Алтернатива на строгата фискална дисциплина

<p>Опитите за удържане на растежа на дълга поддържат концентрацията на умовете &ndash; което подтиква страните да се фокусират върху приоритетите и да направят правилна преценка на ситуацията. Малко вероятно е в скоро време Съединените щати да осъществят големи бюджетни съкращения, каквито направиха във Великобритания. Но дългосрочните прогнози &ndash; особено направените във връзка с потресаващата неспособност на здравната реформа да постигне нещо повече от дребна драскотина върху нарастващата цена за медицински грижи &ndash; са достатъчно мрачни, за да накарат и двете партии най-накрая да направят нещо. Президентът Барак Обама създаде двупартийна комисия за намаляване на дефицита, чийто председател наскоро подхвърли информация за това как ще изглежда докладът на комисията.</p> <p>Технически намаляването на дефицита не е сложно нещо &ndash; от една страна, трябва или да се орежат разходите, или да се увеличат данъците. Вече е ясно обаче, че политиките за намаляване на дефицита, най-вече в Съединените щати, са отишли твърде далеч: опитват се да отслабят социалната защита, да премахнат прогресивното данъчно облагане и да ограничат ролята и обхвата на правителството &ndash; и всичко това на фона на запазването, доколкото е възможно, на разходите за ключови сектори като военнопромишления комплекс например.</p> <p>В Съединените щати (и някои други развити индустриални държави) каквито и да са политики по намаляване на дефицита трябва да се разглеждат в контекста на случилото се през последното десетилетие:</p> <p>Огромно нарастване на разходите за отбрана, процес, катализиран от две безплодни войни въпреки подобренията след това.</p> <p>Нарастване на неравенството, което означава, че най-богатите, представляващи един процент от населението на страната, са прибрали двайсет процента от националния доход, съпроводено от обедняване на средната класа &ndash; доходът на средното американско домакинство е паднал с повече от пет процента през последното десетилетие и беше в упадък още преди началото на рецесията.</p> <p>Намаляване на инвестициите в публичния сектор, включително в инфраструктура, проличало така явно при скъсването на дигите около Ню Орлиънс по време на урагана Катрина.</p> <p>И накрая:</p> <p>Нарастването на корпоративното богатство, като се започне от финансовото подпомагане на банките, мине се през субсидиите за производителите на етанол и се стигне до селскостопанските субсидии, дори когато тези субсидии бяха определяни като незаконни от Световната търговска организация.</p> <p>В резултат на това е сравнително лесно да се оформи пакет от мерки за намаляване на дефицита, който да подобри значително ефективността, да подкрепи растежа и да намали неравенството. Необходими са пет ключови елемента.</p> <p>Първо, трябва да се увеличат разходите за публични инвестиции с висока възвръщаемост. Дори ако подобна мярка увеличи дефицита за кратко време, то ще доведе до намаляване на националния дълг в дългосрочна перспектива. Защо бизнесът да не се възползва от възможността да инвестира в продуктивни сфери с възвръщаемост от десет процента, ако може да заеме капитала &ndash; каквато възможност дава американското правителство &ndash; срещу по-малко от три процента лихва?</p> <p>Второ, военните разходи трябва да бъдат орязани &ndash; и не само за финансирането на безплодни войни, но също така и за неизползваеми оръжия срещу несъществуващ враг. Ние продължаваме да се държим така, сякаш Студената война още не е свършила, харчейки за отбрана толкова, колкото всички останали страни в света, взети заедно.</p> <p>Следващото е нуждата от премахване на субсидиите за бизнеса. Америка поставя в риск социалната сигурност на хората, докато в същото време си позволява да укрепва стабилността на фирмите, демонстрирано толкова ясно по време на Голямата рецесия чрез финансовото подпомагане на AIG, Goldman Sachs, и други банки. Субсидиите за бизнеса представляват почти половината от целия приход в някои сфери на американското селско стопанство, което се изчислява на милиарди долари субсидии за производителите на памук например, отиващи у няколко богати фермери във време когато цените падат, а бедността сред конкурентните страни от развиващия се свят нараства.</p> <p>Една особено нагла форма на специална защита на бизнеса е подпомагането на фармацевтичните компании. Когато правителството е най-големият купувач на тяхната продукция, няма как да бъде оправдано договаряне на цени между него и тези компании, като в същото време размерът на корпоративните печалби се увеличава &ndash; а с това и цената, която правителството плаща &ndash; приблизително&nbsp;около 1 трлн. долара за последното десетилетие.</p> <p>Друг пример е смесицата от специални облаги, осигурени за енергийния сектор, особено петролния и газовия, като по този начин едновременно източват хазната, изкривяват разпределението на общия ресурс и разрушават околната среда. Както изглежда, се правят огромни подаръци от националния ресурс &ndash; като се започне от свободните честоти раздадени на телевизиите, мине се през дългосрочните концесии на минните компании и се стигне до субсидиите за дърводобивните предприятия.</p> <p>Също така е крайно необходимо и създаването на по-честна и по-ефективна данъчна система, като се премахне специалното отношение към фирмите, които са на печалба, и получаващите дивиденти. Защо трябва тези, които работят, за да живеят, да бъдат облагани с по-високи данъци от онези, които изкарват прехраната си чрез спекулации (често за сметка на другите)?</p> <p>Накрая, знаейки, че повече от 20 процента от националния доход отиват в ръцете на не повече от един процент от населението, едно леко нарастване, да кажем пет процента, на реално плащаните от тях данъци, би вкарало в хазната повече от един трилион долара през следващото десетилетие.</p> <p>Предложеният пакет от мерки за намаляване на дефицита ще направи повече от това, което очакват дори и най-ревностните привърженици на фискалната дисциплина. Пакетът ще повиши ефективността, ще подпомогне растежа, ще защити околната среда и ще облагодетелства работниците и средната класа.</p> <p>Има само един проблем: няма да донесе полза на онези на върха, или иначе казано, на корпорациите и другите групи със специфични интереси, които се намесват в процеса на взимане на управленски решения в Америка. Тяхната непоклатима позиция е ясна &ndash; няма никакъв шанс тези разумни предложения някога да бъдат приети.</p> <p><em>*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор по икономика в Колумбийския университет. Автор е на книгите &bdquo;Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея&rdquo; и &bdquo;Глобализацията и недоволните от нея&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод от английски: Георги Киряков</em></p>