ДЕ СОТО: Цената на финансовото невежество

<p>Развитите държави обаче май са забравили десета точка от консенсуса, а именно важността на публичното оповестяване на активите и сделките за стимулиране на доверието в кредитирането. Имайте предвид, че по-голямата част от частното кредитиране е без каквото и да е покритие в банкноти и монети, а е само на хартия, установяваща права върху съответните акции, ценни книжа, дългове и гаранционни заеми. През последните 15 години, обаче, през които опаковаха, преопаковаха и препродаваха токсични активи, американците и европейците постепенно подкопаха надеждността на активите, гарантиращи или създаващи кредитно доверие &ndash; всякакви ценни книжа, установяващи кой какво притежава и каква е стойността му, както и кой поема риска.</p> <p>Ненадеждната информация води след себе си недоверие, което от своя страна довежда до свиване на кредитирането, малко или почти никакви сделки и намаляване на предлагането. А това пък причинява спад в стойността на активите.</p> <p>Мнозина от нас в развиващите се пазари сме се сблъсквали с това, изпадайки в хроничен недостиг на кредитиране. За да осъзнаете простата истина, че без доверие няма кредит, трябва да разберете, че бизнесите, които не могат да разчитат на кредитиране, са онези в сивата икономика, където активите и сделките се прикриват и са непрозрачни.</p> <p>Когато собствеността е неясна, пазарите не получават необходимата информация, за да могат да финансират съответната сделка, а правителствата не могат да се доберат до нужните данни, за да успеят да хванат навреме проблема и да го отстранят. Именно това се случи през 2008, когато сравнително малък брой неплатежоспособни собственици на жилищни ипотеки забавиха плащанията си и така предизвикаха глобална финансова криза. Светът беше изненадан и ужасен, понеже&nbsp;никой не успя да забележи тази обвързаност.</p> <p>Първоначалната реакция на случващото се тогава беше бърза: финансовият министър на Съединените щати предложи Програма за изкупуване на лоши активи, обезпечени с рискови ипотеки, за да предотврати фалита на банки. Но няколко дни по-късно управляващите разбраха, че не знаят какво изкупуват и как да определят цената му. При липсата на ясна информация им се наложи да импровизират, използвайки парите от Програмата за изкупуване на лоши активи, за да отърват собствениците им от тях.</p> <p>Но финансите не винаги признават подобни правила. Връзката между познанието и кредита датира още от дните на президентството на Томас Джеферсън. По време на паниката от 1819, бившият президент пише писмо до Ричард Ръш, свързано с &bdquo;отчаяните&rdquo; му опити да открие истината за това как да овладее кредитирането и да предотврати както експанзията, така и внезапното му свиване, като споделя, че има нужда от &bdquo;по-задълбочени познания за политическата икономия от тези, които притежава в момента&rdquo;. Той предупреждава, че американските граждани &bdquo;ще пострадат, ако не престанат... да задлъжняват&rdquo;, че нацията е залята с &bdquo;фиктивни капитали&rdquo; и че цялото това кредитиране и тези нови капитали надвишават &bdquo;нуждите ни и водят до излишъци от произведена продукция&rdquo;. Джеферсън ясно е осъзнал опасността от свръхзадлъжняването &ndash; както и от &bdquo;токсичните активи&rdquo; от онова време &ndash; и че начинът да получи необходимата му информация е като свърже финансите и инвестициите с &bdquo;действителни капитали и притежатели на реална собственост&rdquo;.</p> <p>Оттогава Съединените щати и Европа събират и класифицират всички тези данни в публични регистри &ndash; от информация за сделки до финансови отчети на дружества. Първоначално създадена за регистрация на собствениците, тази система постепенно е адаптирана да обслужва всички законово регламентирани интереси и връзки, свързани със собствеността.</p> <p>Кредитирането и задлъжняването трябва да е премерено рисковано. Свързването на капитала и финансите със собствеността прави системата по-спокойна в действията й за създаване на блага. Това знание беше изключително полезно за Запада, особено след Втората световна война, когато западните икономики не само успяха да предотвратят икономическия срив, но отбелязаха по-голям растеж, отколкото за предишните 2 хил. години.</p> <p>До 2008, когато разбрахме, че тази система вече не казва истината.</p> <p>Управляващите Програмата за изкупуване на лоши активи не успяха да намерят решение за токсичните активи достатъчно бързо, понеже по целия свят имаше огромно разнообразие от нестандартизирани бази данни. Данните за собствеността и жилищните ипотеки в Съединените щати се влошиха, когато компаниите бяха принудени да налеят огромни суми за замяната на ипотеки с пазарно търгуеми инструменти и осчетоводяваха тези деривати не в традиционните публични регистри, а в електронната система за регистрация на ипотечните заеми, по същността си частна компания, в чийто регистър според сведенията са били половината от ипотеките в Съединените щати.</p> <p>Тези финансови инструменти са били с приблизителна спекулативна стойност от 600 до 700 трилиона щатски долара &ndash; десет пъти надвишаваща сумата на годишния брутен вътрешен продукт на света. Тази система все още е извън всякакви регистри за собствеността.</p> <p>След стотици години на прозрачна, надеждна информация за балансовите отчети новите правила позволиха на компаниите да създадат задбалансови отчети, като така им дадоха възможност да изглеждат в по-добро финансово състояние, отколкото бяха в действителност. Информацията за задълженията не влизаше в &bdquo;годишните финансови отчети&rdquo; &ndash; спомнете си за Енрон &ndash; или се поставяше едва забележимо под линия. Общо взето, националните счетоводни отчети трябваше да представят фактическото състояние на финансовия капитал, на сделките и задълженията. Затова и никой не можа да предвиди гръцката или италианската дългова криза, понеже правителствата напудряха до неузнаваемост финансовото си положение, като използваха финансови трикове, обръщайки дълговете си от една валута в друга. Така старият дълг изглеждаше като приток на свежи пари.</p> <p>Реформаторите от нововъзникващите икономики водихме битка цели две десетилетия, както отбеляза самия Бернанке, за да вкараме хората и собствеността им в регистри и проследявахме &ndash; понякога безуспешно &ndash; вредните спекулативни капитали, за да може да помогнем на повечето граждани да излязат от състоянието на икономическа анархия и да започнат да се подчиняват на законите.</p> <p>От вас научихме, че основният извор на кредита не са парите, а &bdquo;доверието&rdquo; в тяхната стойност. Всички финансови дейности трябва да бъдат документирани, за да се върне доверието във финансовите отчети и в края на краищата в пазарите.</p> <p><em>*Ернандо де Сото е перуански икономист и автор на книгата &bdquo;Мистерията на капитала&rdquo;. Подпомагал е множество правителства в Африка, Азия и Латинска Америка в усилията им по създаване на работещи пазарни икономики.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>