Дебнещите акули надушват американска кръв

<p><em><strong>Защо е това ненадейно отдръпване от нашия харизматичен президент?<br /></strong></em><br /><strong>Доларът пропада, докато цената на златото хвърчи към небето. Бюджетният ни дефицит никога не е бил толкова голям - а президентът иска дори да го увеличи чрез своите здравни и енергийни инициативи.<br /></strong>Към края на мандата си той с успех може да е добавил нови 9 трилиона долара към и без това астрономическия ни дълг от 11 трилиона. Безработицата вече скочи над 10%. През това тримесечие търговският ни дефицит достигна почти исторически нива. Нашите заемодатели и износителите на петрол вече говорят за отхвърляне на долара като обща международна валута.<br /><br /><strong>Колебливостта на Америка в международен план отразява лошите икономически новини.</strong> Ние не можем да решим дали да продължим да търсим победа в Афганистан, да признаем поражението си, или да запазим статуквото. Президентът Обама протегна ръка на такива наши врагове като Махмуд Ахмадинеджад в Иран и Уго Чавес във Венецуела. Не те засега не дават вид да са впечатлени, независимо от признанието му за някакви предполагаеми американски грехове в миналото.<br /><br /><strong>Китайците въобще не се вслушват в нашите проповеди за спазването правата на човека, обвиненията ни за замърсяване на околната среда и нарушенията на правилата на свободната търговия - те просто държат 1,5 трилиона долара в американски активи.</strong> Президентът направи много поклони пред саудитското кралско семейство и японския император. Но защо не показа уважение - предвид зависимостта на Америка от чуждия петрол и японския внос?<br /><br /><strong>Франция днес ни предупреждава да си сътрудничим с Иран. Досега тамошната теокрация отхвърля с презрение </strong>нашите нови опити за спиране на ядрената им програма. Покровителите на Иран от Русия вече говорят по-любезно с нас, но най-вече защото се огънахме за противоракетната отбрана в Източна Европа, без да получим нищо в замяна.<br /><br /><strong>Норвежците дадоха на Обама Нобеловата награда за мир по-малко от година, след като той пое поста и без да е постигнал нищо на практика.</strong> Tе може би подозират, че едно такова глобално признание ще накара поласкания Обама да вкара Америка в курса на политиката на многополярния свят, каквото е и мисленето в ООН.<br /><br /><strong>Администрацията на Обама обяви по-мек и благ подход към войната с тероризма.</strong> Тя постоянно обещава пред света да затвори Гуантанамо и на висок глас осмя антиреростичните начинания на Буш. Ние може и да съдим бившите затворници на ЦРУ, но ще дадем граждански процеси и пълна правна защита на терористите, които планираха атаките от 11 септември.<br /><br /><strong>Самият Обама възхвали историята и културата на ислямския свят и дори преиначи историческата истина, за да възвеличи неговите постижения.<br /></strong>И въпреки това само през тази година властите разкриха три заговора на радикални ислямски терористи на територията на САЩ. Загубихме 12 военни и 1 цивилен (и още много ранени) във форт Худ; обвиненият, член на собствените ни въоръжени сили, се обяви за мюсюлмански екстремист.<br />"Ал Кайда" обещава нови атаки, а талибаните вече чувстват, че американсият ангажимент за свободен Афганистан постепенно отслабва.<br /><br /><strong>Все по-ясно се чувства, че Америка кърви обилно - и приятелите, и враговете ни вече надушват кръвта във водата. </strong>Президентът се опитва - чрез умилостивяване и отстъпки - да възстанови влиянието, което бяхме постигнали на основата на нашата икономическа мощ и самоувереността, която ни даваха нашето изключително минало и нашите извечни ценности.<br />Но да си едновременно креслив и уязвим не е печелившата комбинация, след като политическото влияние и военната мощ са обусловени от икономическата сила.<br /><br /><strong>САЩ трябва да се преутвърдят като финансово стабилна и отговорна вържава, за да можем, когато четем някому лекции - от глобалното затопляне до иранските ядрени оръжия - да говорим от позиция на силата</strong>. Tова означава, че трябва да спрем да вземаме назаем пари от други държави.<br />Америка също така не може да си позволи повече да внася скъп петрол, който не иска да добива на собствена земя. Трябва да спрем и с обещанията на правителството за даване на гласоподавателите на облаги, които дори не можем да започнем да плащаме.<br /><br />Защото, докато продължаваме с нашето самозадоволяване, <strong>един по-непокорен свят ни казва, че старите правила на играта са променени.</strong> В отговор, Aмерика трябва да бъде по-тиха в чужбина - <strong>и да се опита да намери по-дебела тояга.</strong></p> <p>&nbsp;</p>