Борисов, Меркел и невидимият Щраус

<p><strong>Такъв обобщаващ текст може да се прикачи към поредната снимка на Бойко Борисов с германската канцлерка Ангела Меркел,</strong> щракната на конгреса на ХСС в Нюрнберг. Снимка, която бъдещият български премиер ще добави към колекцията си &bdquo;Аз и видни личности&rdquo;, спомената не без ирония от репортер на френския &bdquo;Льо Монд&rdquo; наскоро.<br /><br />Дотук добре. Какво обаче означава тази снимка за спомен в полето на политическото? Ако подредим едно до друго три копия от петъчната фотография, те биха могли да получат три съвсем различни заглавия:</p> <p><em>1. &bdquo;Борисов търси контакт с най-влиятелния правителствен ръководител в Европа.&rdquo;<br />2. &bdquo;Меркел е благоразположена към ГЕРБ като член на ЕНП.&rdquo;<br />3. &bdquo;Борисов е благодарен на германските консерватори за помощта.&rdquo;<br /></em><br /><em><strong>Няколко интерпретации<br /></strong></em><br /><strong>Първата интерпретация на срещата не предлага изненади. Бойко Борисов съвсем правилно се вслушва в политическия си инстинкт,</strong> който му подсказва бързо да отвори топла връзка към сегашната (а след изборите през септември навярно и бъдеща) канцлерка. Тук няма какво толкова да се анализира, достатъчно е обичайното изброяване: Германия стабилно крепи Европа, Меркел е уникален магнит на уважение, доверие и респект вътре в ЕС, <strong>Германия е най-важният европейски партньор на България, плюс историческите връзки, плюс икономиката, плюс туризма, плюс...</strong> Да не говорим, че бъдещата външна министърка на България Румяна Желева (и тя попада на снимката) се оказва идеален посредник: с доктората си в източногермански университет, със стабилния си стаж по конференции и семинари из Германия и с доброто владеене на немски. Казано накратко: усилията на Борисов да влезе в кадър с Меркел са политически далновидни. Пък суетата си е суета, най-вече за вътрешна употреба.<br /><br /><strong>Ако вярваме на неофициалните информации от Берлин, в петък рожденичката Меркел не била планирала формална среща с Борисов.</strong> За срещата, впрочем, научаваме единствено от прессъобщението на ГЕРБ &ndash; в Германия до момента не я отбелязват нито ХСС, нито ХДС, нито канцлерството, нито медиите. Да, канцлерката очевидно (и по протокол) е поздравила Борисов с изборната победа и с връчения мандат, но също така очевидно акцентът е съвсем другаде. <strong>&bdquo;За ХДС е добра новина, че още една десноцентристка партия, член на ЕНП, ще оглави правителство в Европа.&rdquo;</strong><br /><br /><strong>Зад това невинно изречение се крие доста важна информация.</strong> Защото в момента консерваторите безспорно са силни в Европа, но в Европейския парламент и в Европейския съвет въпреки това продължават къде видимите, къде невидими битки около кандидатурата на (консерватора) Барозу за нов мандат като председател на комисията, около бъдещето на Лисабонския договор и около обединените усилия в борбата срещу кризата.<br /><br /><strong>И за Меркел е важна всяка подкрепа, включително и от малка страна като България.</strong> Още повече, че напоследък тъкмо &bdquo;малките&rdquo; и &bdquo;новите&rdquo; периодически създават неочаквани и нежелани проблеми на ЕС: от Латвия, през Чехия и Полша, та чак до Кипър. Подкрепа Борисов ще даде най-малкото от благодарност за получената подкрепа. <strong>Германските анализатори вече от доста време обръщат внимание на помощта, която фондация &bdquo;Ханс Зайдел&rdquo;</strong> <em>(близка до баварския ХСС)</em> <strong>трайно оказва на Бойко Борисов и ГЕРБ.</strong> Един от тези анализатори я обяснява така: след провала на традиционните десни <em>(СДС и производни)</em>, фондацията едва ли не отчаяно се озъртала из България за нов перспективен партньор &ndash; и открила Борисов.<br /><br /><strong>Хармоничните отношения между Бойко Борисов и по-малката от двете християнски партии в Германия имат обаче доста повече обем.</strong> Още като главен секретар на МВР Борисов активно работеше с баварците най-вече по такива теми като сигурността на външната европейска граница (тъкмо Бавария отговаря за тази сигурност на югоизток), а честите му срещи с тогавашния вътрешен министър на Бавария и ключова фигура в ХСС Гюнтер Бекщайн, явно са създали и добра химия помежду им.<br /><br /><em><strong>Неволни паралели<br /></strong></em><br /><strong>Още повече, че на манталитетно и културно равнище паралелите направо се набиват в очи. Легендарният баварски лидер Франц Йозеф Щраус би могъл да бъде учител и пътеводна фигура за Борисов:</strong> човек от народа, стъпил здраво с двата крака на местната почва, интуитивен политик до мозъка на костите си, понякога вулгарен и циничен, винаги на предна линия, винаги готов да удари по масата и да влезе в битка, с остър усет за важността на кръчмарската политика и без особени скрупули, когато става дума за морал, връзки, политико-икономически пасианси или балансиране на ръба на закона.<br /><br /><strong>Между другото, протестантката Меркел внимателно стои настрана от това мъжкарско-почвеническо начало в политиката на &bdquo;братската партия&rdquo; ХСС в католическа Бавария</strong>. Труден шпагат за нея, защото в момента ХДС и ХСС трябва да се сплотят, за да спечелят изборите в Германия, а баварската партия се държи непредсказуемо и популистки обслужва латентните антиевропейски настроения.<br /><br /><strong>Така кръгът се затваря и отново стигаме до конгреса на ХСС, навестен от тризвездието в бъдещото българско правителство.</strong> И от Ангела Меркел, която на този конгрес имаше далеч по-важна работа от позирането пред фотоапарати заедно с Бойко Борисов. За чест на последния трябва да добавим, че поне не тръгна да масажира врата на канцлерката или да да й прави други галантно-мачовски жестове, с каквито понякога я ощастливяват нейни колеги-консерватори от големи европейски държави.</p> <p>&nbsp;</p>