Двойните стандарти

<p>Далеч по-разрушителни са финансовите, политически и законодателни лъжи, изречени от членовете на президентската администрация и Конгреса, които за нещастие засягат почти всеки американец. Корпоративните шефове често са принуждавани да подадат оставки, след като се е разбирало, че са вземали решения, засягащи бизнеса, който ръководят, и понякога са подвеждани под административна или наказателна отговорност, в това число се е стигало и до затвор. Много публични личности, въвлечени с далеч по-зловредни лъжи, рядко са принуждавани да подават оставка, да не говорим пък да бъдат подвеждани под административна или наказателна отговорност. Не е ли време да се сложи край на тези двойни стандарти?</p> <p>Една неистина, повторена от много членове на администрацията на Обама, както и от самия президент, беше, че плановете на Обама за реформа в здравеопазването, могат да бъдат реализирани по два различни и напълно несъвместими начина: влагане на средства в здравните фондове за укрепване на платежоспособността им и отделяне на бюджетни средства за програмите на Обама за осигуряване на здравни грижи на 30 млн. неосигурени граждани. Министърката на здравеопазването и социалните дейности Катлийн Сибелиус най-накрая беше принудена да признае преди изслушването в Конгреса няколко месеца назад, че администрацията в действителност дава два пъти пари за едно и също нещо. Ако администрацията си беше признала какво е искала да направи преди гласуването на бюджета на здравната система – включително и факта, че предвижда нови данъци и ще принуди много хора да сменят доставчиците си на здравни услуги – щеше да бъде малко вероятно то да мине, имайки предвид че и без това беше приет на косъм.</p> <p>Когато корпоративните директори бъдат хванати в двойно счетоводство, с право биват обвинявани във финансови измами. Какво прави г-жа Сибелиус, останалите членове на администрацията и техните съюзници в Конгреса по-малки измамници и причиняващи по-малко щети от Бърни Мадоф например, от шефовете на „Енрон” или от конгресмена Антъни Уейнър. Разбира се, Вашингтон си е Вашингтон, а г-жа Сибелиус може да спи спокойно, знаейки, че нейният колега в кабинета, главният прокурор Ерик Холдър, никога няма да предприеме преследване срещу нея.</p> <p>Данъчните служби в страната отдавна са в царството на лъжата и клеветата. Всеки, който има спестовна сметка, знае доста добре, че по нея получава болезнено малки лихви заради политиката на Федералния резерв (Фед). Много хора получават лихви по депозитите си, които са далеч по-малки от равнищата на инфлацията и поради тази причина губят парите си. Въпреки това данъчните служби настояват, че хората трябва да плащат данъци върху тези въображаеми доходи. </p> <p>Шестнайсетата поправка на Конституцията дава на федералното правителство правото да определя данъците, но не и да налага данък върху богатството. Ако по спестовните сметки се получават далеч по-ниски лихви от нивата на инфлацията, а и трябва да се плащат данъци на правителството върху доходите от тях на базата на несъществуващи доходи, то най-накрая хората ще открият с изненада, че в сметките няма почти нищо. И така, данъчните служби продължат да настояват данъкоплатците да плащат данъци върху въображаемите си доходи от лихви по депозити и капиталовложения, изядени от инфлацията, когато е ясно, понеже е противно на всякаква икономическа логика, че това не са никакви доходи. Това е една огромна лъжа, която засяга особено силно възрастните с фиксирани доходи и нанася вреди на капиталовите пазари в страната. Дори и шефът на Данъчните служби Дъглас Шулман да твърди, че просто следва прецедентите, това не може да е извинение една очевидна грешка да продължава да се прави. (Прецедентът се отнася за времето отпреди упорито високата инфлация и затова такова позоваване е неуместно.)</p> <p>За щастие все още са останали принципни и етични хора в правителството, които имат достатъчно смелост да посочат онези, които не са. Имаме пресен пример от миналата седмица. Нанси Норд, от хората казващи истината, публикува отворено писмо в „Уолстрийт Джърнъл”, в отговор на статия на администратора „цар” Кас Сънстейн. Г-ца Норд пише: „Прочетох с интерес твърденията на Кас Сънстейн, според които федералните агенции работят за премахването на прекалено обременяващите регулации. Като представител на Комисията за защита на потребителите, мога да се закълна, че подобна дейност в тази агенция не се извършва. Ние не се стремим да се отървем от регулациите, които „са остарели, излишни или налагат обременяващи тежести”, каквото е неговото внушение за действията на правителството. Вместо това ние налагаме регулации с безпрецедентно темпо и не полагаме никакви усилия да увеличим обществената полза от регулациите чрез увеличаване на публичните разходи”.</p> <p>Бившият председател на Демократическата партия Тим Кейн каза миналата седмица, че лъжата е „неприемлива” и че г-н Уейнър трябва да подаде оставка. Ако лъжата относно секса е неприемлива, тя трябва да бъде неприемлива и за финансовите действия на правителството и в края на краищата какво точно е позволено от Конституцията и какво правят някои хора в правителството? Конгресът трябва да им даде да разберат, че няма да позволи да бъде подвеждан, че лъжите идват от правителствените агенции, а не от правителството. </p> <p>Хората могат да си позволят да изкажат наистина различно мнение за ефектите от всяка водена от правителството политика, без да лъжат. Предполагам, че администрацията наистина вярва в своите оптимистични прогнози, че безработицата ще бъде ограничена с отпускането на стимулиращите финансови пакети, което не е лъжа, а просто грешна преценка. Но някои неща определено са лъжа, като например неточното представяне на финансовото състояние чрез опит да бъдат изопачени думите, за да се избегне сблъсъкът с конституционните и общоприети етични стандарти, и да се направят неверни внушения за нечии действия. Правилата, които Комисията по стоковите борси и тържищата наложи на бизнеса, трябва да бъдат наложени със същата сила и върху правителството, където финансовите интереси са много по-големи. </p> <p>Няколко знакови отричания на лъжата по важните проблеми ще изпратят ясно послание до всички онези, за които подобно поведение е неприемливо и повече нямат намерение да го толерират. </p> <p><em>*Ричард Ран е американски икономист. Старши научен сътрудник е в Институт „Като” и е председател на Института за глобален икономически растеж.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>