Джоузеф НАЙ: Уместно ли е Китай да бъде „сдържана”?

<p>Днес Съвестския съюз го няма, а влиянието на Китай продължава да нараства. Някои американци казват, че възходът на Китай няма да бъде мирен, и че в такъв случай Съединените щати трябва незабавно да предприемат действия по сдържането на Народната република. Всъщност, много китайски ръководители и сега приемат, че това е актуалната американска стратегия. Но грешат.</p> <p>Преди всичко, сдържането на СССР по време на Студената война означаваше фактически ограничаване на търговските отношения и снижаване на социалните взаимодействия.</p> <p>Днес обаче, Съединените щати поддържат не просто значителни търговски отношения с Китай, но също така и интензивни социални контакти, изразени в приема на 125 хил. китайски студенти в американски университети.</p> <p>С края на Студената война, сдържането на Съветския съюз започнало с посещението на Кисинджър, вече не може да е в основата на отношенията между Съединените щати и Китай. Нещо повече, отношенията с Китай охладняха след стрелбата по мирни демонстранти на площад Тянанмън през 1989, а администрацията на Бил Клинтън трябваше да намери нов подход.</p> <p>По времето когато отговарях в Пентагона за изготвянето на Източно-азиатската стратегия през 1994, отхвърлихме идеята за необходимостта от сдържане на Китай, поради две основни причини. Ако се отнасяхме към Китай като към враг, щяхме да си отгледаме враг за в бъдеще. Ако се отнасяхме към Китай като към приятел, едва ли обаче щяхме да си отгледаме приятел, но в края на краищата оставихме отворена възможността за благоприятен изход.</p> <p>Освен това, щеше да бъде изключително трудно да убедим останалите държави да се присъединят към една коалиция за сдържане на Китай, без Китай да прибегне към ответни недоброжелателни действия, както стори СССР след Втората световна война. Само Китай, със своето поведение, може да организира собственото си сдържане чрез другите.</p> <p>Вместо сдържане, стратегията която администрацията на Клинтън изгради, беше наречена &bdquo;предпазлива интеграция&rdquo; &ndash; нещо като подхода &bdquo;доверявай, но проверявай&rdquo; На Роналд Рейгън, използван за постигането на стратегически споразумения със Съветския съюз. От една страна, Съединените щати подкрепиха членството на Китай в Световната търговска организация (СТО) и приеха китайските стоки и посетители на своя територия. От друга страна, съвместната декларация Клинтън-Хашимото от април 1996, потвърждаваше че Американо-японските договори за сигурност, въпреки че бяха остатъци от времето на Студената война, са гаранцията за стабилността и просперитета на Югоизточна Азия.</p> <p>Клинтън започна също така да подобрява отношенията с Индия, стратегия получила подкрепа и от двете партии в Съединените щати. Администрацията на Буш продължи да подобрява двустранните отношения, като в същото време задълбочаваше и формализираше икономическия диалог с Китай. По същото време държавният секретар Робърт Зелик потвърди, че Съединените щати ще приемат възхода на Китай като &bdquo;отговорен ковчежник&rdquo;. Такава политика се поддържа и сега от адмнистрацията на Обама, но към нея са прибавени освен годишните икономически консултации с Китай и въпроси свързани със сигурността.</p> <p>Както написах в моята нова книга &bdquo;Бъдещето на силата&rdquo;, едно от основните размествания на пластовете в световния баланс на силите през двайсет и първи век е възходът на Азия. През 1800, в Азия живее половината от световното население и има 50-процентен дял от световната икономика. През 1900, индустриалната революция в Европа и Северна Америка намалява делът на Азия от световното производство до 20%. До средата на века Азия отново представляваше половината от световното население и световния брутен вътрешен продукт (БВП).</p> <p>Това е естествена и желана еволюция, която дава възможност на стотици милиони хора да се отърват от бедността. По същото време обаче, нараства страхът, че Китай ще се превърне в заплаха за Съединените щати.</p> <p>Подобни страхове изглеждат преувеличени, особено когато някои считат, че няма такова политическо понятие като Азия. Там съществува вътрешен баланс на силите. Япония, Индия, Виетнам и останалите страни не искат да бъдат доминирани от Китай, а това е добре дошло за американските интереси в региона. Ако Китай не развие своята &bdquo;мека сила&rdquo;, <br />нарастването на нейната икономическа и военна мощ, може да подтикне съседите й да потърсят коалиция за баланс на това нарастване. Това е като Мексико и Канада да потърсят сътрудничество с Китай, за да балансират американската мощ в Северна Америка.</p> <p>След финансовата криза от 2008-2009, когато Китай се възстанови доста бързо и отбеляза 10-процентен икономически ръст, някои китайски ръководители и коментатори настояха за по-агресивна външна политика, която да отразява новата сила на Китай. Много хора погрешно прецениха, че Съединените щати са в упадък и че кризата предоставя нови стратегически възможности на Китай.</p> <p>Например, Китай започна да предявява териториални претенции в Южнокитайско море и в същото време възобнови отдавнашния граничен спор с Индия. Резултатът от тези действия е, че през последните две години, Китай влоши отношенията си с Япония, Индия, Южна Кореа, Виетнам и останалите &ndash; доста забележително постижение, което затвърди американските стратегически предпоставки, че &bdquo;само Китай може да сдържи Китай&rdquo;.</p> <p>Но би било грешка да се съсредоточаваме само върху тази част от американската стратегия. Съединените щати и Китай (както и други страни) имат много какво да спечелят от сътрудничеството при разрешаването на транснационалните проблеми. Трудно е да се намери и изпълни решение на проблемите с глобалната финансова нестабилност, с климатичните промени, с кибер тероризма или с пандемиите, без наличието на подобно сътрудничество.</p> <p>Ако силата е способността да се постигне желания резултат, е важно да запомним, че понякога нашата сила ще бъде по-голяма, когато действаме съвместно с другите, а не когато действаме въпреки другите. Важното разграничение за стратегията на &bdquo;разумната сила&rdquo; през XXI век, не е взето от концепцията за сдържането. Когато Кисинджър пристига в Пекин преди четиридесет години той не просто предизвиква трансформация на Студената война, но също така и донася нова ера в Американо-китайското сътрудничество.</p> <p><em>*Джоузеф Най е бивш заместник-министър на отбраната на Съединените щати, професор в Харвард и автор на книгата &bdquo;Бъдещето на силата&rdquo;</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em><a href="http://www.peopleforum.cn/viewthread.php?tid=107835">http://www.peopleforum.cn/viewthread.php?tid=107835</a></em></p>