- 10 Sep 2020
- 150
- 0
На Европейския съвет в Брюксел на 16 и 17 декември доминиращ се очаква да бъде въпросът за бюджетната рамка на съюза за периода 2014–2020 г. Предмет на обсъждане ще бъдат както размерът, така и разпределението на общите средства. Повече пари за земеделски субсидии или за научноразвойна дейност? Дори и в този елитен клуб, базиран на споделени ценности и солидарност между страните членки, финансовите въпроси пораждат спорове. Срещата на върха след седмица ще противопостави две основни групи – от една страна, държавите – нетни бенефициенти от общия бюджет, сред които и България, и т.нар. „донори“ – тези, които внасят повече, отколкото ползват – от друга. Първата група следва негласното лидерство на Полша, докато най-шумна позиция сред останалите има Великобритания.
Двете групи вече се сблъскаха относно размера на бюджета на ЕС за 2011 г. Въпросът за това колко трябва да се харчи в момент, когато поне няколко държави са заплашени от невъзможност да обслужват външния си дълг, противопостави Европейската комисия и Европейския парламент, от една страна, и лидерите на страни като Германия и Великобритания, от друга. Европейските институции винаги се стремят да управляват по-големи средства, за да увеличат влиянието си, като новите им прерогативи след влизането в сила на Лисабонския договор бяха водещ аргумент за мотивиране на нуждата от увеличение на общия бюджет. По-големият размер на бюджета обаче бе подкрепен и от всички наскоро присъединили се страни, които без изключение са в ролята на нетни бенефициенти. При гласуването на проектобюджета в Европейския парламент например българската група гласува единодушно за увеличение без оглед на партийната принадлежност. Разбира се, и тук представителите на „Атака“ намериха начин да се разграничат – Димитър Стоянов отсъстваше, а Слави Бинев се въздържа.<br /><br />Това е само един от сигналите за развиващата се в последните няколко години тенденция. Най-новите страни, членки на ЕС, не се страхуват да покажат, че са готови да се обединят, за да защитават своите интереси, които като цяло съвпадат поради близките им проблеми и ниво на икономическо развитие. Една от темите, по които тази неформална група търси взаимодействие, е тази за земеделските субсидии. В опит да координират действията си по въпроса, земеделските министри на Полша. Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България се срещнаха в Братислава в началото на ноември. Основните им критики бяха формулирани от представителя на Полша Марек Савицки, който заяви, че Общата селскостопанска политика на ЕС е „обща само по име“ и се движи „на две скорости“. Недоволството е провокирано от факта, че субсидиите за фермерите от новите страни членки се калкулират спрямо площта на обработваните земи, докато за земеделците във Франция и Германия например се използва друга формула, обвързана с историческите им добиви през предишни години. Това води до диспропорции като субсидии от 100 евро на декар в Латвия и 500 евро в Гърция.<br /><br />Друго поле на сблъсъка между „нови“ и „стари“ страни членки бе конституирането на т.нар. Дипломатическа служба на ЕС. Дисбалансът между тези две групи беше ясно изразен при назначенията на ръководителите на мисиите на новата служба в ключови за съюза региони. От общо 29-те имена на посланици, обявени в средата на септември, само четири са от Източна Европа – двама представители на най-голямата страна в региона – Полша, литовецът Вигаудас Ушацкас, който ще поеме мисията в Кабул, и Филип Димитров, който отива в Грузия. Успехът на българския кандидат трябва да се отдаде на силната подкрепа и усиленото лобиране на МВнР и само показва тежките условия, в които са поставени новите страни членки.<br /><br />Общите интереси на държавите от Централна и Източна Европа се проявиха и в още една инициатива – предложението при калкулирането на бюджетните дефицити да се вземат предвид и разходите за реформа на пенсионните системи. Предложението бе направено пред Европейската комисия от девет държави, сред които Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Литва, Латвия и Швеция. Всяка от тези държави провежда или ще трябва да проведе скъпо струващи пенсионни реформи, което присъедини и Швеция към групата на бившите членове на Съвета за икономическа взаимопомощ. <br /><br />Всички тези примери показват, че малките и нови държави в Европейския съюз се отърсват от комплексите си за малоценност и са готови да се борят за интересите си. До 2004 г. съюзът функционираше чрез намиране на баланс между четирите „големи“ – Германия, Франция, Великобритания и Италия. Присъединяването на 40-милионна Полша направи тази формула архаична. Свободомислието на малки страни като Словакия, която отказа да плаща за бюджетните и статистически трикове на гърците, показа, че всяка от 27-те страни може да отстоява позицията си, стига тя да е основана на принципи. Тази нова реалност донякъде вече е приета и от старите страни членки – достатъчно е да видим кой е председателят на Европейския парламент.<br /><br />Някъде в групата на държавите, които имат какво да кажат на европейските срещи на върха, е скрита и България. Дали и ние ще намерим своята аргументирана позиция в областите, важни за националните интереси, ще покаже бъдещето.
