- 10 Sep 2020
- 147
- 5
„Свързването му с органите на ДС е запълнило потребностите му от обществена опора и защита”. „Заживял е с манията за изключителност и гениалност и се е откъснал от почвата, от която е израсъл”. „Липсата на разузнавателна дейност не му дава възможност да разбере разликата от предишната му работа”. „От психологическа гледна точка последната му постъпка може да се обясни като отчаян опит за реализация на неговия действителен и въображаем потенциал”.
<p> Преди да започнем с разпитите на Ахмед Доган в следствието, ще се запознаем с един анализ, изготвен от полк. Попов от ДС малко след ареста на настоящия лидер на ДПС. Целият анализ е нещо като равносметка на ДС за работата с аг. „Сава” и в него са повторени факти, които сме цитирали в нашата поредица. Ще пропускаме това, което вече знаем, и ще се насочим към по-любопитните и непознати до този момент неща от агентурната биография на Доган. В края на анализа си полк. Попов е записал и своите констатации и изводи за агента, в които се посочва част от причините поради които „Сава” е поел по грешния път. Анализът е изготвен въз основа на агентурното дело на Доган. Както вече знаем, през годините на сътрудничеството си на ДС, освен че е донасял и участвал в различни разработки, Ахмед Доган е и бил периодично проверяван и подслушван с помощта на мероприятията „Родопи” и „Пирин”. Ще започнем именно с извадки от тези мероприятия, които полк. Попов е събрал и систематизирал в анализа си:</p>
<p> През март 1982 година са проведени М „Пирин” и М „Родопи” на агента и са получен следните по-характерни данни:<br />- По изказване на Христо Михайлов (б.а. – името е измислено) агентът от време навреме се съмнявал в Маркс. Ако го слушал някой, който не го познава, щял да каже: „Откъде е дошъл този западен идеолог в нашите редове”.<br />„Сава” е решил в близко време да направи анализ на основното философско състояние, изобщо на марксистката философия, като ще бъде доста остър и не е сигурен дали ще му напечатат материала. Стремежът му е истинският марксизъм да върви напред.<br />- „Сава” слуша редовно радиостанция Би Би Си.<br />- На подхвърлянето на Христо Михайлов, че „Сава” е малко затворен, той отговаря, че е затворен само за непознати и че няма с кого да бъде отворен, защото вече е патил от „такива златни уши”. Сега си е поставил маска, получил е инстинкт за самосъхранение.<br />- „Сава” пита Христо Михайлов каква гаранция може да даде за това, че социализмът е най-добрият път за развитие на човешкия род. Казва, че капитализмът не е развит докрай, и посочва, че на този въпрос може да се отговори, като детайлно се разгледат двете обществени системи.<br />- В разговор с Владко Панчев (б.а. – името е измислено) споделя, че ще се ожени, когато стане професор в Кеймбридж, Оксфорд или другаде.<br />В разговор със същия казва, че по принцип не приема социалистическия реализъм.<br /> - „Сава” споделя пред Владко, че за да разбереш Хесе, Томас Ман, Достоевски, Хегел, Маркс, трябва да бъдеш най-малко над тяхното равнище. Владко смята, че самите те се чувствуват над тяхното равнище, тъй като те са техните наследници и разполагат с онова, което посочените личности са оставили като наследство, на което гледат като към отправна точка.<br />Двамата обсъждат доколко и как Толстой, Пушкин, Достоевски, Гогол познават цялата световна литература в исторически план.<br />- „Сава” пита Владко – не ти ли прави впечатление, че в последно време моят телефон, значи, така много като се говори, се изключва. Не знам на какво се дължи.<br />- „Сава” споделя пред Владко – до 90-а година трябва да стана професор по метафизика. <br />- „Сава” пред приятелката му Мая (б.а. – името е измислено) казва, че иска да оригиналничи, като не го интересува средният читател. Това щял да заяви и на защитата.<br />- Пред Мая – „аз се готвя да преобърна цялата философия. Ще дойде време и различните световни университети ще се карат, ще наемат един специален самолет да ме карат от Харвард в Оксфорд, Московския университет и от време на време тук”. Сега всяка негова минута струвала хиляди долари.<br />Оттук нататък полк. Попов цитира данни от досието на Доган, които вече сме публикували. Припомня перспективите, начертани от ДС за агентурното развитие на „Сава”, взаимоотношенията му с хазяйката Мари, оперативната комбинация с аг. „Дора” и аг. „Селчук”... За да се стигне до най-важната част от анализа, озаглавена „Констатации и изводи”. Тук сухият анализ на полк. Попов се превръща в психологически портрет на младия Доган и в логичен завършек на дванадесетгодишното му сътрудничество на тоталитарните служби:<br /><br />Констатации и изводи:<br /><br />А. По личните качества, насочеността и поведението на агента:<br /><br />1. Някои моменти от биографията му са повлияли негативно при оформянето на неговата психика и характер.<br />Разводът на родителите му и израстването му в ненормална обстановка вероятно е създало у него чувство на малоценност в ранната му възраст.<br />Етническата му принадлежност към едно “малцинство” е повлияло и за създаване на чувство за социална непълноценност.<br />На тази основа у него е възникнала вътрешна потребност от опора и защита от сили и фактори извън семейството.<br />Свързването му с органите на ДС е запълнило потребностите му от обществена опора и защита.<br />В младежка възраст умствените му възможности са оформили усещане за потенциално предимство пред други с по-малки възможности и амбиция за ликвидиране на изоставането в неговото развитие.<br />Получената опора в органите с големите им възможности и примамливите перспективи постепенно са разпалвали амбициите с нарастване на апетитите за бързо развитие и максимална реализация.<br />Набраният потенциал и разкритите възможности на нашите органи са разпалили въображението му и подбуждан от жаждата за утвърждаване с извършването на нещо голямо, той е излязъл от границата на реалното в своите амбиции. Заживял е с манията за изключителност и гениалност и се е откъснал от почвата, от която е израсъл. Личната му насоченост е станала доминираща над обществената. Засилено е индивидуалистичното начало. Забравил е откъде е тръгнал, с чия помощ и с каква крайна цел.<br />2. Етническата му принадлежност към “българските турци” е основа за възникване при дадени условия на чувства, настроения и мотиви, действащи не в унисон с изискванията на службата.<br /> В резултат на етническата принадлежност, домашно възпитание и влияние на близката среда “Сава” е бил потенциален носител на национализъм.<br />В обстановка на военната служба, при дисциплина и положително влияние на ОР, тези настроения са били потискани и не са имали реален израз. По-късно, особено по време на пребиваването му в София, при навлизането му в средите на турската интелигенция, продължителното му използуване по обекти национализми, натрупване на повече теоретични знания и житейски опит, постоянна актуалност на провежданите мероприятия по възродителния процес са създали условия за постепенно активизиране на тези настроения.<br />Агентът е съзнавал, че това ще го противопостави на службата, и е бил предпазлив. След като не е реагирано на получените сигнали, започналият процес на разложение все повече се е задълбочавал, за да се стигне до откритото споделяне на позициите през 1983 година и да завърши с нечестност към службата и пълното му и активно противопоставяне.<br />3. Повишаването на научните му знания като философ не са довели до укрепване и стабилизиране, а по-скоро до идеологическа дестабилизация.<br />Разширяваният кръгозор на научните му знания, срещите с чужди автори и с хора на “по-свободното” мислене у нас, манията за изключителните му възможности да ревизира досегашната теория и открие нови простори го довежда до либерализация на мисленето, първи съмнения и разколебаване по отношение на основни принципни устои на социалистическата теория. Стига до разочарование от разминаването на социалистическата теория и практика по националния въпрос. В резултат на интелектуалното му развитие и качествени промени в неговото мислене са засилени повече центробежните сили у него.<br /><br />Б. По работата на агента.<br />- През всички периоди на работа с различните ОР винаги с желание, качествено и в срок е изпълнявал поставените му задачи.<br />- В работата е бил съзнателен и дисциплиниран. Не е създавал проблеми на службата.<br />- От извършените многократни проверки на честността му към службата резултатите са били положителни.<br />- От материалите не става ясно защо след като е приел задачата за свързването му с аг. “Дора” и е работил успешно по нея, не се е стигнало до резултат. Защо след като му е снета задачата по “Дора” и е насочен да я свърже със “Селчук”, точно тогава той създава интимни отношения с нея и проваля този замисъл.<br /><br />В. По нашата работа с агента.<br />- Агентът е вербуван на базата на солидарност (идейна основа). Като се има предвид неговата етническа принадлежност и че вербовката е извършена по време на службата му в трудови войски, по-реално е да се приеме, че тази основа не е “Чиста”, а примесена с косвена зависимост.<br />- Веднага след вербовката агентът е включен в активна оперативна дейност с упражняване на правилно ръководство и положително възпитателно въздействие. Извършена му е проверка. Тогава той е създаден като агент и са оформени представите му за задачите на службата и неговата роля.<br />- При преминаването му на ръководство към Окръжно управление на МВР – Варна му е дадена друга насоченост в работата, непозната за него дотогава, но на практика той не се използува с оперативни задачи по конкретни обекти, с което се убива създадената досега инерция и нагласа за системна и целенасочена оперативна работа.<br />Продължил е да изпълнява периодично частични задачи по националистично настроени обекти.<br />Извършена му е частична първоначална оперативна подготовка в разузнавателен аспект, но повече в теоретичен план.<br />- В периода, когато е на връзка към отдела, тежестта е дадена на учебния процес във ВУ и аспирантурата, доизучаване и проверки.<br />- При проверките в него са останали подозрения.<br />- Обективно е постигнато немалко по допълнителното изучаване и са получени доста данни, но те не са извлечени от материалите. Няма изготвена обобщена характеристика на основата на всички материали.<br />Изучаването е извършвано общо, при което в различните периоди са разкривани едни и същи страни и качества, някои от тях известни още в началото, а други останали неизучени през цялото време.<br />Не е изучен като психологически тип за намиране на най-правилния път за работа с него.<br />Най-много внимание е обърнато на отношението му към националния въпрос. Въпреки положените усилия, при получаване на първите сигнали още през 1980 г. не е реагирано. В заключителната справка за агента от 1982 година те са пропуснати умишлено. Получаваните по-късно все по-определени данни също не са били предмет на коментари, оценки и взимане на конкретни мерки.<br />- Продължило е използуването му по контраразузнавателни задачи и обекти националисти. Много усилия са положени по намирането и реализирането на подходящ начин за извеждане. Практически е работено по вариантите – “Дора” и “Марта”, но до резултат не се е стигнало.<br />- Не е ясно защо е снета задачата от “Сава”за свързването му с “Дора” и е насочен да играе роля на посредник на същата за свързването й с най-близкия му приятел “Селчук”, който е бил женен.<br />- През по-голямата част от времето за работа с агента не са изготвени планове. Това е била причината за губенето на разузнавателната цел и насока на дадени етапи от работата. Имало е увличане в ползуването на агента по контраразузнавателни задачи с цел получаване на текуща информация.<br />- Възпитателната работа с агента през този период не е била задоволителна и навременна.<br />- Извършвано е прикриване на негативната информация за агента и подчертаване на положителната.<br />- През цялото време на работата с агента от 1974 година досега не е извършен нито един анализ – оперативен или по сигурността.<br />- Изоставянето на агента в най-трудния момент, когато е имал нужда от помощ за преодоляване на вътрешната криза, е изиграло фатална роля за неговото следващо поведение.<br /><br />Г. Предполагаеми основни причини за неговото поведение след лятото на 1985 година:<br />- При пренасочването на агента от контраразузнавателна към разузнавателна работа с него не е продължено да се работи интензивно, както дотогава. С това е изгубена набраната инерция и отслабено възпитателното въздействие.<br />- Липсата на разузнавателна дейност не му дава възможност да разбере разликата от предишната му работа. Той върши нещо както преди, но половинчато, откъслечно, несериозно и не може да види новото, което да опознае и го увлече.<br />- Дългогодишното протакане на безплодна дейност без определена ясна цел разколебава първоначалните му очаквания и настройки за по-квалифицирана и отговорна работа и той губи перспективата за реализация с помощта на службата. Прави си изводи за възможностите на службата и ОР, които го ръководят. <br />- Липсата на гласувано открито довериe, което може силно да го приближи към нас и нашите проверки, много от които той подозира, поражда в него вътрешна напрегнатост.<br />- Подаване на националистически настроения, които го довеждат до разколебаване и преоценка на установени дотогава принципи и ценности.<br />- Липса на дълбока политическа убеденост въпреки високата му идеологическа и политическа подготвеност.<br />- Изоставянето му от нас в последния период.<br />- Наличие на емоционална нестабилност. Поява на чувство за крах на амбициите за реализация след изоставянето му от службата и необходимост от запълване на празнината с нещо друго.<br />От психологическа гледна точка последната му постъпка може да се обясни като отчаян опит за реализация на неговия действителен и въображаем потенциал по друг начин и в друга насока, като единствена възможност за големи, впечатляващи, макар и фатални и безперспективни изяви.<br /><br />Забележка: Анализът е извършен на основата само на материалите от делото. Той може да бъде много по-пълен и точен при възможност за лични впечатления от агента.<br />01.08.1986 година<br />Полк. Попов<br />Този анализ завършва агентурния период на “Сава” и отваря нова страница за него. Струва си обаче да се повтори едно изречение от констатациите и изводите на полк. Попов, което засяга много от бившите агенти на т.нар. “външно разузнаване”. На десетата година от сътрудничеството на аг. “Сава” за ПГУ полк. Попов констатира: „Липсата на разузнавателна дейност не му дава възможност да разбере разликата от предишната му работа”.<br />Тук логичният въпрос е какво е правил Доган през тези десет години, след като не се е занимавал с разузнавателна дейност? Още по-фундаменталният въпрос е с какво се е занимавала ДС и нейната най-висша служба ПГУ, след като един агент, определян от водещите си офицери като перспективен, за десет години служба не се е занимавал с разузнаване? Отговорите на тези въпроси вероятно ще избистрят по-ясно образа на бившата ДС и нейните агенти. В тези отговори се съдържа и разликата между понятията разузнаване и репресивен апарат…<em><strong><br /></strong></em></p>
<p><em><strong>Следва продължение…</strong></em><br /> <br /></p>
