Ако министрите бяха зъболекари

<p>Така е в България, така е в Германия, така е в обединена Европа.</p> <p><strong><em>&bdquo;Не я обичам тази Европейска комисия"</em></strong></p> <p>Това ми каза наскоро един германец, да го наречем Маркус. Маркус е около 35, добре образован, говори няколко европейски езика, живее в Полша и е женен за полякиня. На пръв поглед - притежава всички необходими параметри, за да бъде убеден европеец. Това му и казах, но той продължи да се запъва: <strong>надутата евробюрокрация и надутите еврочиновници, мъртвият евроезик, идеално правата еврокраставица.</strong> Изобщо - пълният репертоар от антиевропейски клишета, които, впрочем, не отговарят на истината (с малки изключения). Добре де, не си ли съгласен, че Еврокомисията си върши работата, че в Европа има мир и няма граници, че средният стандарт на хората надминава стандарта във всички други краища на света, че законите работят, а цените на електричеството и телекомуникациите падат? - отвърнах и аз със серия обратни клишета. Да, общо-взето бил съгласен, въпреки това не обичал Еврокомисията, отвърна Маркус.</p> <p><strong><em>&bdquo;Обичам го Бойко и това си е"</em></strong></p> <p>Така пък започна друг мой разговор с българска избирателка, който няма да преразказвам. И двамата ми събеседници, без да се усетят, бяха попаднали в капана &bdquo;обичам - не обичам, харесвам - не харесвам", който политиците по цял свят с радост залагат. И бъркат (политиците, имам предвид), защото - стига да са добросъвестни - <strong>биха могли да &bdquo;продават" управленската си стока само с качеството й, без емоционална реклама.</strong> Но донякъде криви са си и самите избиратели, у които все още действат архаични импулси по отношение на властта.</p> <p><strong>Кралете, херцозите и князете винаги са искали народът да ги обича, а не да одобрява коронования им труд. </strong>Сталин и Хитлер също съдадоха обществени модели, където лидерът и партията бяха обект на задължителна всенародна обич. Списъкът на &bdquo;любими вождове" е от дълъг-предълъг: Мао, Ким, Кастро. Накратко: двустранната склонност на управници и управляеми да вкарват взаимоотношенията си в емоционалното русло, размива правата и задълженията, законите и демокрацията и в крайна сметка спъва напредъка.</p> <p><strong><em>А колко просто е при зъболекарите</em></strong></p> <p>Боли, но стискаш, защото обичаш здрави зъби. И като виждаш, че зъболекарят добре си върши работата, пренебрегваш болката. <strong>Пък когато много боли, той ти слага упойка.</strong> (Всъщност тук трябваше да става дума за посещението на Борисов в Брюксел и разговорите с Барозу. Но за това се изписа достатъчно. Двамата в случая наблегнаха повече на упойката, защото им е важно пациентите да са доволни - Барозу отива на избори, Борисов има да изпълнява предизборни обещания. И предпочитат да бъдат обичани, отколкото да им се търси сметка.)</p> <p>&nbsp;</p>