Битката на американската политическа класа

<p>Подобни равнища на годишните разходи са далеч от поносимите. Те трябва да бъдат съкратени, при това веднага.</p> <p>Проблемът е поквареността на американската политика и загубата на гражданския морал. Едната политическа партия, а именно републиканците, с малки изключения твърдо защитава данъчните облекчения, поставяйки ги над всички други цели. Демократите имат малко по-широк кръг от интереси, включващ здравеопазването, образованието, квалификацията и преквалификацията и инфраструктурата. Но също както републиканците, демократите се съгласиха да продължат данъчните облекчения, облагодетелствайки по този начин своите основни дарители в предизборните кампании, които са главно богати американци.</p> <p>В резултат на това се стигна до опасен парадокс. Бюджетният дефицит на Америка е огромен и нестабилен. Бедните са ощетени от орязването на социалните програми и стагниралия трудов пазар. Един на всеки осем американци зависи от хранителните помощи, за да има какво да яде. И така въпреки посочените обстоятелства едната политическа партия иска да върже бюджета, а другата да го опразни, дори срещу собствения си интерес, без всякакво съмнение, за да удовлетвори своите богати спонсори.</p> <p>Това безумно споразумение за данъчни облекчения, колкото и невероятно да звучи, идва след три десетилетия на отбрани фискални правила в Съединените щати, които облагодетелстваха богатите и силните. Откакто Роналд Рейгън стана президент през 1981 година, американската бюджетна система беше изградена в подкрепа на натрупването на огромни богатства на върха в пирамидата на доходите. Стряскащата истина е, че най-богатите един процент от американските домакинства сега притежават състояние, равно на това на 90 процента от останалите домакинства. Годишните приходи на най-богатите 12 хил. домакинства са по-големи от тези на най-бедните 24 млн. домакинства.</p> <p>Цялата игра на републиканците в момента се заключава в това да се опитат да удържат превъзходството в доходите на богатите. Страхът естествено е, че рано или късно всеки ще започне да разбира, че бюджетният дефицит ще наложи повишаване на данъците на богатите. Очевидно е, че богатите живеят по-добре отвсякога, докато остатъкът от американското общество страда. Това прави желанието за облагане с данъци на богатите по-силно.</p> <p>Републиканците са готови на всичко, за да предотвратят това. Миналия месец успяха, поне засега. Но те искат да затвърдят своята печеливша тактика &ndash; което отлага възстановяването на данъчните равнища от времето преди Буш-младши за няколко години &ndash; като ще се опитат да я наложат дългосрочно следващата пролет. Лидерите им в Конгреса вече заявиха, че ще орежат публичните разходи в опит да се сложи начало на намаляването на дефицита.</p> <p>По ирония обаче, има една сфера, в която големите бюджетни съкращения са определено необходими &ndash; военната. Но това е въпрос, по който повечето републиканци не искат да бъдат закачани. Те искат да орежат бюджета не чрез спиране на безсмислената война в Афганистан или чрез премахване на ненужните оръжейни системи, а чрез орязване на разходите за образование, здравеопазване и други социални дейности в помощ на бедните и работническата класа.</p> <p>В края на краищата, не мисля, че те ще постигнат целта си. В един момент повечето американци ще отхвърлят аргументите на републиканците, че е по-добре да се намали бюджетният дефицит чрез орязване на разходите, отколкото чрез увеличаване на данъците. И тогава, когато бюджетните цели бъдат категорично заложени, това ще породи нарастващо обществено недоволство. Предполагам, че когато ножът опре до кокала, бедните и работническата класа в Америка ще започнат да призовават за социална справедливост.</p> <p>Това може да отнеме време. Равнищата на политическа корупция в Съединените щати са потресаващи. Всичко сега опира до набирането на средства за предизборните кампании, които стават все по-скъпи. Частичните избори струваха приблизително 4,5 млрд. долара, като повечето дарения дойдоха от големите корпорации и богатите дарители. Тези всемогъщи сили, много от тях упражняващи скрито влияние върху законодателния процес в Съединените щати, защитават безскрупулно интересите на върха на подоходната пирамида.</p> <p>И, да, няма никаква грешка: в това са замесени и двете партии. Вече дори са се провели разговори, в които се е постигнало споразумение Обама да получи 1 млрд. долара и дори повече за кампанията си за преизбиране. Тази сума определено няма да дойде от бедните.</p> <p>Проблемът на богатите е, че освен военните разходи няма възможност да се орязва бюджетът и ще се наложи да се пипат ключови сфери като тези за подпомагане на бедните и работническата класа. Наистина ли Америка е готова да ореже разходите за здравеопазване и пенсиите? Ще успее ли да балансира бюджетът орязването на разходите за образование в момент, когато американските ученици се представят доста по-зле от своите азиатски връстници? Ще си позволи ли наистина Америка да остави националната инфраструктура да продължи да се руши? Богатите ще се опитат да наложат своя дневен ред, но в края на краищата ще се провалят.</p> <p>Обама спечели властта с обещание за промяна. Но до този момент такава не е настъпила. Администрацията му се напълни с банкери от Уолстрийт. Негови висши съветници го напуснаха, за да се присъединят към банките, както наскоро направи шефът на бюджетната му комисия Питър Оршаг. Той вече е готов да обслужва интересите на богатите и силните без задръжки и безкомпромисно.</p> <p>Ако тази тенденция се запази, ще се появи необходимост от трета партия, която да е способна да помете американската политическа система и да възстанови добродетелта и справедливостта. Това ще отнеме твърде много време. Политическата система е силно изопачена от действията на двете основни партии. Затова е дошло време за промяна. Републиканците вярват, че са богопомазани и могат да си позволят да развращават колкото си искат системата в полза на богатите. Но аз съм убеден, че времето ще докаже, че грешат.</p> <p><em>*Джефри Сакс е професор по икономика и директор на The Earth Institute в Колумбийския университет. Той е специален съветник на Генералния секретар на ООН по програмата &bdquo;Цели на хилядолетието за развитие&rdquo;. Определя се също така и като &bdquo;баща на валутния борд&rdquo; в България. Беше икономически съветник на президента Петър Стоянов.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван на сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>