БРЕМЪР: Какво предстои да се случи в Либия?

<p>Муамар Кадафи е мъртъв и администрацията на Обама може да предприеме действия за промяна на режима в Либия. Смъртта на диктатора идва осем месеца след началото на военните операции срещу него &ndash; също време ни отне да заловим и Саддам Хюсеин, след като американските войски освободиха Багдад през 2003. Когато регионалният шеф на ЦРУ ми каза в два през нощта на 13 декември 2003, че нашите войници са заловили Саддам, вече знаех, че сме постигнали нещо много значително.</p> <p>Паралелите са удивителни. В продължение на десетилетия двамата диктатори бяха определяни като терористи от американската администрация &ndash; както от републиканците, така и от демократите. В продължение на десетилетия всеки от тях брутално тероризираше собствените си граждани, често използвайки груби методи, за да подтиска племенните и други различия. Кадафи беше открит в канализационна тръба. Саддам беше заловен в дупка под земята. &bdquo;Така свършват тираните&rdquo;.</p> <p>Залавянето или убийството на диктатора слага край на дългия период на тирания. Но завършването на подобна огромна политическа промяна се оказа трудно в Ирак, ще се окаже не по-малко трудно и в Либия. Опитът от Ирак говори, че успехът може да бъде постигнат само ако се решат бързо три важни проблема на всеки преход:</p> <p><strong>Населението трябва да е убедено, че политическата промяна е истинска и трайна</strong></p> <p>Докато Саддам беше на свобода, повечето иракчани, както най-вероятно до миналата седмица и повечето либийци, изпитваха вътрешен страх, че диктаторът може да се върне на власт. Собственият им горчив опит показваше, че ако това се случи, те ще платят тежка цена за сътрудничеството при опита за отстраняването му.</p> <p>За повечето американци е доста трудно да разберат налагания с десетилетия страх в условията на режим на постоянен терор. Ден след като Саддам беше открит, виден член на иракското правителство ми каза, че неговото залавяне най-накрая я е убедило да разкаже на децата си какво се е случило. Плачейки, тя разказа, че преди повече от 20 години нейният брат и техен чичо, по онова време само на 18 години, е бил убит по заповед на Саддам Хюсеин, понеже е правил графити по стенните на университета, критикуващи председателя на Баасистката партия. Въпреки че силите на Съединените щати бяха убили двама от синовете на Саддам месец по-рано, докато не се убеди сама, че Саддам и неговото семейство са заловени, тя продължаваше да се страхува, че може да се върнат на власт. Ако това се беше случило, многото му агенти можеше да му кажат, че тя и нейните деца са говорили против него, докато той се е укривал, и &ndash; каза ми жената &ndash; тя е била убедена, че са щели да бъдат убити.</p> <p>Много иракчани ми казваха, че дори след като Саддам е бил заловен, те са се страхували &ndash; а в някои случаи дори са се надявали &ndash; че той и неговата Баасистка партия ще се завърнат триумфално. Само след като беше екзекутиран няколко години по-късно, иракчаните се убедиха, че с него и неговото семейство е свършено. Либийците сега обаче са сигурни, че техният тиранин няма да се върне, въпреки че неговите синове и някои елементи от службите му за сигурност остават в голяма степен заплаха от възможно обединение на силите, лоялни на Кадафи.</p> <p><strong>Някой трябва да гарантира сигурността</strong></p> <p>След като диктаторът вече го няма, гарантирането на сигурността на населението е най-важната задача на всяко правителство. В Ирак залавянето на Саддам Хюсеин имаше два първоначални ефекта. В рамките на две седмици аз и моите служители решихме да поканим &ndash; след консултации с ООН &ndash; с известна доза предпазливост представители на съпротивата, предполагайки, че те ще бъдат готови да прекратят действията си. Въпреки че сигналите бяха противоречиви и не беше много ясно кого представляват изпратените, взех решение да отговоря положително. За съжаление никой не се отзова на поканата. Но в двата месеца след залавянето на Саддам атаките срещу силите на коалицията намаляха толкова много, че през февруари 2004 Съединените щати претърпяха най-малко загуби от началото на войната и така до 2008 година.</p> <p>Но залавяното на диктатора не реши проблемите със сигурността на Ирак. Положителният резултат от хвърлянето му в затвора беше, че сунитите се отказаха от намеренията си да вдигат бунт в провинция Анбар, а шиитите престанаха да ни атакуват в трите провинции в Южен Ирак. По това време Съединените щати нямаха нито подходяща стратегия, нито необходимите сили да отговорят подобаващо на тези предизвикателства. Това беше поправено едва след като президента Джордж Буш-младши изпрати допълнителни войски там през 2007.</p> <p>В Либия има сериозни основания за тревоги относно проблемите със сигурността. Голяма част от милициите на режима са все още активни в различните части на страната. Както Саддам Хюсеин правеше в Ирак, Кадафи внимателно манипулираше племената и географските разделения, за да държи опозицията изкъсо. В много от случаите тези либийски милиции отразяват племенните лоялности и са проводник на ислямския екстремизъм, вплетен здраво в някои групи. Кой ще има властта и възможностите да ги обезоръжи? Без изграждане на стройна система за демобилизация на бойците, със сигурност ще има доста неприятности.</p> <p><strong>Трябва незабавно да се установи нов политически ред</strong></p> <p>Това изисква не просто разоръжаването на повечето бойци, но също така и план за очертаване на политическата рамка, върху която да бъде изградена някаква форма на представително управление.</p> <p>Иракчаните свършиха това доста бързо. На 1 март 2004, по-малко от година след освобождаването на Багдад, Ирак прие своята нова, модерна конституция, която беше една от най-напредничавите в Близкия изток. Тя гарантираше основните човешки права, в това число и правата на жените, свобода на религиозното изразяване, свобода на пресата и много други свободи, от които се ползват и американците. Документът заменяше едноличното управление с върховенство на закона, гарантираше независимо правораздаване и открит съдебен процес. Конституцията също така изгради нова политическа структура с двукамарен парламент и федерална система на управление.</p> <p>Не може да се каже, че в Ирак всичко вървеше по план. Продължаващите проблеми тук, дори след като насилието намаля драматично, показват колко трудни за решаване могат да бъдат и са проблемите на прехода от тоталитаризъм към демокрация. Дори сега, след осем години, иракските сили ще бъдат подложени на жесток натиск да гарантират сигурността на своята страна, след като американските войски си тръгнат.</p> <p>Либия може да се изправи пред същите предизвикателства, ако вниманието на правителствата в Съединените щати и Европа се отклони сега, когато тиранинът е мъртъв. Както в Ирак, Съединените щати помогнаха за случването на драматичните политически промени в Либия и сега трябва да поемат отговорността за завършването на процеса. Първата задача ще бъде да се гарантира сигурността, докато заслужаващи доверие национални сили бъдат екипирани и подготвени. Това може би ще изисква разполагането на външни сили, най-вероятно от НАТО или от избрани европейски страни. Американското и други правителства също така трябва да осигурят необходимия ресурс, с който да помогнат на либийците да изградят политическото скеле, върху което да се закрепи системата на представителното управление. Макар нашето правителство да има десетилетен опит в реконструкцията на конфликтни региони, на помощ трябва да се притекат и неправителствени организации, за да се помогне на либийците да възстановят страната си.</p> <p><em>* Посланик Пол Бермър III е граждански администратор на Ирак от май 2003 до юни 2004. Той е и президент на &ldquo;World T.E.A.M. Sports&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>