Да харчим или да пестим? Това е въпросът

Да харчим или да пестим? Това е въпросът
Не е изключено правителствата да инвестират удачно парите, които отнемат от граждани и бизнес. Много по-вероятно е обаче те да бъдат похарчени за проекти, които носят политически предимства, но са икономически безполезни. Въпреки демонстрираната солидарност на Г-20 по въпроса за съкращаване на дефицитите е кристално ясно, че великите сили на индустриалния свят никога не са били така философски отчуждени от края на Студената война. По ирония на съдбата в новия контекст бившите врагове са си разменили ролите - капиталистите сега са социалисти и обратното.
<p>Сега сме свидетели на борба между два лагера, които аз шеговито наричам "Стимулаторите" и "Икономисващите". И от двата лагера предупреждават, че се задава световна депресия, ако правителствата вземат погрешни решения. Но според "Стимулаторите" опасността идва от прекалено малкото харчене, а според "Икономисващите" - от прекомерните разходи. Всяка от страните си има свой фаворит сред икономистите - "Стимулаторите" следват нобелиста по икономика Пол Кругман, докато "Икономисващите" се строяват зад реформиралия се бивш шеф на Федералния резерв Алън Грийнспан. (Приятно е да се види как Маестрото се завръща със закъснение към монетарните си позиции, характеризиращи по-ранните му години.)<br /><br />Неотдавна в коментар във в. "Уолстрийт джърнъл" Грийнспан разви идеята, че най-добрият икономически стимул би било, ако водещите длъжници в света (САЩ, Великобритания, Япония, Италия и пр.) овладеят бюджетните си дефицити - стратегия, наречена от пресата "режим на строги икономии". Грийнспан обяснява, че ниските дефицити ще възстановят доверието, ще намалят заплахата от инфлация и ще позволят на спестяванията да се влеят като инвестиции в частния сектор вместо като потребление в публичния. Ето защо краткосрочните неволи ще доведат до ползи в средносрочен и дългосрочен план. При този подход, вместо да се преразпределя изтъняващата баница, й се дава възможност да бухне и да нарасне. Възгледът на Грийнспан се подкрепя гласно от най-високите политически етажи в Берлин, Отава, Москва, Пекин и Канбера.<br /><br />В същото време в няколко статии в "Ню Йорк таймс" Кругман твърди, че тези, които настояват за икономии пред лицето на рецесията, го правят или от политически подбуди, или защото се водят от "луда" преданост към архаични икономически възгледи. Кругман изглежда оценява неправилно трилионите долари разходи, отприщени от САЩ и европейските правителства през последните 24 месеца. Според него единственото ни спасение е да харчим повече без значение колко дългове трупаме. В противен случай, според него, "милиони хора повече никога няма да работят". За съжаление Вашингтон се строи зад Кругман и "Стимулаторите".<br /><br />Четейки буквално от кейнсианския буквар, Кругман твърди, че съкращаването на правителствените разходи сега ще запрати икономиката отново в рецесия. Според него като наводняват икономиката с пари, наричани "стимули", правителствата могат да насърчат потребителите да харчат. А щом разходите създадат по-добри условия, икономиката ще бъде вече в по-добра форма, за да понесе съкращаване на разходи, увеличения на данъци и по-високи лихви, за да се справи с проблемите с дефицита, които засега са загърбени.<br /><br />Аргументът на Кругман е съблазнителен, но измамен. Икономиките не нарастват, защото потребителите харчат, потребителите харчат, защото икономиките растат. Инвестиционният капитал идва от спестяванията и когато правителствата вземат назаем, спестяванията се отклоняват от частните инвестиции. И макар да е възможно и правителствата да инвестират удачно, много по-вероятно е парите да се похарчат за проекти, които носят политически предимства, но са икономически безполезни.<br /><br />Всички пари, които се харчат от правителствата, всъщност са пари, които не са оставени на разположение на частния сектор за инвестиции. "Стимулаторите" не правят тази връзка, защото вярват, че парите растат по дърветата и че печатницата за пари всъщност създава богатството. Но печатането на пари само насърчава хората да харчат спестяванията си, вместо да чакат те да загубят стойността си заради инфлацията. За "Стимулаторите" това е нормално, защото стимулирането на "търсенето" с всички средства е единствената цел, която те съзират.<br /><br />Но това, което наистина кара икономиката да расте, не е търсенето, а предлагането. Аргументът на "Икономисващите" е, че намаляването на правителствените разходи ще позволи на частния сектор да генерира допълнително предлагане на стоки и услуги. Европа изглежда разбира това, но за жалост САЩ не го разбират. Ако съдим по настоящата слабост на долара не само спрямо златото, но и спрямо други валути, пазарите стигат до същото заключение.<br /><br />Когато тревогите от държавните инвестиционни фондове се разпростряха из Европа, доларът се облагодетелства. Но сега Европа демонстрира желание да намали дълговете си, докато американците са решени да увеличат своите още повече.<br /><br />Ако Грийнспан и "Икономисващите" са прави, стимулите ще се провалят и ще ни оставят в още по-дълбока дупка. Докато правителствата създават все по-големи дефицити, никога няма да имаме устойчиво възстановяване. И когато най-накрая осъзнаем глупостта на този подход, мерките за затягане на коланите, които ще сме принудени да предприемем, ще бъдат такива, че настоящите на европейците ще изглеждат като детска игра.<br /><br />Според мен преди края на годината възстановяването на американската икономика чрез стимули ще се препъне и ще принуди Обама и Конгреса да въвеждат нови и нови стимули. В крайна сметка "Стимулаторите" нямат друг отговор. Но като се вземе предвид негативната реакция на тези мерки върху валутните и дълговите пазари, предстоящите сътресения ще докажат правотата на "Икономисващите", а светът ще стане свидетел на това как най-великата сила се килва и потъва в инфлационна депресия.<br /><br /><em><strong>*Питър Шлиф е президент и главен глобален стратег на Euro Pacific Capital. </strong></em></p> <p><em>Анализът е публикуван на български във в. "Сега<strong>".<br /></strong></em></p>

Коментари

  • Гого

    27 Авг 2010 19:46ч.

    &quot;Икономиките не нарастват, защото потребителите харчат, потребителите харчат, защото икономиките растат.&quot; Пълни глупости. Почти всяка индустрия има свободен производствен капацитет от 10-20-30, че и повече (при криза) процента. Ако потребителите не харчат, така че да може да се понатовари този капацитет, почти никой няма да инвестира в нови мощности. Шлиф ги пише тези глупости заради интереса на собствения си бизнес. Той не е производител, той е спекулант и му тряват парите на потребителите, за да спекулира с по-големи суми.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гого

    27 Авг 2010 19:55ч.

    А проблемът се задълбочава от това, че докато голяма част от потреблението все още е съсредоточена на Запад, все по-голяма част от производството се извършва на Изток. Този дисбаланс няма как да се коригира безболезнено.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи