Бойко се упълномощи да заяви

<p>Това е много позитивно за бранша, но като че ли с него позитивите свършват.</p> <p>Публичните комуникации са едно невероятно коварно, сложно и многопластово занимание. Това е работа, която в известен смисъл е по-опасна от работата на сапьора. Сапьорът греши веднъж, а грешки на комуникатора, въпреки че не отнемат живот, имат отвратителната способност да изчакват в засада, да бъдат тунинговани, да бъдат мултиплицирани, доразвивани, и което е най-важното, винаги напомнят за себе си в най-неподходящия момент. Ето защо сериозните държавници имат около себе си екипи експерти, които денонощно се занимават с публичното пространство. Вероятно всеки студент по PR знае, че има позитивни и негативни информационни и комуникационни казуси, че има и кризисни комуникационни казуси. Подозират ли те обаче, че България вече е притежател на уникално явление &ndash; премиерът е всъщност ПР на управлението, който, поемайки тези функции, смята, че трябва да коментира в публичното пространство и позитиви, и негативи, и скандали, свързани със сегашното управление.</p> <p>Любимата формула на Борисов &bdquo;Трябва да говоря на езика на хората&rdquo;, трябва да включва в себе си няколко елемента: трябва да говоря на езика на хората, за това, което вълнува хората, за това, което е важно за тях, и за това какво и защо се случва в държавата им.</p> <p>Какво се получава в момента обаче &ndash; на езика на хората се говори за това, което вълнува част от министрите, част от държавните чиновници и част от чиновниците в Брюксел. Информацията за това какво и защо ще се случва в държавата се подменя с информация за това какво е сполетяло държавата преди епохата ГЕРБ и защо ГЕРБ трябва да управлява. На практика от цялата формула остава само един елемент &ndash; говорене на езика на хората.</p> <p>Следователно цялата негативна информация &ndash; скандали и гафове, подадени на езика на хората, остава трайно в съзнанието на хората, при това с висока степен на доверие към говорителя. Когато негативната информация е с доминантно присъствие, позитивите като че ли отстъпват и се размиват. Така управлението със собствените си ръце твори негативния си образ.</p> <p>Ресорните министри очевидно са принудени да следват примера на премиера и твърде често се явяват нещо като PR-и на собствените си ресори. За съжаление нито един от тях не притежава харизмата или природния талант на Борисов. Ето защо навлизането им в непозната материя е катастрофално за имиджа на управлението. Палитрата &ndash; от &bdquo;Стара планина&rdquo;, през лъжливата Калинка до пържене на риба пред министерството &ndash; е впечатляваща.<br />Мъжките слабости на част от министрите, които, разбира се, трябва да бъдат платени от данъкоплатеца, също не са за подценяване.</p> <p>Тестостеронът им ги отведе както на световното изложение в Шанхай, така и на кинофестивала във Венеция.<br />Това, че богатите също плачат, разбрахме от патоса, с който един министър съобщи историята на своите имоти. А и рецитира СРС-та от трибуната на парламента.</p> <p>Незабравимата плеяда от здравни министри, кой от кой по-талантлив оратор и комуникатор, ще останат част от образа на това управление.</p> <p>Любимият на премиера министър без портфейл, а може би и без имейл, е напълно незаслужено изведен като първенец по гафове.</p> <p>Като истински говорител, упълномощил себе си да бъде такъв, Борисов излиза и коментира гаф по гаф, скандал по скандал, случка по случка. Убедителността му изиграва лоша шега в този случай &ndash; хората с право смятат, че щом Бойко коментира нещо, значи работата е сериозна. Работа ли е на премиер-министъра да обсъжда с чиновници туморите и бременностите им? Работа ли е на премиера да споделя с цяла България, отново на езика на хората, колко е изненадан, че туморът се оказа бременност?</p> <p>Наближават изборите. Време, когато симпатиите, доверието и готовността за гласуване на хората са изключително важни за всички политически формации независимо от рейтинговия им статут. Именно тогава идва моментът, когато всички онези стоящи в засада, тунинговани, чакащи своя момент комуникационни грешки могат да се появят. Хората имат право и трябва да имат доказателства за това, че са направили правилния избор, гласувайки за това управление. Кому е нужно управлението само да превръща себе си в един голям гаф? Защото може да се случи така, че за хората ГЕРБ от една голяма надежда ще се превърне в едно малко недоразумение.<br />Въпросът тук е: защо трябва да си го причиняваш сам?</p>