- 10 Sep 2020
- 77
- 7
Тази година в Русия започна много символично. В последните дни на 2010, управляващите решиха да демонстрират своята власт и нетолерантност към каквито и да било промени: съдебното решение във фарсовия процес срещу Михаил Ходорковски и Платон Лебедев няма нищо общо с правораздаването; водещи опозиционни фигури бяха задържани за повече от 15 дни по чисто политически причини. Тези деспотични действия бяха представени и на голямата сцена в обръщението на президента Дмитрий Медведев пред Световния икономически форум. Въпреки това, интелигентната и добре информирана аудитория в Давос ентусиазирано аплодира въодушевените му слова за икономическата модернизация и динамичното демократично развитие на Русия. Международните бизнес лидери изглежда се съгласиха с недоволството му срещу няколкото руснаци, които не разбират великите планове за бъдещето на страната, чиито алчни олигарси и корумпирани управляващи от 90-те години му пречат да осъществи намеренията си.
<p>Очевидно е, че руската икономическа и политическа система отчаяно се нуждае от пълна модернизация. Но задушаващите всяка инициатива действия на управляващите са в друга посока.</p>
<p>Когато Медведев спечели президентските избори – всъщност предварително уговорена победа – през 2008, противно на очакванията, много хора в Русия и зад граница изразиха мнение, че от президентството са твърдо решени да претворят продемократичната си реторика в дела. В същност истината е точно обратната. Периодът беше белязан от ограничаване на възможностите и фалшифициране на изборите; от война срещу Грузия; от разширяване на правомощията за употреба на военни сили зад граница; от мъченията и смъртта при ареста на Сергей Магнитски, адвоката на атакувания от полицията инвестиционен фонд „Ермитаж Кепитъл”; от полицейщината и корупцията и от продължаващите репресии срещу политическите опоненти и несъгласните с методите на управление. Европейските потребители на енергоресурси вече имат опит със спирането на доставките, само една от формите на открит натиск срещу съседите на Русия. Неприкритото хулиганство от страна на прокремълски младежки организации е насърчавано от властите.</p>
<p>Медведев е съучастник във всички тези престъпления. Заедно със своя ментор, министър-председателя Владимир Путин, той носи отговорност за многобройните нарушения на човешките права и продължаващия разпад на политическото в тази страна. Няма никакво съмнение в това. На въпроса кой всъщност е Путин беше отговорено в Давос през 2000 година. Сега вече трябва да е станало ясно на всички кои са Путин и Медведев.</p>
<p>Парламентарните избори са планирани за след няколко месеца, а президентските трябва да се проведат следващата година. Но авторитарните действия на властите от края на миналата година навеждат на мисълта, че следващите избори по нищо няма да се различават от предишните – с предварително известен победител, с нагласена опозиция, преструваща се на такава, докато истинските опозиционни кандидати не са допускани до участие, с избирателни комисии, отчитащи предварително определените резултати, и със западни наблюдатели, потвърждаващи, че в деня на изборите, с много малки изключения, нещата са наред.</p>
<p>Руският властови тандем вече дава сигнали, че скоро ще реши кой от двамата ще стане следващия президент за новоприетия шестгодишен мандат или дори за два последователни мандата. Никой не се интересува от мнението на руснаците, които ходят като зомбирани до избирателните секции, за да спомогнат за създаването на подходящия телевизионен образ. Точно по този начин се възприема демокрацията днес от управляващата върхушка.</p>
<p>Всъщност чрез използване на свои собствени методи руските власти ще направят „избори”, които по нищо не биха се различавали от наскоро проведените в Беларус. И понеже точно така ще стане, Русия ще изгуби и последния предоставил й се шанс за мирно връщане в релсите на нормалното демократично развитие.</p>
<p>Какво трябва да се направи? Молим настойчиво западните лидери да преустановят практиката на целувки и прегръдки в стила на „реалполитиката”, която напълно се провали, и да престанат да флиртуват с руските управници – поведение, което не носи никакви ползи за Запада и създава впечатление в Русия, че Путиновата система е не по-различна от тази на която и да е друга страна в демократичния свят.</p>
<p>Това се отнася не само до избора на основни говорители по ключови международни теми. Това означава също така, че западните лидери трябва да спрат да си затварят очите пред категоричния отказ на руските управници да изпълняват международните си задължения, особено що се отнася до свободните и честни избори и до защитата на основните човешки права. Означава Западът да престане да приветства руските управници като приятели, осигурявайки им по този начин легитимност, която те не заслужават. Означава Западът да започне да изобличава корупционните практики в руския елит и да не му дава възможност да намира убежище за откраднатите от страната финансови средства и да напуска Русия, заживявайки охолен живот в западни страни, защото тези практики са един от стълбовете на режима. Означава, че западните държави трябва да предприемат целенасочени действия срещу директното нарушаване от страна на властите на правата на своите сънародници. Това няма да стане лесно. Подобни мерки ще бъдат категорично отхвърлени от Путиновия отбор, от растящата клиентела на държавните монополисти Газпром-Роснефт и от някои бизнеси, които предпочитат спокойното, особено ако е на тъмно, споразумяване с управляващите в Русия. Но рискът си заслужава.</p>
<p>Като лидери на Обединената руска демократична опозиция, ние настояваме Западът да престане да пренебрегва нашата кауза и да прави компромиси с принципите, върху които е изградено западното общество. Убедени сме, че можем да постигнем нашите цели по пътя на свободата и нормалното демократично действие, които искаме да върнем в нашата страна.</p>
<p><strong>*Авторите са съпредседатели на Партия „Народна свобода” в Русия.</strong></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
