- 10 Sep 2020
- 341
- 16
Публикуваме донос от Кеверк Кеворкян, писан в качеството му на агент „Димитър” за Шесто управление на ДС през 1979 г. Правим това по повод неформалното обявяване на агента за най-добър журналист на БНТ в цялата й петдесет годишна история. Жертвата на доноса е колегата на Кеворкян във „Всяка неделя” – Димитри Иванов. Името на самия Иванов също беше обявено от Комисията по досиетата като сътрудник на ДС, но за разлика от аг. „Димитър”, в досието на Димитри Иванов не може да бъде намерен нито един донос срещу негов колега.
<p><strong>Сведение за Димитри Иванов</strong><br />ДИ се отличава с крайна въздържаност, много рядко може да се чуе да изкаже мнение по някой спорен въпрос. Ако това се случи, ДИ си служи с неясни становища, с аналогии в миналото, с примери от чуждата практика. Оставя впечатление, че е премислено предпазлив, че се пази от евентуална провокация.<br />Много рядко, и то пиян, е изказвал категорично мнение. Тогава проличава, че всъщност е доста разочарован от отношението към самия него, от неоснователните предимства, които получават неговите колеги, от редица страни на действителността. Така например пред източника е изказвал крайни мнения и оценки за българщината изобщо: Веднъж е посочил гръцкия си произход и си е позволил неласкави и обидни разсъждения за българския народ, позовавайки се на някои исторически съчинения на византийски автори и чужди пътешественици по нашите земи. Има съзнание за собствените си качества, но не го демонстрира. Изглежда предпочита да не прави впечатление.</p>
<p>Изобщо не реагира, поне външно, когато бъде засегнат по някакъв начин. Дори когато е бил в критична ситуация, не си е позволил да реагира спонтанно. Например – когато беше освободен от БТА, дълго време той се колебаеше дали да премине на работа в телевизията, но ген. директор на БТА не го освобождаваше от работа. След внезапното за мнозина назначение на Петър Кожухаров, когато практически ДИ беше уточнил условията на преминаването си в телевизията, той бе освободен от Лозан Стрелков, а Кожухаров отказа да го назначи. По това време ДИ се е намирал на почивка в Пампорово и е очаквал по собствените му думи да изтече срокът на предупреждение за напускане на БТА. <br />В БТА е бил ценен, но е известен конфликтът му с Кожухаров. Ако не беше активното вмешателство на Петко Димитров, който беше поел ангажимент към ДИ, той изобщо нямаше да бъде назначен (говори се, че е назначен по чл. 64 в редакция „Реклама” на БТ).</p>
<p>Според първоначалната идея в телевизията ДИ трябваше да обслужва един „пиратски” (т.е. нерегламентиран официално) телекс, което щеше да даде възможност на телевизията да не изчаква новините от БТА и практически да се превърне в независим източник на информация.<br />Идеята е била на ДИ и е твърде характерна за неговия маниер на работа – самостоятелност от „вътрешните”, „сковаващи” източници на информация, по-голямо доверие във външните източници.<br />Този маниер на работа е съпроводен с редица опасности, една от които е обективистичното тълкуване на политическите факти. Към това ДИ има известна склоност.</p>
<p>За известно време по подобен начин са били подготвяни новините в новата програма „Всяка неделя”. ДИ е прослушвал по време на ефира новините на ББС и незабавно ги е адаптирал за телевизионния зрител. Тази адаптация е обаче крайно индивидуална и при това неконтролируема и поради това очевидно недопустима. Освен това една новина, получена от външен източник и излъчена самостоятелно без да е поставена в съответния вътрешен пропаганден и информационен контекст, крие сериозни опасности. Тя може да противопостави едно информационно средство на друго, едно тълкувание на политическите факти на официалното.<br />Нещо подобно се е получило с новината за освобождаването на Пном Пен: ДИ е чул тази новина от ББС и я сервирал незабавно в ефира, без да изчака официалното й потвърждаване от БТА, което вече би означавало официално регламентиране на информационната тенденция.<br />ДИ не се ползува със сериозен престиж в средата на журналистите – международници. Това е израз на едно особено противоречие.</p>
<p>Той безспорно е добре подготвен професионално; владее професионално френски, английски и руски, ползува и гръцки. Има широка информация. Но личният му професионален маниер на работа го поставя в конфликт с популярните разбирания за политическа журналистика. <br />Официалната политическа журналистика му изглежда твърде догматична. Той предпочита в работата си повече аналогията с факти от миналото, подтекста, алюзията, играта с думите. Не е привърженик на ясните оценки – те му изглеждат твърде праволинейни, догматични.<br />Този маниер на работа не е подходящ в редица случаи, когато е необходимо да се изрази едно категорично и недвусмислено мнение и една ясна позиция. Той предпочита по-скоро да остане неясен за зрителя, отколкото да се идентифицира с официалното мнение.</p>
<p>Неговите „Срещи с историята” са в повечето случаи остроумни, артистични, наситени с информация. Но тяхната идеологическа и политическа ефективност не е особено голяма. Те са извън контекста на съвременната политическа журналистика. Една тема, поднесена от ДИ, може веднага след това да бъде разработена от журналист международник в традиционния вариант и зрителят няма да забележи, че тя е била ползвана два пъти. Тази ниска степен на идеологическа ефективност е била констатирана от П. Кожухаров многократно. Той е посочвал обективистичния характер на коментарите на ДИ.<br />Повечето от тези коментари всъщност са вече по един път излъчвани, в друг вариант, в предишните години по телевизията. Тогава обаче те са били поставяни в едно по-друго обкръжение – тогава „Срещи с историята” е била рубрика, в която се е търсил по-скоро културно-историческият аспект на политиката, нейната философия.<br />Сега „Срещи с историята” все повече се нагърбват с официални пропагандни функции и поради това неефикасният метод на ДИ става все по-очевиден. <br />При това ръководството на дирекция „Информация” не винаги е в състояние да контролира коментарите от тази рубрика.</p>
<p>Твърди се, че има предложение от Иван Славков ДИ да бъде утвърден за трети водещ на „Всяка неделя” и да поеме (по всяка вероятност) политическата й част. Може би по този начин той ще бъде по-категорично противопоставен на П. Кожухаров. <br />Живее доста затворен живот, поддържа контакт с малко хора. Известно е, че е в интимни отношения с журналистката Вера Ганчева. Тези отношения не са прикривани особено старателно от двамата.<br />Нещо особено съществено за професионалния почерк на ДИ: ако бъде лишен от източниците на информация и архивите, които ползува, той до голяма степен изобщо ще бъде лишен от професионален почерк. Основното му умение е да коментира и тълкува чужда позиция, да „превежда”, да прави публична тази позиция. Подобен маниер очевидно трябва да бъде сериозно контролиран, защото в най добрия случай може да се превърне в нежелан източник на информация.<br />„Димитър”</p>
<p>Агентът изрази опасения, че може да бъде разконспириран при евентуални допълнителни проверки на някои от съобщените данни – така например случаят с „пиратския” телетекс бил известен само на ограничен кръг хора, същото било и с предложението Д. Иванов да стане трети водещ на „Всяка неделя” и пр.<br />Капитан Г. Георгиев<br /><em><strong></strong></em></p>
<p><em><strong>9. 10. 1979 г.</strong></em></p>
<p><em><strong>Текстът е публикуван във в.Галерия</strong></em></p>
