- 10 Sep 2020
- 155
- 25
За първи път, откакто се появи на политическата ни сцена, Бойко Борисов изглежда безпомощен. Потърсеният вот на доверие е доказателство за това. След като в продължение на година и половина премиерът влачеше на своя гръб ГЕРБ, сега реши да се скрие зад партийната си структура, да разпредели собствения си провал върху целия кабинет и депутатите от мнозинството. Поведение, което е доказателство за обхваналия го страх от срива на сакралния му образ и всичко, което ще последва от това. Той интуитивно разбира, че замесването му в корупционен скандал е само началото на личната му трагедия. До този момент премиерът бе в състояние да изобразява управленската си несъстоятелност като стремеж да разруши политическото статукво.
<p>Всеки негов удар по системата и държавността бе възприеман от хората като израз на техния стремеж за промяна. И ако в нещо Бойко Борисов постигна наистина значителен успех, то това бе насаденото усещане, че промяната може да се роди в резултат от неговата лексика и емоции. И вярата, че не краде.</p>
<p>Всичко това бе поразено с огласените записи. Гласът, който звучеше така убедително и популярно, изведнъж проехтя в контрабанден сюжет. Сблъсъкът с реалността е така остър, че на мнозина ще им трябва време, да осъзнаят случилото се. Включително и на премиера, който се оплете в кълбо от лъжи – обаждал се е,, защото Първанов го е помолил, записът е монтаж, удар срещу опитите да бъдат върнати дипломатите агенти и т.н. Каквито и версии оттук нататък да се създават, премиерът изпусна времето да заеме достойна позиция и да поиска извинение от обществото. Опита да излъже, да прикрие, да се покрие. Опита да замете следите си чрез парламентарна процедура, очевидно не вярвайки, което се случва за първи път, в силата на собствената си харизма.</p>
<p>Именно в контекста на обзелата го паника трябва да се разглежда и поисканият вот на доверие. Не стана много ясно къде в това негово действие много анализатори видяха силен политически ход. Напротив, резултатът бе катастрофален и Борисов го съзря бързо, видя се принуден, почти скимтейки, да поиска подкрепа от Синята коалиция. Защото резултатът от гласуването няма да породи никакъв ефект върху развоя на кризата в България, но за света стана ясно, че управлението в страната ни се крепи на гласовете на една ксенофобска, дори расистка партия. И ако досега премиерът се ползваше с имунитет към всяка външна критика, то в днешните условия той се явява изключително уязвим. Още повече че страната ни е подходяща да влезе в ролята „бий самара, да се сеща магарето”. Това, че ЕС се чуди какво да прави с унгарския министър-председател Орбан, може да подтикне институциите в Брюксел да си го изкарат на нашата власт.</p>
<p>Съкрушеният му вътрешен авторитет и задаващите се неприятности от Европа ще подействат като затягащо се менгеме върху управлението на Бойко Борисов. Проблемът му не е просто какво ще прави оттук насетне, но и дейността му до този момент. Цялата история на властването на ГЕРБ ще бъде пренаписана. Това, че не бе реагирано на сигналите за странното забогатяване на персони като Цветан Цветанов и Андрей Иванов, ще се впише идеално в покровителстването на Мишо Бирата. Все става въпрос за закрила на далаверата. И тази закрила идва все от едно и също място.</p>
<p>Да закриля мошениците едва ли е водещият мотив на премиера, но самият му характер го кара да се обгражда с тях. Необходимостта да получава свръхдоза признание и отвращението му от интелектуалния труд са го превърнали в играчка на всевъзможни политически пигмеи. Те не просто артикулират с огромен властови ресурс, те се опитват да се представят като образци за подражание. Поне едно поколение време ще се говори в коридорите на МВР за управлението на физкултурника и руската филология.</p>
<p>И това е само най-очебийният пример. Цялата властова структура е изпълнена с калинки, румянки, цецовци и тем подобни. Досега техните деяния оставаха в сянката на всенародната любов към премиера. Но това свърши, тепърва ще се вадят нови факти за злоупотреби, корупция, липса на професионализъм и разхищение на средства. И за разлика от преди сега ще има чуваемост за тези неща. Борисов предусеща зараждането на тази вълна, на която с нищо не ще може да се противопостави. Изпусна момента да натири Цветанов, изпусна момента да каже истината за записаните разговори, няма никакви индикации, че ще съумее да промени из основи модела на политическото си поведение. Досегашният му модел фалира, но той, дори и да го е разбрал, едва ли ще посмее да го признае. А и да го признае, няма да посмее да тръгне в посока на неговата промяна. Не само защото трудно ще впише в него Менда, Искра и Ваньо, той самият не може да се впише.</p>
<p>Остава гротеската. Да се продължи, все едно нищо не се е случило. Хората му ще го убедят, че това е израз на мъжество и прозорливост. Като вота на доверие. Горе-долу всяка една власт досега е издържала изпита да управлява в условията на обществено презрение, така че няма основание да не приемем, че и тази ще се „справи” с това предизвикателство. Но няма да се примири.</p>
<p>Лишен от стратегически хоризонт, Бойко Борисов ще се лута безцелно в търсене на своята обществена полезност и гонен от страха на нови разкрития за управлението си. От тази гледна точка влиянието на Ц. Ц. ще нарасне неимоверно. Умеейки да играе на всяка струна на своя патрон, той ще го тласка в посока, изгодна за себе си. Цветанов успя да спечели една незабележима битка в условията на загубена война - наложи схващането, че СРС-тата са изтекли през "октопода". Ако досега войната му с Алексей Петров имаше и характеристика на лична вендета, то сега той превърна бившия съветник в ДАНС във враг на премиера и целия ГЕРБ. В условията на объркан и изплашен Бойко Борисов, дясната му ръка все по-успешно ще представя личните си амбиции като кауза на цялото управление.</p>
<p>Това е днешната опасност пред страната ни. Бойко Борисов ще пожелае някакъв реванш, а Цветан Цветанов ще го реализира. Очевидно е, че медийно раздуваните семейни убийства и педофилски престъпления не вършат работа. Очевидно системата им за контрол не просто се провали, тя се взриви в собствените им ръце. Трябва да се търси нещо ново. Което ще е зловещо. Дотам са я докарали – или да се свият в ъгъла и да добутат до края на мандата си, или да предизвикат събитие, което да заглуши тътена от днешната криза.</p>
<p>Пред тази опасност, пропагандирането на управленски успехи във всяко едно министерско направление, заклинанията в предопределения успех, графиките с построени и набелязани за построяване магистрали, всичко това може да се възприеме с доза симпатия въпреки досадата, която предизвиква на моменти. Липсата на кадрови промени в кабинета също не би била голям минус, а и не е необходимо в този момент. Под удар не са отделни министри, а техният началник. Последният едва ли ще се реши на предсрочни избори. Ще измисли хиляди причини, за да оправдае липсата си на кураж. За обществото ни това е гледан филм. Това е и по-малкото зло, на което така безпогрешно сме се научили да залагаме.</p>
