- 10 Sep 2020
- 69
- 8
Не е възможно само аз да съм го забелязал. Не вярвам, че никой друг не усеща как през последните години в България думата „демокрация” се произнася със същото презрение, с което изговаряме думи като „подлец” или „мародерство”. Дори интелигентни хора изглеждат леко засрамени, когато изговарят тази дума, сякаш се извиняват, че се застъпват за нещо толкова мръсно, вероломно и антинародно. Странна работа! Така нареченото „Тошово време” взе да добива сладко-носталгичните окраски на епизод от „Войната на таралежите”, а в същото време най-внимателната към индивида форма на държавно управление се възприема като зловещ начин за съсипване на човешкия живот.
<p>Ясно е, че това се случва под влияние на десетки клакьори на хорската младост и други подобни душици, но все пак е впечатляващ мащабът на манипулацията. Повечето българи са убедени, че живеят зле заради демокрацията, а не заради предшестващите я 45 години терор, посредственост и управление от необразовани</p>
<p>издънки от най-ниските слоеве на обществото. Да ги наречеш комунисти, но повечето от тях дори това не са. Комунистът е терорист, който жертва живота на други за своите политически цели. Но поне, бидейки терорист, се подлагаш на риска самият ти да бъдеш отстрелян с лекотата, с която пропагандираш отстрела на други. Онези обаче, които управляваха България близо половин век, бяха селяни-опортюнисти – прости, зли и вредни – и благодарение на техния талант да рушат, както и на таланта им в последните 20 години да използват лостовете и капаните, създадени от самите тях, днес хората по нашия край не живеят твърде добре. Така че очевидно демокрацията няма особен пръст в тази работа. Дори в своя несъвършен БГ вариант тя движи обществото в една по-добра посока, защото ако не се навирам в престъпни канали за облагодетелстване като наркотици, държавни предприятия в будна кома и обществени поръчки, вероятността полицията да се навре незаконно в моя живот е малка. Имам право да си измисля сам какво да правя с живота си и макар че съществуват очевидни ограничения за финансовия размер на желанията ми, аз го намирам за доста по-добър вариант от предишния.<br /><br />Така че ми е малко странно как така демокрацията стана мръсна дума. От една страна, ми се струва нечестно, но от друга страна, ме изпълва с радост. Защото, да си призная, аз също не харесвам демокрацията твърде много. Намирам я за несправедлива и назадничава. Намирам я за вредна за развитието както на държавата, така и на отделния индивид. Има една доста по-съвършена форма на управление, която се нарича гениокрация. Като оставим настрана твърде помпозното име, тя всъщност представлява едно доста разумно предложение на фона на всички останали форми на държавно управление – най-тъпите 10% от хората в страната не гласуват, защото нямат полезен мозък, с който да взимат решения, а единствено най-умните 50% имат право да участват в управлението. На мен 50% ми се вижда малко като реверанс към масите, ама какво да се прави! Може пък като вземем властта, неусетно да намалим този процент или да манипулираме тестовете за интелигентност, или да запишем в изборните списъци хиляди мъртви души като Ганди, Да Винчи, Моцарт и други подобни хора от народа.</p>
