- 10 Sep 2020
- 236
- 18
Донорството на органи, тъкани и клетки е благороден и безвъзмезден жест според моралните и държавните закони. Би трябвало да не може да се взима каквото и да било от човешкото тяло, без някой да е казал “да” преди това. В България обаче може, в България може да се експлантират органи, тъкани и клетки, ако някой не е казал “не”. През 2006 г. тогавашното парламентарно мнозинство промени закона за трансплантациите, като преразгледа изцяло философията на донорството, от “информирано съгласие” се премина на “информирано несъгласие”. Така всички български граждани сме потенциални донори, ако предварително не сме изразили своето несъгласие и то да е отразено в здравните документи. Основният аргумент за тази промяна беше твърдението, че така ще се улесни административният аспект на донорството, ще се увеличи броят на трансплантациите, респективно на спасените животи. Изглежда логично, но защо тогава след приемането на промените в законодателството извършените трансплантации намаляха значително?
<p> Оказа се, че проблемите не са в закона, а другаде, и те са ръждясала бюрократична система, незаинтересованост и некадърност. Зловещата статистика сочи, че в България загиналите на пътя са най-много в целия Европейски съюз, а трансплантациите са най-малко. Досега не сме чували да се провали възможна трансплантация заради предварително заявено несъгласие от донор или заради отказ от страна на близките на такъв. Но за изхвърлено сърце с рядка кръвна група и чухме, и видяхме. Точно това се случи с Георги Найденов, пациент на болница “Лозенец”, очакващ спасителния миг, в който ще получи здраво сърце. В неговия случай нещата са усложнени поради рядката му кръвна група. И ето такъв момент настъпи след смъртта на млад моторист, но шансът за Георги бе пропилян. Оказа се, че от болница “Лозенец” са изпратили писмо до Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ), че имат пациент, нуждаещ се от присаждане на сърце, но в ИАТ не били получили нищо. Резултатът от неосъществената кореспонденция е, че Георги не е в списъка на очакващите на ИАТ.</p>
<p>Що за мърлящина е да не се изисква потвърждение за получена информация от болниците в ИАТ, как е възможно за такова нещо като човешки живот да се изпраща едно писмо и толкова, работата е свършена, ръцете са измити, но в гърдите на Георги продължава да “тупти” изкуственото сърце. <br />Защо в другите страни от ЕС и САЩ има успешна практика по трансплантиране на органи? Как се случва това, въпреки че в тези страни загиналите на пътя здрави хора и тези, загинали при различни инциденти, процентно са по-малко от тези в България? В световен мащаб най-голям опит в областта на трансплантацията на органи, тъкани и клетки имат САЩ и Испания. САЩ – поради огромния обем (повече от 800 000 трансплантпроцедури годишно); Испания – поради изключително ефективната организация на осигуряването на трансплантациите на национално ниво.</p>
<p>Испания е страната в Европа с най-висока честота на органното донорство. <br />България е на последно място по брой извършени трансплантации, но за сметка на това е световен първенец по износ на биоматериал от човешки произход (тъкани и клетки от починали донори) Участниците в тази безобразна търговия я наричат международен обмен, но всъщност обмен няма, защото от България се изнася замразен човешки биоматериал, обработва се предимно в САЩ и какво се случва после с него, можем само да гадаем, но това, което знаем, е, че не се връща в България.</p>
<p>Германският евродепутат Петер Лийзе в интервю за „Дойче Веле” твърди, че в България с експлантират нелегално органи срещу заплащане. Той се позовава на доклади на неправителствени организации. И ако това звучи като филм на ужасите, то това, което ще разкажа, не е сценарий на американски трилър, а е грозната действителност, в която България доставя на САЩ тонове човешки биоматериали. <br />На 07.02.2002 г. е подписан договор, обезпечаващ Програмата за експлантация на биоматериали между „Бултрансплант” (сегашна Изпълнителна агенция по трансплантации), ОСТ ДЕВЕЛОПМАН (дъщерна фирма на американската ОСТЕОТЕК) и Американско-българската фондация за развитие на медицината и биотехнологиите. <br />Този договор постави в пълна зависимост от една чужда частна фирма дейностите по експлантацията на тъкани и търговията с тях.</p>
<p>Благодарение на този договор за 5 години от България е изнесено скандално количество биоматериали, равняващо се на 21 тона.</p>
<p>Този договор предоставя изключителни права и монопол именно на тази фирма върху дейностите, свързани с експлантация на биоматериали.<br />Този договор съдържа клаузи, които са, меко казано, смущаващи. Тези клаузи гарантират бонуси за „висока продукция”... изплащани директно на екипите, извършващи експлантациите. Това неминуемо ги мотивира към по-голям брой експлантации, което често нарушава всякакви морално-етични норми, а нерядко и някои закони.<br />Чрез този договор българската страна се ангажира да предлага и подкрепя всякакви промени в нормативната уредба, които да обезпечават Програмата за експлантация на биоматериали. Най-вероятно именно така се стигна до последните промени в закона за трансплантациите, с които коренно се промени философията на донорството.</p>
<p>Във връзка с този договор има образувано досъдебно производство с привлечен като обвиняем Янко Начков за извършено от него престъпление относно сключена неизгодна сделка (има се предвид договора) в качеството му на директор на „Бултрансплант”. Досъдебното производство е с номер 365/2004 г., но се питам в чие ли чекмедже събира прах като много други. Особеното в този договор е, че той, освен че е секретен, може да бъде прекратен само ако две от страните пожелаят това. Като се има предвид, че двете страни извън Агенцията по трансплантации печелят от действието на договора, то те никога не биха пожелали да го прекратят. Има все пак клауза, която позволява на всяка от страните да прекрати договора, ако направи предизвестие за това една година преди изтичането му. В случай, че не се направи такова предизвестие, то действието на договора продължава автоматично още 4 години.</p>
<p>Скандалният договор е сключен през февруари 2002 г. за 7 години. През февруари 2008 г. изтече срокът, в който българската държава можеше да го прекрати. Защо беше направен този пропуск, от заплесия ли или нарочно? Основателен е въпросът защо изобщо ни е този договор и защо е създаден ОСТЕОЦЕНТЪР, след като си имаме тъканна банка в „Пирогов”, съществуваща от средата на миналия век. Пироговската банка задоволява нуждите на България. Явно всичко, което се прави, не е за нуждите на България, а за личното облагодетелстване на една чужда фирма и на отделни хора, участващи в схемата. И докато държавата в лицето на бившия финансов и бившия здравен министър се правеше, че не разбира за какво става дума, износът и търговията с тъкани и клетки продължават. Скандално е, че фирмата, която е страна по договора, ОСТ ДЕВЕЛОПМАН е едноличен собственик на Тъканна банка ОСТЕОЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ. Именно ОСТЕОЦЕНТЪР е изнесъл всички 21 тона биоматериали за САЩ. Има изнесени малки количества чернодробни клетки, но от друга фирма, за Холандия и Германия.</p>
<p>Съществува документ, който представлява част от писмен отговор от бившия финансов министър Пламен Орешарски на въпрос за изнесеното количество тъкани и клетки след началото да действието на въпросния договор. Както се вижда, до сключването на договора износ не е имало, а след това за 3 години са изнесени 17 тона. За следващите две години са изнесени още 4 тона, но отговорът на въпроса за 2006 и 2007 година беше незнайно защо засекретен от същия министър Орешарски. По тази причина не можем да го покажем. От този износ България не печели абсолютно нищо. Обработените биоматериали не се връщат в страната, а финансовата печалба е само за американската фирма и нейния френски клон. Е, печалба имат и екипите от болничните заведения, които извършват експлантациите. Дванадесет болници в България имат сключени договори с ОСТЕОЦЕНТЪР за реализация на програма за осигуряване на тъкани и клетки. От ИАТ упорито отричатт, че за дейностите по експлантация се получават пари. Твърдяха, че осигуряването на биоматериали е само срещу оборудване на подходящи за целта лаборатории. Друг документ представлява приложение към въпросните договори, което доказва, че сумите, които се плащат за извършените експлантации, растат с нарастване броя на донорите. В повечето болници, с които ОСТОЕЦЕНТЪР има сключени договори, има отделения по съдебна медицина. Сключват се договори и с лекари, работещи там. От отговор на бившия здравен министър проф. Гайдарски разбрах, че 60% от извършените експлантации са от трупове, подлежащи на съдебномедицинска експертиза. Проблемът тук е следният; експлантацията трябва да се извърши в кратки срокове, за да се запази годността на тъканите. Но в много от случаите до момента на експлантацията все още не е извършена съдебномедицинската експертиза. При изваждането на тъкани трупът се обработва по специален начин, така че всички видими следи по него се заличават.</p>
<p>По този начин доказателствата, които идват от съдебната медицина, са във висока степен компрометирани. Да не се чудим защо разкриваемостта на престъпления, например убийства, е на такова ниско ниво. МВР ежегодно изплаща около 200 хиляди лева за извършване на съдебномедицински експертизи. В случаите на експлантация на съдебномедицински случай съществува и тежък конфликт на интереси, които се състои в следното; от една страна, съдебните лекари дават разрешение за експлантация, от друга, те я извършват, т.е. лекарите трябва да решат да вземат ли 120 лв. или не. Не вярвам да мислят дълго.</p>
<p>Преди повече от година се разрази скандал с ареста на шефа на „Съдебна медицина” в София доц. Станислав Христов по обвинение за незаконно вземане на тъкани и кости от трупове, продавани по-късно в САЩ. Христов е взимал сухожилия и кости, преди да бъде направена аутопсия, което е незаконно. Освен това са сменяни дати и часове при вписване на задължителното съгласие на близките, при някои случаи пък бланките изобщо липсвали. Тъкани са взимани и от трупове, негодни за донорство. Това са били възрастни или инфекциозно болни хора, както и починали, които са били обект на разследване, и по този начин са унищожени доказателства и улики. Тази практика продължавала от 2004 г.</p>
<p>Лекарят имал граждански договор за главен координатор с тъканната банка ОСТЕОЦЕНТЪР. И този скандал затихна някъде из дебрите на прокуратурата. <br />Ако цялата енергия, професионализъм, бързина и ефективност не отиваше за търговията с човешки биоматериали, а се превръщаше в координация и система за реализиране на животоспасяващи трансплантации, нямаше да се случват безобразия, като това с пропуснатия шанс за Георги Найденов.</p>
<p>За да се намали вредният ефект от всички договори, обезпечаващи програмата за осигуряване на тъкани клетки, трябва да се предприемат някои законодателни стъпки. Последната промяна в закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки създаде възможност за злоупотреби в процеса на трансплантациите, като въведе понятието “разумно кратък срок”, а именно срока, в който близките на починалия трябва да се явят в съответното лечебно заведение, за да заявят писменото си несъгласие в случай, че не желаят да се извърши експлантация на органи, тъкани и клетки от починалия. Този т.нар. “разумно кратък срок” може да бъде наистина толкова кратък, че близките да нямат физическата възможност да стигнат до здравното заведение, преди той да е изтекъл. Този срок се определя от медицинските екипи, най-често същите, които извършват експлантацията. С отпадането на понятието “разумно кратък срок” се подобрява възможността за прозрачност и контрол над тази дейност и за стриктно спазване на принципа на доброволността в процеса на трансплантация.<br />Важно е разрешението за експлантация на случаи, подлежащи на съдебномедицинска експертиза, да се дава от Главния прокурор, за да се избегне всяка възможност за злоупотреба и да се гарантира качеството на съдебнопроцесуалните действия. Например такава е системата във Франция.</p>
<p>Скандалният договор с ОСТ ДЕВЕЛОПМАН показа и други дефекти на законодателството. Вследствие на договора, сключен през 2002 г., България се превърна в най-големия износител на костна тъкан в света, без на практика да има обмен. За да се избегне в бъдеще сключването на подобни неизгодни и твърде съмнителни договори, трябва режимът на международно сътрудничество в областта на тъканите да се изравни с режима, действащ в момента за органите, а именно международно сътрудничество да се осъществява само ако е налице международен договор за обмен на тъкани, в който Република България да е страна. Това ще гарантира прилагането на принципа за износ на човешки тъкани само след пълното задоволяване на потребностите на страната.</p>
<p>Ето това са някои предложения към новото управляващо мнозинство, още повече че като част от него се самоопределиха някои десни партии, които бяха много активни в миналия парламент по въпросите, свързани с донорството. Предстои да видим дали моралът придобива нови измерения на всеки четири години.<br /></p>
