: Андрей Романов</em></p>
