- 10 Sep 2020
- 156
- 4
Миналата седмица Фондация „РискМонитор” представи третия си мониторингов доклад за ДАНС, отново с фокус върху три направления: институционално развитие, парламентарен контрол и публичен образ. По-голямата част от изводите в доклада са били неведнъж обект на коментари на сайта ГЛАСОВЕ. Затова сега ще обърна внимание само върху два аспекта, маркирани в изложението на анализаторите, които подтикват към допълнителен анализ. Първият е свързан отново с толкова обсъжданите правомощия на ДАНС. Според авторите на доклада през 2010 г. агенцията се развива като разузнавателна служба, но продължава да се „чисти” от несвойствените си полицейски и разследващи функции. Въпреки законовите изменения от 2009 г. мандатът на агенцията все още е твърде широко дефиниран, което затруднява оперативните й действия, предпоставяйки неясен институционален образ.
<p>В публичното пространство не спират аналогиите с ФБР и твърденията, че ДАНС „разследва”, въпреки че по закон тя вече има минимални оперативно-издирвателни функции. От друга страна е факт, че през 2010 г. агенцията е извършила редица конкретни операции, които основателно остават впечатлението, че тя надвишава своите правомощия на класическа информационно-аналитична служба. Изводът е, че ДАНС продължава да има двойствен образ. Дори изпълнителната власт е заблудена относно функциите й. Когато избухна бомбата пред редакцията на в. „Галерия”, имаше институции, които смятаха, че ДАНС трябва да се намеси, а от там съобщиха, че нямат правомощия. Резултатът беше оставката – принудителна или поради несъгласие – на председателя на ДАНС Цветлин Йовчев.</p>
<p>Междувременно одобрената от Министерски съвет Стратегия за национална сигурност, която предстои да бъде гласувана от Народното събрание, е на път обаче да създаде нови проблеми на ДАНС. В какъв смисъл? Тъй като каруцата беше поставена пред коня със създаването на ДАНС без каквото и да било цялостно стратегическо планиране за развитието на сектора за сигурност, сега с възприетото в Стратегията определение за национална сигурност (включващо и енергийна, финансова, икономическа, екологична и социална сигурност), ДАНС ще получи актуализиран предмет на дейност. Или с други думи, широкото понятие за национална сигурност автоматично ще разшири сферите на действие на агенцията. И споровете за правомощията й ще се развихрят отново, а подозирам и че ще се задълбочат в бъдеще (заради нечии интереси).</p>
<p>Ще дам пресен пример като доказателство за тези мои опасения именно от представянето на доклада на „РискМонитор”, на което присъстваше и членът на парламентарната комисия за контрол на ДАНС – небезизвестният депутат от ГЕРБ Иван Петров.</p>
<p>На журналистически въпрос дали ДАНС трябва да изяснява мотивите на уволнения шеф на НЕК Красимир Първанов да подпише скандалното т.нар. 12-о допълнение към договора за АЕЦ „Белене”, очевидно обвързващо необратимо България да строи ядрената централа, изпълнителният директор на „РискМонитор” Стефан Попов отговори, че „не е мандат на ДАНС да ходи да разследва някакви престъпления”. И допълни: „По аналогия с взрива пред редакцията на „Галерия” хвърлянето на ДАНС в случили се вече неща е пак тип следствена дейност, ДАНС има други задачи. Лошото е, че именно изказвания на изпълнителната власт объркват мандата на ДАНС, а не е нейна работа да се занимава с индивидуални казуси, тя страда от такива изказвания...”=.</p>
<p>Иван Петров обаче скочи, че в Стратегията за национална сигурност се дискутира енергийната сигурност като част от общата сигурност. „Така че когато се касае за енергийната сигурност и няма яснота по какъв начин се е случило въпросното събитие съвсем нормално е ДАНС да се намеси и да се изясни обстановката как, кой и защо е процедирал по този начин.” На възражението, че това не е превенция, а разследване, той отвърна, че „икономическа полиция не е по-компетентна в сектора за сигурност и най-вече в енергийната сигурност. При ситуация, че вече е станало нещо, не знам кой друг би могъл да се занимава с това. ДАНС има много повече информационни възможности...”</p>
<p>Позицията на депутата от управляващата партия ГЕРБ красноречиво подсказва, че тепърва ще продължава нищенето на правомощията на ДАНС и няма да се учудя, ако отново се прибегне до законодателни промени. В което няма нищо лошо, стига да се затвърдят и изяснят функциите й на разузнавателна служба, а не да се върне старото хибридно състояние.</p>
<p>Вторият аспект, който искам да засегна, също е свързан с изтъркана вече тема – парламентарния контрол върху дейността на ДАНС. Няма да се спирам на похвалите на „РискМонитор” за „уникалния в българската институционална традиция” начин на изграждане на парламентарната комисия за контрол на ДАНС. Става дума за паритетния принцип, търсенето на консенсусни решения, ротационното председателство. Но ще отбележа, че критиките по отношение на въпросния контрол звучат твърде плахо и меко. Отнасят се най-вече до слабото лидерство и липсата на активност (най-вече докато председател е Волен Сидеров) и заниманията с конкретни скандали вместо да се следи спазването на целесъобразността на действията на ДАНС.</p>
<p>И именно в този контекст ми направи впечатление един извод на Стойчо Стойчев – автора на тази част от мониторинговия доклад. Той обясни, че по-голямата част от респондентите в изследването били на мнение, че парламентарната комисия трябва по-активно да участва в целеполагането на ДАНС, без обаче да го монополизира. Защото все пак стратегическото планиране в сферата на националната сигурност е прерогатив на изпълнителната власт. Но в момента нито депутатите, нито изпълнителната власт са активни в това отношение.</p>
<p>Според Стойчев ДАНС сама си поставя целите, а тенденцията подобни служби сами да си поставят целите е изключително опасна.</p>
<p>Към тази опасна тенденция бих добавила още някои не по-малко опасни факти.</p>
<p>За да контролира ефективно ДАНС, парламентарната комисия разчита основно на експертиза от... ДАНС. Основен източник на информация за работата на агенцията са докладите на самата агенция. Това означава, че при наличие на желание у ДАНС да заблуди контролиращата я комисия, тя може да го направи относително безпроблемно.</p>
<p>От друга страна, комисията се състои само от петима членове. Съществува потенциален риск от сближаване между контролиращата и контролираната структура – вместо надзор се получава един вид сътрудничество, в което двете страни взаимно си пазят гърба. Този феномен се квалифицира също като особено опасен от западните експерти в сферата на службите за сигурност. В този смисъл беше доста подозрителна отличната оценка, която петимата депутати единодушно поставиха на ДАНС за дейността й през 2010 г. Как пък от кумова срам не посочиха нито един недостатък, нито един провал, та дори не споменаха случая с „изнасянето” на СРС-ата. Да не говорим, че според годишния доклад на ДКСИ има повече установени случаи на изтичане на класифицирана информация през 2010 г., макар че не е ясно дали всички са от ДАНС поради секретния характер на доклада.</p>
<p>Една от важните препоръки на „РискМонитор” е ДАНС да продължава да работи за предотвратяване на изтичането на класифицирана информация чрез създаване на строги вътрешни правила. Включително и заради съкратените близо 700 души през миналата година. Малко по-различно мнение изрази Иван Петров: „ДАНС трябва да работи така, че да избегне всички онези възможни случаи на изтичане на информация, тъй като ми се струва, че там все още стоят хора, които може би са назначени по някакъв конюнктурен принцип или по други принципи с цел да обслужват и организирани престъпни групи. Не казвам, че е така, но тя трябва да работи с вътрешната си сигурност много повече, за да може действително да се избегнат всякакви съмнения, че може да бъде източник на конфиденциална информация”. Странно защо депутатът хем внушава, че не всички „нелоялни” към управлението на ГЕРБ субекти са прочистени от ДАНС, хем не смее съвсем категорично да го заяви...</p>
<p>Господин Петров залага обаче на „вътрешната сигурност”! Че какво работи тази дирекция в ДАНС? Да сте чули за бивш или настоящ служител на ДАНС, разследван за някаква престъпна дейност (изключвам Алексей Петров)? А имаше какви ли не твърдения – служители на агенцията работили за чужди разузнавания, били финансово зависими от силни икономически групи, изпълнявали политически поръчки, изнасяли флашки...</p>
<p>Та в контекста на опасните факти и тенденции не трябва да забравяме и онова скандално Указание № 156 от 7 май 2009 г. на Главния прокурор Борис Велчев, отнемащо всякаква възможност за взаимен институционален контрол, за което писах преди време. Само ще припомня, че докато дирекциите „Вътрешна сигурност” и „Инспекторат” в МВР се контролират взаимно, а прокуратурата ги проверява и двете, ръководството и служителите на ДАНС на практика са безконтролни и от тази гледна точка. Органите на МВР не могат да разследват сигнали за престъпна дейност, в която участват хора от ДАНС. Според Указание 156 това може да се прави единствено от самата ДАНС!</p>
<p>Затова си мисля, че темата за контрола на ДАНС далеч не трябва да се изчерпва с (липсващия) парламентарен контрол.</p>
<p>Какво излиза от казаното дотук? ДАНС сама си поставя онези цели и задачи, които иска, изпълнява ги, както намери за добре, и накрая отчита, каквото й е угодно. И няма начин да не получи шестица накрая, след като добре е обучила проверяващите я депутати с помощта на собствените си експерти...</p>
<p>От парламентарната комисия не смеят да гъкнат срещу ДАНС, откакто ГЕРБ са на власт, защото интересите на агенцията яростно се защитават от най-високото място в държавата – напоследък премиерът Бойко Борисов е „говорителят” на ДАНС. Между него и агенцията няма институционални прегради, така че е отворена възможността той произволно да употребява ДАНС за свои цели.</p>
<p>А какви изненади ще ни поднесе покрай неясния си оперативен мандат по време на предстоящите местни и президентски избори, остава да видим. Няма да се учудя, ако се превърне и в служба ЕСГРАОН...</p>
