Дойде ред на Западна Европа да се поучи от Източна

<p><strong>Нещо повече, след като светът вече излиза от рецесията, инвестиционният климат в тези страни изглежда много привлекателен.</strong> A в разгара на кризата тези държави продължават със своя реформаторски дневен ред, което ги прави много по-конкурентноспособни.<br /><br /><strong>Настоящата рецесия представлява не само финансова криза, но и продължаващ глобализационен процес.</strong> Много индустрии на Запад бяха принудени да се свият или дори да обявят банкрут, защото не могат дасе справят с увеличаващата се глобална конкуренция на новите пазарни икономики като Индия, Китай, източноевропейските и балтийските държави. И докато рецесията отстъпва място на бъдещия растеж, конкуренцията за работни места ще се усилва. <strong>Привлекателните данъчни системи в Източна Европа ще предоставят по-добри възможности за растеж</strong> и така ще създават повече работни места от притиснатите от високи данъци икономики на Запада. Трябва да се отбележи, че много източноевропейски държави на практика засилиха конкурентноспособността на своите данъчни системи по време на кризата.<br /><br /><strong>За да се справи с рецесията, Полша намали най-високите нива на подоходния данък от 40% на 32%. България запази наскоро въведения плосък подоходен данък от 10% и прокара нови данъчни облекчения за инвеститорите.</strong> В Чехия, където подоходният данък е плосък със ставка 15%, по-голямата част от икономическите стимули са под формата на данъчни облекчения. Балтийските държави бяха принудени да вдигнат някои данъци, но в същото време намалиха други. Днес няколко от държавите в Източна и Централна Европа изпъкват с добрите условия за предприемачество, съчетано с ниски и плоски данъчни ставки. Контрастът между улесненията за бизнеса в Чехия и Словакия и тежкото данъчно бреме в страни като Швеция и Белгия е огромен.<br /><br /><strong>Някои днес твърдят, че политиките на свободна пазарна икономика на Изток са изложили техните икономики на по-силен удар</strong> от страна на кризата, отколкото други държави. Но на практика големите икономики в Източна Европа засега се справят добре с кризата. Полша, Словакия и може би Словения ще успеят да постигнат положителен растеж през тази година, ярко изключение на един континент, на който повечето икономики се свиват. Малките държави от Балтика имаха повече трудности при справянето с кризата, но трябва да помним, че исторически тези страни показват феноменални възможности за превръщане на спада в растеж. Латвия и Литва успяха да се възстановят и да постигнат растеж, независимо от това, че икономиките им се свиха с около 50% в периода 1991-1993 г. Въз основа на тези предпоставки може да се вярва, че новите европейски пазарни икономики отново ще тръгнат да растат бързо, когато настъпи възставовяването.<br /><br /><strong>През двете десетилетия от падането на комунизма държавите от Източна и Централна Европа и балтийските страни започнаха да играят все по-важна роля в европейската общност</strong> - не само като бизнес партньори и членове на Европейския съюз, но и като енергични конкуренти на своите западни съседи. Новите европейски демокрации не само се реформираха, захвърляйки плановата икономика, но на практика възприеха пазарната икономика много по-решително от своите западни съседи. Tова беше съпроводено с рязко намаляване на бедността, увеличаване на социалните разходи и повишаване доходите на възрастните. Трябва да се спомене още, че няколко от страните в региона като Чехия, Унгария и Словакия, поддържат някои от най-ниските относителни нива на бедност в Европа.<br /><br />Две десетилетия след като тези бивши комунистически държави научиха от Запада уроците за икономическа свобода и растеж, днес е ред на Запада да се приспособи към конкуренцията на пазарните икономики от Изтока.</p> <p>&nbsp;</p>