- 10 Sep 2020
- 172
- 153
Ще се опитам да отговоря на Евгений Дайнов, въпреки че вече съм доста скептичен относно смисъла на дебатите в България, и то между така наречената дясна общност. Все пак статията на Евгений е добър повод да внеса яснота по няколко основни въпроса.Да започнем от гнева. Той, струва ми се, е едно от ценните чувства по отношение на обществените проблеми. Гневът като гражданско чувство е нещо добро. Ако не беше така, нямаше да намираме управлението на тройната коалиция за безобразно, както и да различаваме доброто от злото в поведението на политиците, които са натоварени с обществени дела. И понеже аз бях един от онези, които обикаляха страната, за да създават ДСБ, а не Евгений, ще му кажа, че не само аз, а всички участници бяхме убедени, че създаваме граждански проект.
<p><strong>За това говорехме всички, без изключение, говореше го и самият Иван Костов.</strong> Няма да забравя никога думите, с които се обръщаха към него хора в различни зали, от различни градове, отправяйки му едно и също предупреждение: “Господин Костов, умоляваме ви, внимавайте. Нека този проект не свършва като СДС. Това, което правим сега, е с последната енергия, която имаме, и ако този път бъдем излъгани, тя за дълго няма да се върне у нас”.<br /><br /><strong>Хората усещаха, че имат шанс, и същевременно си даваха сметка, че това може да се окаже един от последните опити да се създаде нормална политическа сила от почтени граждани, основана на ценности</strong>, реална алтернатива на статуквото. Думите, които употребявам сега, са думите, които изговаряхме тогава, и за разлика от днес, те имаха енергия. Костов беше поканен да се присъедини към този граждански проект и да го оглави политически, но на мнозинството от хората в тези зали не е минавало и през ум да си избират командир, когото да следват сляпо. И понеже едно време Евгений много обичаше да говори за обществения договор между гражданите и политиците, ще му кажа, че гневът идва от нарушаването на този договор от страна на Иван Костов, който просто прехвърли няколко изхабени политици от 39-ото в 40-ото народно събрание. Той наруши договора с гражданите и не изпълни обещанията, които им даваше публично. В резултат на това гласоподавателите на ДСБ започнаха да се стопяват от избор на избор, а поведението на Костов ставаше все по-нахално и арогантно.<br /><br /><strong>Той не пое отговорност за нито една загуба, въпреки че основните кандидатури за всички избори бяха наложени от него.</strong> Провалът на проекта ДСБ не се случи заради морални претенции на хората, които го основаха, а заради политическата некадърност на Костов, който по безумно глупав от политическа гледна точка начин налагаше слаби за съответната политическа цел кандидатури както вътре в партията, така и на потенциалните съюзници на ДСБ. Освен това той смени няколко пъти посланията на ДСБ в рамките на месеци. Партията беше замислена като гражданска, тръгна със силна националистическа реторика в стил анти-Доган, после се отказа от нея, обяви управлението на Сакскобургготски за най-корумпираното в България, а Бойко Борисов – за опасна мутра популист, да не припомням какво беше изговорено по адрес на СДС.<br /><br /><strong>Искам да кажа, че след като Костов пое нещата в свои ръце, така и не успя да даде идентичност на тази политическа формация, а след естествения отлив на хора от нея тя си заприлича на самия него.</strong> Да ме прощава Евгений, но ще си позволя да бъда малко по-остър тук. Да сравняваш Костов с Дьо Гол или с Маргарет Тачър е лош вкус, направо казано, кич. И за да завърша с тази част, гневът е и на морална, и на политическа основа, защото успешната политика, такава, към каквато се стремим, е основана на морал. Ако Дайнов се е отказал от тези идеи, това е негов проблем. Само че ще трябва да обясни с какво Синята коалиция е алтернатива на тройната. Ако нещо липсва в българската политика, това е моралът, Евгений, а СДС и после ДСБ се провалиха именно в тази посока. Впрочем така и не разбрах защо Синята коалиция сама по себе си е нещо добро.<br /><br /><strong>Евгений Дайнов казва: “Добре или зле е за общото благо, че съществува Синята коалиция? Вижда се с просто око, че е добре”.</strong> Ами аз не виждам това с просто око. С просто око виждам една перверзия – Надежда Михайлова до Иван Костов и Светослав Малинов, без нито дума обяснение за всичко, което се случи преди 4–5 години, за обвиненията, които взаимно си отправяха, за разрива в СДС. Трябва наистина да презираш своите избиратели, щом смяташ, че не им дължиш обяснения. Излиза, че каквото и да направят тези хора, винаги са прави, а всички останали все грешим. Това е не само перверзия, а нещо далеч по-зловещо, с чието описание няма да занимавам сега. Впрочем сетих се за едно нещо, което каза Надежда в предаването на Искра Ангелова "Нощни птици". То не беше обяснение, а утешение. Михайлова сподели със зрителите, че за да я утеши за загубата на кметските избори, съпругът й й купил нов модел "Мерцедес" с розова дограма ли беше, тапицерия ли, не помня вече. Помня, че на този етап вече бях забравил да се гневя, а изпитвах естествено отвращение, каквото впрочем изпитвам и сега, като ги гледам с Костов в "препълнената" зала на кукления театър в Стара Загора. <br /><br /><strong>Тук не става дума за това кой кого харесва и не харесва, а за простата сметка, която се прави след избори и която е най-доброто мерило за успеха или неуспеха на един политик.</strong> Аз подкрепях Костов и ДСБ години след като скъсах с него чрез моя вестник ГЛАСОВЕ, защото не исках личното ми убеждение да е единственото основание за критики към ДСБ. Костов загуби няколко избора с ДСБ, а преди него няколко избора беше загубила и Надежда Михайлова. Чашата преля, когато и двете формации не вкараха депутати на предишните евроизбори, а малко по-късно на местните се опитаха да се спасяват в общ съюз за София и отново загубиха. Чашата преля, защото тези хора не понесоха своята отговорност и не подадоха оставки така, както се прави във всяка демократична страна. Тяхната политика доведе почти до фалит формациите, които ръководят, а днешната им Синя коалиция е последен опит за оцеляване.<br /><br /><strong>Нима Евгений Дайнов сериозно смята, че след като влязат в парламента благодарение на последните мохикани гласоподаватели, които мамиха в продължение на години, ще тръгне възраждането на синята мечта?</strong> Или ще вземат толкова места в парламента, че да определят бъдещето на България? Това е приказка за наивници, а опитът им за механично оцеляване вече беше тестван в Столична община. Колкото днес има Алианс за София в общинския съвет, толкова утре ще има Синя коалиция в Народното събрание.<br /><br /><strong>В статията си Евгений Дайнов не дава отговор на основните въпроси, които поставих в материала си за “Труд”,</strong> за това доколко тези сини лидери са свързани и зависими от криминалната и сенчеста страна на българския преход. Защо като сте такива граждани, не събрахте пари за в. “Демокрация” и в. “Седем”, ами оставихте първия да умре, а втория да го купи Славчо Христов? От три години сам издържам вестник и знам, че това не е непостижима цел. Колкото до думите на Дайнов за путинизацията на страната и за това как Костов и Надежда Михайлова ще й се опълчат, съветвам го да разправя тези приказки в полупразните клубове на ДСБ, а не в сериозна полемика за политика. Личното ми наблюдение е, че има по-скоро благотворно, макар и бавно влияние на Брюксел върху българската политика, и да се говори, че в една страна, членка на Европейския съюз, па макар и тя да е България, е възможен режим като този в Беларус, е несериозно.<br /><br /><strong>Дайнов не отговаря и на друг основен въпрос – защо скриха досието на Георги Първанов, когато бяха на власт? </strong>Надявам се да не го направи следващия път с циничното обяснение, че Конституционният съд бил виновен. И аз, и той познаваме кухнята на българската политика и сме наясно, че в съдебната власт ставаше това, което бяха решили премиерът, президентът и председателят на Народното събрание.<br />И още нещо. Ако мафията и цялата държавна машина са впрегнати срещу Синята коалиция, може ли да ми обясни как така и Върховният касационен съд, и Върховният административен съд, и Конституционният съд се произнасят все в нейна полза, и то в такива съкратени срокове, за каквито обикновеният гражданин на републиката не може и да мечтае?<br /><br /><strong>Ако аз исках да регистрирам фирмата си с нередовни документи, каквито беше представил Мартин Димитров, никой съд нямаше да ми я регистрира</strong>, а що се отнася до действителното забавяне на първата фаза от този сложен юридически казус, ще кажа, че това не е новина. Делото, което водих срещу БНТ, след като ме уволниха оттам заради Иван Костов, се проточи осем години. И през ум не ми мина да обвиня съда в политически мотиви, защото знам, че такава е съдбата на стотици хиляди българи, които имат вземане-даване със съдебната власт. Повтарям, че тя се отнесе неравнопоставено по отношение на Синята коалиция и се задейства на такива обороти, за да им оправя бакиите, за каквито не би мечтал и най-големият връзкар.<br /><br /><strong>Колкото до Костов и отношението му към СДС, той наистина го превзе.</strong> В предишната си статия изразих мнението, че решението да се изгонят седесари, сред които и бившият лидер на партията, е глупаво от политическа гледна точка, защото ще вкара Мартин Димитров и СДС в поредица от съдебни процедури, които ще утежнят още повече и без това усложненото му положение по отношение на регистрацията. И Дайнов, и аз прекрасно знаем, че двигателят на целия процес по създаването на Синята коалиция от самото начало до предизборната кампания е ДСБ. Онези, които искаха да убият СДС, днес са се вкопчили в този съюз като удавник за сламка, защото големият им политически професионализъм ги докара до процент и половина. Доколкото знам, единственото, за което седесарите са се преборили, е светлосиният парапет на моста от логото на коалицията да мине отпред, а тъмносиният на заден план.<br />И накрая ще завърша с констатацията, че и коалицията, а и Костов от доста време насам се радват на изключителен медиен комфорт. Костов влиза, когато си иска в bTV, за да прави лицеви опори, представители на Синята коалиция участват в абсолютно всички публицистични предавания по електронните медии, пресата в общи линии е добронамерена, а атаките от страниците на вестници като “Труд” и “Стандарт” са по-скоро вяли.<br /><br /><strong>Ще повторя защо съм толкова фокусиран срещу Костов и опита му да оцелее политически, след като измами толкова пъти собствените си избиратели.</strong> Тройната коалиция е очевидна и ясна. Казаното по неин адрес е изговорено отдавна, а да повтаряме баналности очевидно не увеличава броя на нашите симпатизанти. Трябва да предложим алтернатива, нов политически проект, който да върне поне част от хората, подкрепящи българската десница предимно от морални основания. Костов е минало, а не бъдеще.<br /><br /><strong>За съжаление, Мартин Димитров така и няма да успее да се превърне в лидер може би нито де юре, нито де факто.</strong> Защото предаде последното, което беше останало на СДС – трите букви. Моята настойчивост е свързана с пълното ми убеждение, че когато решим собствените си проблеми и успеем да се свържем в автентична общност, основана на ценности, а не на клиентела и клубове по интереси, ще се роди и алтернативата на това или на всяко следващо отвратително българско управление. За тази цел се изисква преди всичко честност, за да назовем нещата такива, каквито са. Синята коалиция не е ново начало, а печален край на надеждите на стотици хиляди българи, които политици като Иван Костов, Надежда Михайлова, Александър Йорданов и останалите предадоха с чудовищен цинизъм.<br /><br /><em><strong>Ето това ме гневи, Евгений – безскрупулният цинизъм на Иван Костов, който по нищо не се различава от цинизма на Ахмед Доган. Синята коалиция не е алтернатива на нищо и никого, а удобен параван за фасадната демокрация на Гоце, Станишев и сие.</strong></em></p>
<p> </p>
