- 10 Sep 2020
- 92
- 16
Както неотдавна имах възможността да кажа пред ГЛАСОВЕ, това, което се прави в здравната система, не е никаква реформа, а обикновен социализъм. Е, социалистическите експерименти обикновено завършват с протести. Протестите паникьосаха правителството. Първосигналната реакция на нашия премиер бе да вдигне здравната вноска от 8 на 10 процента. После заплаши лекарите с проверки, защото „той им дал парите, а те пак стачкували“. От което излиза, че ако спрат да стачкуват, няма да ги проверяват. Звучи нелепо, но не толкова, колкото другото, че г-н Борисов „им е дал парите“. Редно е да припомним на премиера, че той нищо не е дал, защото това не са неговите пари, а тези на българските граждани, и те постъпват в бюджета на НЗОК по силата на закона, а не по негово усмотрение, макар напоследък наистина да е точно така, но в нарушение на същия закон.
<p>Само по себе си вдигането на здравната вноска не решава нито един проблем на здравната система, но засилва съмненията за нещо нередно около парите, събирани досега от здравни вноски. Правителството упорито отказва да даде информация какво стана с онези 860 милиона, които са налични като резерв на НЗОК по сметки в БНБ, както и с планирания за 2010 година излишък от 829 милиона лева. Иначе казано, защо трябва да вдигаш осигуровката с 25%, при положение че имаш налични 860 милиона лева и още толкова планиран излишък. Освен ако тези пари не са налични. Тъй като Народното събрание не е приемало изменение на Закона за бюджет на НЗОК за 2010 година, изниква следващия въпрос – кой си е присвоил правата на парламента, ако се окаже, че парите наистина не са налични?</p>
<p>Най-сетне правителството трябва да си изясни какво точно иска от българското здравеопазване. От една страна, искат да закрият почти всички частни и общински болници, за да намалят държавните разходи. От друга страна, финансовият министър обещава да увеличи държавните разходи до 6% от БВП, като увеличи здравната вноска на 10%, а после и на 12%. Кое от двете е целта, защото е очевидно, че не може и двете едновременно. Или може? <br />Така наречената здравна реформа на ГЕРБ се сведе до спиране на парите за лечебните заведения и до увеличаване на здравната вноска. Бързо забравиха за прословутите нови спешни приемни кабинети, хеликоптерите и моторните шейни. Напълно лишено от смисъл се оказа и изискването за двама специалисти по клинична пътека, което според замисъла на управляващите трябваше да доведе до драстично намаление на броя на болниците, сключили договор с НЗОК, а оттам и до икономии. Нищо такова не се случи, а ефектът от това незаконно решение се изчерпа с развихрянето на черна борса на лекарски дипломи и абсолютно ненужно увеличаване на разходите на болниците за заплати и осигуровки.</p>
<p>Впрочем подобни опити за изхвърляне на по-малките болници бяха правени и от правителството на Станишев, само че тогава условията се изразяваха не в брой лекари, а в изискване за налична апаратура и болнични структури, в резултат на което повечето бракувани в Европа рентгени, скенери и ехографи бяха изкупени от нашите болници. Също приета по времето на Станишев, но продължаваща и досега е една друга гигантска далавера, която коства огромни пари на болниците. Преди година и нещо всички разбраха, че НЗОК най-сетне има информационна система и предоставя безплатно софтуера на своите договорни партньори – болниците. Обществеността обаче и досега не знае, че предоставеният безплатно софтуер върви в комплект с договор за поддръжка от една фирма, без която софтуерът изобщо не може да бъде ползван. Месечните суми по тези договори са от порядъка на 6000–8000 лева в зависимост от големината на болницата. Умножете сумата по 400, колкото са договорите на НЗОК с болници, и след това по 12, колкото са месеците в годината, и ще добиете представа за каква сума става въпрос – чист приход почти без никакъв разход.</p>
<p>Години наред лечебните заведения по волята на реформаторите от няколко правителства бяха принудени да правят огромни разходи, на които обаче властите не гледат като на разходи за здравеопазване, защото изглежда за всички тях само разходите на НЗОК и МЗ са такива.</p>
<p>За съжаление въпреки очакванията на мнозина Борисов просто продължава политиката на Станишев в здравеопазването. Станишев въведе лимитите за болниците, Борисов ги превърна в делегирани бюджети. Станишев накара болниците да купуват ненужна апаратура, Борисов ги накара да назначават ненужно персонал. Станишев увеличи здравната вноска от 6 на 8 процента, Борисов – от 8 на 10 процента. Станишев субсидираше само държавните болници и се стремеше да ограничи частните и общинските, Борисов прави същото. И преди, но още повече сега НЗОК бе превърната в нещо като катаджия, който се крие зад храста с изгасени светлини и включен радар, дебнейки своите жертви, за да ги санкционира за това, че са сбъркали някоя цифра от многобройните кодове или са пропуснали да подпишат някой от многобройните документи. Това не е контрол, а издевателство, и именно в този му вид премиерът го използва като заплаха за протестиращите. Няма нужда да изреждаме всички прилики, просто защото няма разлики. В това, че се продължава същата погрешна политика, няма нищо чудно, защото съветниците и на предишното, и на сегашното правителство са едни и същи. Авторите на партийните им програми също.</p>
<p>Ето затова протестите не спират, въпреки че Борисов обеща да плати на лекарите. Протестите са провокирани от спрените плащания, но в основата си те са протест срещу беззаконията и злоупотребите на властта със здравното осигуряване, срещу опитите да направят от лекарите отново „здравни работници“. Казано метафорично, с избирането на Борисов и ГЕРБ медиците чакаха своя Вацлав Хавел, а вместо това получиха Тодор Живков.<br />Вярно е, че проблемите на нашата система на здравеопазване не са никак малко, но решаването им далеч не е толкова сложно. Не са нужни някакви извънземни, уникални и прочее реформи. Има прости и ефективни решения за всеки един от проблемите, но за да се приложат, трябва тези, които имат властта, първо да ги осмислят и разберат.</p>
<p>Най-важната от всички промени е промяната на манталитета на овластените. Време е 20 години след края на комунистическата държава да се откажат от характерния за онова време нагон всичко да се регулира, администрира, контролира и командва до най-малката подробност. Стига вече с това социално инженерство. Няма по-добър регулатор от свободния пазар, основан на търсенето и предлагането, в случая на медицински услуги. Това включва, без да се ограничава до дерегулация, либерализация и приватизация. Не може да се постигне ефективен контрол над разходите, ако в него не участват най-заинтересованите лица – тези които плащат здравните вноски. Това включва пациентът свободно да избира къде да се лекува, съучастие в процесите на здравното осигуряване (а не само на плащането на вноски). Означава и лична отговорност, защото грижата за здравето е преди всичко на отделния индивид, а после на обществото и държавата.</p>
<p><strong>Д-р Стойчо КАЦАРОВ</strong><br /><br /> <br /></p>
