- 10 Sep 2020
- 62
- 14
Или как Бойко Борисов е на път да ни докара гръцки сценарий, ако продължава да не изпълнява предизборните си обещания Антикризисната програма на правителството най-накрая вече е факт, но това не дава особени поводи за успокоение. Най-важното, което стана ясно от нея, е, че това ще бъде първият кабинет от 1997 г. насам, който ще загърби политиката на здрави публични финанси и спадащ външен дълг (като съотношение спрямо БВП) и ще тръгне по пътя на бюджетните дефицити и растяща задлъжнялост. Бойко Борисов предпочете да продължи управлението си в стил „ветропоказател” – да дава с пълни шепи на всеки и да се пази от реформи като от огън, за да запази рейтинга си непокътнат. И сгреши, защото няма как вълците да са доволно нахранени при все по-изпосталяващото агне, наречено държавен бюджет. По-вероятно е всички да останат гладни в някакъв момент.
<p>След като се отрече от всички планирани реформи и се лута близо месец между всякакви безумни и екстравагантни предложения – за увеличение на преките и косвени данъци, за облагане на пенсиите и т.н., Бойко Борисов в крайна сметка изми безпомощните си ръце с работодатели и синдикати, които свалиха от плещите му част от тежестта на „антикризисната” политика. Само че когато тази политика се провали, отговорността за това ще носи единствено правителството. От това провалът изглежда неминуем, защото приетите след тристранните преговори 60 мерки са всичко друго, но не и структурирана, надеждна стратегия за оздравяване на държавните финанси и за съживяване на икономиката. Те представляват хаотичен план, плод на компромиси и популизъм – еманация на начина, по който кабинетът води икономическата си политика.</p>
<p>Данните за изпълнението на държавния бюджет за февруари показват, че и една от малкото смислени и еднозначни мерки в пакета – орязване с 10% (или 450 млн. лв.) на текущите разходи на министерства и агенции, ще се окаже крайно недостатъчна, за да компенсира оформящата се огромна дупка в публичните финанси. Дори ако резултатите се изгладят от еднократните ефекти – раздадените бонуси в съдебната система, разплащането по стари договори и струпаните големи лихвени плащания по дълга в началото на годината, консервативната прогноза показва, че дефицитът може да достигне и надмине 4,5–5 млрд. лв. (7,1–7,9% от очаквания БВП) до края на годината. На фона на тези числа мерки като ограничаване субсидиите на партиите (очакван ефект 7,5 млн. лв.), удвояването и утрояването съответно на данъка върху скъпите апартаменти и данъка върху персонални яхти и самолети (35 млн. лв.) звучат смехотворно. Вече е кристално ясно, че без непопулярни и драстични реформи страната опасно ще се засили към сценарий, подобен на гръцкия.</p>
<p>Късогледството на кабинета му пречи да види, че проблемите пред икономиката и публичните финанси не са нещо еднократно, което може да се закърпи с единичен заем, докато се избута годината. Приключването на календарната година не означава край на кризата в България, колкото и да му се иска на министър Дянков. Продължаващото свиване на потреблението и инвестициите и растящата безработица са признаци, че ни очаква бавно и мъчително възстановяване. Излизането на световната икономика от рецесия няма автоматично да доведе до 6% растеж, с който свикнахме през последните години по една проста причина – времето на лесните пари, на които се крепеше българската икономика, свърши. Нужни са много сериозни усилия и жертви. На първо място, от страна на премиера, който трябва да преодолее склонността си към популизъм и лесни решения, ако не иска да влезе в историята редом до името на Жан Виденов.</p>
<p>Хубавото е, че ГЕРБ разполагат отдавна с друга антикризисна програма, която може да сработи много по-добре от всички измислени „мерки” от последните месеци. Това е политическата програма на партията от края на 2007 г., която бе заменена с по-омекотен вариант малко преди изборите.</p>
<p><strong>Основните идеи в нея могат да бъдат обобщени така:</strong></p>
<p>1) Намаляване на данъчната тежест, съответно на преразпределителната роля на държавата до 30% от БВП</p>
<p>2) Реформиране и либерализиране на образованието, здравеопазването и пенсионното осигуряване, което цели и стимулиране на спестяванията в икономиката</p>
<p>3) Подобряване на бизнес климата чрез опростяване на административните пречки.<br />По-конкретно трябва да се действа в следните посоки:<br /> Премахване на преките данъци – върху доходите, дивидентите и печалбата. Това ще даде силен стимул на икономиката и пазара на труда и ще възвърне инвеститорския интерес в страната. <br /> Съкращаване на неефективни и дублиращи се държавни структури след извършването на функционален анализ на целия административен апарат. Това е значително по-разумно и трайно решение, отколкото механичното съкращаване на хора/разходи в бюджетната сфера.<br /> Въвеждане на строги правила за оценка на ползите и въздействието от капиталовите разходи на правителството. Оценка на инвестиционната програма на кабинета за тази година и орязване на неефективните програми.<br /> Реформиране на здравния сектор и на пенсионната система и въвеждането на лични здравни и пенсионни сметки.<br /> Преразглеждане на всички административни пречки пред откриването/правенето/закриването на бизнес – нещо, което вече трябваше да се е случило още в началото на управлението на това правителство, като се има предвид, че един от авторите на небезизвестното изследване “Doing Business” на Световната банка се казва Симеон Дянков.</p>
