Единственото ново

Мислейки за него, се сещам за Сартър: "В битието няма смисъл, няма причина, няма необходимост... всичко съществуващо се ражда безпричинно, продължава поради слабост, умира случайно". Да продължаваш да живееш &ndash; поради слабост... <p>(Един познат мечтател твърдеше, че не се самоубива само от малодушие.) Така го виждат и древните поети: "По-добре е за смъртния да не се беше родил". И Платон: soma &ndash; sema, "тялото е гроб".<br /><br />Сещам се и за Еклисиаст... "Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето &ndash; всичко е суета и гонене на вятър. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето? Род прехожда и род дохожда, а земята пребъдва довека. Слънце изгрява и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат, за да текат пак. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави &ndash; няма нищо ново под слънцето. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които ще бъдат после..." (Екл. 1:3-14). И за Ницше с неговото "вечно завръщане": "Зад нас е протекла вечност. Не трябва ли всичко, което може да се случи, вече да се е случило, да е станало, да е преминало вече? &ndash; Всичко право лъже &ndash; измърмори презрително джуджето. &ndash; Всяка истина е крива, а самото време е кръг".<br /><br />Но се сещам и за редовете на Владимир Соловьов: "Смърт и време изпълват света &ndash; но недей да ги смяташ за цар...". И за казаното от апостол Павел: "Сее се в тление, възкръсва в нетление; сее се в немощ &ndash; възкръсва в сила" (1 Кор. 15:42-43). И за други негови загадъчни думи: "Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ" (1 Кор. 15:31). Че можеш ли да се хвалиш с умиране? Не е ли то смазващо като всяка гибел? Има ли хубава смърт? &ndash; Да. Христовото умиране не убива, а животвори: "Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод" (Йоан 12:24).<br /><br />Времето е кръг, казвате? Всичко, което е можело да се случи, вече се е случило? Но християните знаят чудесно това! "Истината на живота не е нещо ново &ndash; казва архиепископ Йоан Шаховской. &ndash; Всичко ново е всъщност старият боклук на душата, отдавна познатите вехтории. "Новото" е все същият лабиринт на непреодолимите стари, постарому подновявани неща... Има само един изход от тоя омагьосан кръг на изхабени чувства, псевдоновини, вехтории, стара логика, стари евклидови истини. Христос &ndash; ето къде е открит новият свят. Абсолютно нов, неприличащ на нищо старо. Нов не за три дни, не за година, а завинаги, насищащ докрай човешкото сърце".<br /><br />Христос! Има ли, имало ли е нещо подобно на Него? Никога. Той е бомбата в сърцето на историята. От Него започва осмислената човешка съдба; всички ценности и смислови потоци потичат от Него. "История в нашия смисъл не е имало при древните. Там е имало само свинщина на жестоки Калигули с набраздени лица, неподозиращи колко бездарен е всеки поробител. Там е имало само надута мъртва вечност на бронзови паметници и мраморни колони. Само след Христа вековете и поколенията са си поели свободно дъх. Само след Него е започнал животът в потомството, и човекът умира вече не в канавката на улицата, а у дома, в собствената си история, в разгара на труда, посветен на преодоляването на смъртта &ndash; умира, отдаден сам на тази задача" (Пастернак, "Доктор Живаго").<br /><br />Не беше прав ти, приятелю! Има и по-прясна новина от тази, че "ще се мре". Срещу всички милиарди, които са мрели и са умрели и са по-мъртви днес и от самата Смърт, има Един, който е възкръснал. Даваш ли си сметка какво означава това? Уж изключенията потвърждават правилото; но това Изключение разбива всички правила и ги обръща надолу с главата. С възкресението си Христос е забил меч в сърцето на света, в царството на материята. Възкресението е за тях трън, който те не могат да извадят от себе си. Това, което е станало през първи век в Палестина, е ядреният взрив на историята &ndash; неговото лъчение стига и до нас и ни опърля лицата. То е единственото историческо събитие, за което си струва да се говори. Христос е възкръснал &ndash; земята е потреперила, разместени са космическите закони, разклатен е природният ред. Вече никой смисъл не е твърдо фиксиран, никой предмет не тежи плътно на мястото си. Чудното, необяснимото е влязло в нашия живот. "Който научи хората да летят, той ще измести всички гранични камъни: самите гранични камъни ще полетят от само себе си тогава във въздуха и той ще кръсти земята с ново име: ЛЕКАТА!" (Ницше).<br /><br />Ах, тази земя, тази лакома паст! Как ли ни се смее, самодоволната! Сигурно си мисли: "Тъпчете ме, мои деца, докато е време; един ден ще разчекна моите челюсти и ще ви изям". Но сега и ние можем да ѝ се посмеем: "Здравей, земьо-майко! Свърши се твоето царство! Не знаеш ли, че нашият Христос слезе в утробата ти и те победи? Скоро ще ти вземем мъртъвците, които си трупала от милиони години в твоя ненаситен търбух".<br /><br />Приятелю, ти се смееше на търсачите на новини? Да, ти беше прав, естествено. Христос е единственото ново нещо под слънцето. Новото е, че с Него вече не сме роби на материята и тежкият закон на земното притегляне не ни кара да пълзим безпомощно по пръстта. Нека тази единствена новина да изпълни днес всички телевизии и да ги изпълва всеки ден &ndash; до края на света. "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"<br /></p>