- 10 Sep 2020
- 127
- 6
Известният комунистически побойник от Пловдив Илия Баташки, който слага пред името си и хуманитарна титла, за една бройка да изпрати в “Пирогов” действащия соцдепутат Антон Кутев. Ама само за една бройка, защото напрежонката в голямата зала на “Позитано” 20 била толкова убийствена на 18 октомври, че по времето на другаря Сталин за подобни волномислия целият партиен актив е отивал я “в разход”, я на екскурзия зад Полярния кръг. Това комай се очакваше още от пленума седмица по-рано, когато проектодокументите не бяха приети, а членовете на Националния съвет се разотидоха демонстративно.
<p>После пък Изпълнителното бюро направи стачка и не се събра и се стигна до речта на лидера, която според обръгналите на всичко червени хардлайнери можела да докара до инфаркт и покойния иначе непукист Пенчо Кубадински.</p>
<p>БСП е заприличала на банда негодници. Ръководството и е в окопна война. А част от червените другари активно са се включили в урагана, помитащ Столетницата, пеят “арията на клеветата” и списват жълтите вестници. Това като резюме, а ето и някои брилянтни фрази, като изблик на отношения, които определено ще останат в съкровищницата на българската политическа хекатомба. Защото макар в епическото действие да става дума и за жертва, жертват се все пак само солидна бройка стари бикове. Кранти един вид.</p>
<p>“Това заседание ме кара да си спомня фразата на Мел Гибсън от филма “Теория на конспирацията”: Жълтата преса трябва да се чете редовно. Но ние като управляваща партия не само я четяхме редовно, но и много наши представители активно я списваха. (…) Да, намираме се в окопна война, само дето не сме в общ окоп. Всеки си е изкопал собствена дупка. (…) Грешката ми е, че след конгреса през 2007 г. не направих очакваните от партията и обществото персонални промени в Изпълнителното бюро. (…) В работата на ДАНС имаше немалко грешки, в това число и кадрови. Но грешката ми е, че не се намесих навреме, когато главният отпор срещу реформата на службите за сигурност дойде от МВР, и воден от криворазбрано чувство за партийно единство, не поисках веднага оставката на Румен Петков. (…) Има ли някой в тази зала, който иска от конгреса да излезе основното послание, че тук сме се събрали едни хора, една клика, която се ръфа с ожесточение, пръска злоба и прилича повече на банда негодници, отколкото на съмишленици, искащи да изправят партията си на крака”.</p>
<p>И оттук тръгва падалото, както е и името на един габровски квартал. Става плевенският лъв Румен Петков и отбелязва, че партията БСП никога не е била толкова хаотична, колкото в момента. А също така, че никога, ама никога не е имало толкова безпомощна и жалка предизборна кампания. (Към Р. Петков – плевенския аслан, ще се върнем и по сетне). После става и столичният лъв – Румен Овчаров, който вкарва и еротично-битово-алегоричен елемент в дебата. Той пък казва, че на цялата им партия е надянат един дамски атрибут, който сега ще носят като позор. Намеквайки вероятно според запознати за прочутите червени прашки, с които се прослави приближеният до Станишев интернационалист и шеф на фирмата “Информационно обслужване” Азер Меликов. По повод “обслужванията” публичният дебат е прекъснат от приближени на лидера, пак по твърдения на очевидци, пожелали да останат анонимни.</p>
<p>Овчаров цитира и Дън Сяо Пин с азбучната фраза за цвета на котката и мишелова и добавя, че си подава оставката. Този път може и да не е излъгал… После работата стигна и до “Титаник”. Всичко идва от семиотичната подготовка на другаря Янаки Стоилов, вечен претендент за първото място в партията. Той, явно е любител на мелодрамите с участието на Кейт Мос и симфоничен оркестър. Ето и неговата мокра гледна точка: “Сега нашият кораб е пробит и бързо се пълни с вода. Част от екипажа се изнесохме в парламента, а пътниците от втората класа оставихме да се спасяват поединично според циничното правило, че делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Няма съмнение, че капитанът ще стои на мостика, дори и корабът да потъва. Проблемът е, че в спасителните лодки са тези, които винаги се спасяват. Може ли корабът да бъде спасен? Да, но само ако спешно запушим пробойните и бързо сменим курса”. Финалът на адвокат Стоилов също намирисва на сантиментален боевик: “Другари, без силна БСП демокрацията е в опасност. Долу олигархията, свобода на народа!”. Да, му се чудиш как само е пропуснал онази учебникарска първа част от втория лозунг: “Смърт на фашизма!”. Сигурно по този повод ноторно известният с пословичната си партийна честност и любов към кметските кресла Константин Паскалев промърморва в отговор на желанието на премиера Борисов да забрани БСП: “Трябва да го попитаме това да не е профашистко изказване?”. После пак си сяда. Как къде? На кметския стол, естествено, в Благоевград. А Борисов чака ли чака питане от Паскалев. Дори на крака в града му отиде, а Коцето се скри…</p>
<p>Стават такива работи.</p>
<p>Но да се върнем към Титаника в конгресната зала. Възбуден от общата жажда за правда и справедливост, първият български артист и министър от запаса Стефан Ламбов Данаилов произнася един експромпт, който звучи горе-долу така: “Призовавам всички, които са возили Титаника и са натискали руля наляво или надясно, достойно да преоценят себе си и своите велики качества и да се откажат от постовете, заемани до този момент”. Естествено, че никой не го взема на сериозно. Първо, защото играе без готов текст, и второ, защото дори и бивши министри, артистите повече от министри на културата не ги правят. А у нас всеки може да ръководи културата и Надежда Захариева да му бъде заместник. Пък и какво толкова за крадене има в това министерство. Някакви си четири милиона от библиотеките. Егати келепира!<br />После се изказват и други. Все около кино, театър, Мадона и други ВИП айдъли се въртят показателните цитати. Дори и другарката Маргарита Петкова от Ихтиман се обажда, и титанът на мисълта и словото Петър Димитров проговаря на руски. Но най-куул е Младен Червеняков. Неговото вербално помагало е следното: “През 1996–1997 година бяхме ударени по единия крак другари, сега ни удариха и по другия. Как стоим сега, другари? Как?”. Цялата зала, както и цяла България знае, ама всички си мълчат. “Народ безмолствует”, както е рекъл покойният руски класик. <br />После по призива на лидера гласуват за лидер и с 445 гласа от 830 общо Станишев е преизбран. Щяло да бъде и по-добре, ама кметът на Петрич не отишъл на конгреса, щото женел щерка си в този момент. Станишев щял да го разбере, и той е млад и той се е влюбвал. Татяна Дончева събрала, горката, 129 гласа и се заклела дорде е жива, да не се отказва от политиката. Стоилов взел 99, а Червеняков – 78. На печелившите честито.</p>
<p>Реакциите? Както е модерно да изискват началниците в по-първите вестници. Ами президентът Г. Първанов беше в Перник по повод празника на града и честванията на св. Йоан Рилски и каза, че пернишкият спорт е стигнал дъното. Обясни състоянието на спорта с разрухата на родния си град след 20-годишния преход. Като заклет фен на “Миньор” – Перник Гоце сподели, че се радва на достойното 11 място, което местният тим заема във временното класиране от футболното първенство на България. Надявал се и на поне реми с “Локомотив” – София. Ама това било Божа работа и посочил небето. После хубаво наруга управляващите. И добави: “За мен е много важно да се дефинира ясно промяната в БСП, да се дефинира опозиционната и политика”. После, като президент на всички българи, се обърна към нас: “Имаме над 300 партии – това ще рече, че всеки може да си създаде партия, която да се експлоатира за тесни личностни и може би бизнес цели”. После заговори за баскетбола… <br />БСП е вредна. Тя ни дърпа назад и ще дърпа държавата, докато я има. Така премиерът Бойко Борисов коментира нападките срещу ГЕРБ, направени на 47 конгрес на Столетницата. “Грешка е, че една компартия, която си признава, че е правила терористични актове и е убивала хора, не е забранена и трябва да е ментор на обществото”. И тръгна да прави Фандъкова кмет на София, тя пък да прави общинарката Малина Едрева просветен министър… Ама уж Бойко нищо не знаел още, ама нали имало избори? Голяма бъркотия. И нека се направим, че не ни засяга, щото нямаме малки деца… Като онази баба по времето на Тато, дето, като вдигнали тройно цената на горивото, рекла с ръце под престилката: “Мен к’во ма касае, да му мислят ония, дето имат москвичите, дет имат волгите…”. После, като вдигнали хляба, почнало да я касае, ама онези с волгите вече си били оправили работата именно с бензина.</p>
<p>Та именно в тази бъркотия е време да се върнем към Румен Петков – плевенския лъв ли, орел ли беше, и да припомним какво заяви той пред един столичен всекидневник малко преди онзи конгрес в неделя, на който д-р Баташки да пребие Антон Кутев: <br />“Много се надявам и днес, когато става дума за партията, да имаме същия морал, същия дух, който сме демонстрирали в най-трудните за нас мигове. (…) Ние през последните три месеца търсим някакви вътрешнопартийни разговори, срещи с актива на БСП. А не търсим разговори с обществото, на което да обясним, че не сме крадлива сган… но и постигнахме немалко. (…) Голяма част от обществото днес е дълбоко убедена, че БСП е крадлива сган. И че бившите министри по принцип са престъпници. (…) Имаше един израз: “Не е важно какво пише в справката, важното е да се провери”. Край на цитатите.<br />Как хубаво ги е подредил човекът. И по негов съвет ние проверихме. Той казва “крадлива сган”, а лидерът Станишев – “банда негодници”. Даже го повтарят и двамата. Е, как да не им повярваш? Само да се уточнят кой е по-истинският, точният термин. А те спорят ли спорят за формулировката… Какво беше казал онзи китаец, Дън Сяо Пин: “Не е важно какъв цвят има котката, важното е да лови мишки”. Тая концепция дори и Р.Овч. я знае, та ние ли?<br /><strong><br /></strong><em><strong>P.S.</strong><br />“Чувствам се омерзен от този Конгрес и това ме амбицира още повече да се борим организацията да излезе от болестното си състояние. Все съм очаквал манипулации, имах съмнение, че Красимир (Каракачанов – б.р.) ще прибегне до кухи структури и до фалшиви делегати, но трябва да призная, че бях изненадан от това, което се случи на Конгреса. Такава нечестна борба става за първи път от 20 години насам, откакто е възстановена организацията. Ще има битка, и то не само моя лична, а на всички здрави сили в организацията”.<br />СЛАВЧО АТАНАСОВ – Кмет на Пловдив и кандидат за лидер на ВМРО по повод конгреса на организацията, състоял се също на 18.10.09.<br /><br />Коментарите са повече от излишни. Пак като в стария виц: “Два конгреса – една цел!”. Ти, уважаеми и просветен читателю, ще я откриеш тутакси. Убеден съм. Нали затова събрах толкова думички на едно място. <br /></em></p>
