Икономиката
През цялата изминала година финансовият министър Симеон Дянков не спря да се хвали, че България се справя отлично, даже най-отлично в сравнение с всички страни от Европейския съюз. През януари той подчерта, че страната е завършила 2009 г. с най-ниския бюджетен дефицит в целия ЕС, като не пропусна да посочи, че това се дължи на настоящото, а не на предишното правителство. Изпълнен със самочувствие и оптимизъм, той възвести, че през първите три месеца на работата си новото правителство е успяло да балансира бюджета и от ноември 2009 г. е започнало да работи за икономическия растеж. През януари медиите разпространиха затрогващата новина, подадена от Министерството на финансите, че държавата е приключила 2009 г. с дефицит от 498,9 млн. лв., което се равнява на 0,7% от очаквания брутен вътрешен продукт (БВП).
<p>През април Евростат разби митологемите на Дянков и ни изненада с новината, че бюджетният дефицит на България в края на 2009 г. е бил <strong>в размер на 3,9% от БВП. </strong>Стана ясно, че Европейската комисия трябва да започне процедура за прекомерен бюджетен дефицит срещу България.</p>
<p>През октомври излязоха окончателните данни на Националния статистически институт, потвърдени от Евростат, че бюджетният дефицит на България през 2009 г. е бил 3,21 млрд. лв., или <strong>4,7% от БВП.</strong> Така от отличник в ЕС по отношение на бюджетния дефицит България изпадна <strong>на десето място.</strong></p>
<p>Всъщност в крайна сметка стана ясно, че регистрираният нисък бюджетен дефицит в началото на годината е бил по-скоро пиар акция, а не ефективна фискална политика. Оказа се, че този резултат е бил необходим, <strong>за да кандидатстваме за ERM II,</strong> т.е. за "чакалнята" на Еврозоната, нещо, което Симеон Дянков определи като ключова цел в икономическата политика на България. В началото на годината той заяви най-отговорно, че през 2010 г. <strong>"ще сме може би единствената държава, която покрива всички критерии за Еврозоната”</strong>. Два месеца по-късно Бойко Борисов съобщи също така отговорно, че се отказваме официално от кандидатстване в ERM II, <strong>тъй като не изпълняваме критериите и би било нахално да кандидатстваме.</strong></p>
<p>През март Дянков видя първите сигнали за излизане от тежката икономическа криза, в която се намира България. Той заяви в Народното събрание, че Бюджет 2010 е добър и правителството върви по план.</p>
<p>По това време се появиха и прословутите антикризисни мерки на правителството, покрай които започна едно <strong>уморително надлъгване за данък добавена стойност (ДДС). </strong>Всъщност още през януари премиерът Борисов съобщи, че по съвет на израелския си колега Нетаняху ще сваля плавно ДДС, за да привлече чуждестранния бизнес да инвестира в България. <strong>Внезапно през март стана ясно</strong>, че в една от редакциите на антикризисните мерки е записано, че ДДС ще бъде увеличен от 20 на 22% за срок от една година. <strong>Една седмица по-късно </strong>правителството се отказа да вдига ДДС и обеща да запълни дупката в хазната чрез свиване на бюджетите на министерствата и с приватизация. <strong>Два дни след това</strong> премиерът заяви, че ще вдигне ДДС, ако не се развалят необезпечените договори за 2 млрд. лева...</p>
<p>На фона на тези разнопосочни сигнали чуждестранните инвеститори съвсем се изплашиха, но това не попречи на Борисов да обобщи по време на футболен мач, посветен на Деня на Европа, че ”в момента <strong>ние сме най-добре в ЕС</strong> и България много по-бързо ще излезе от кризата от останалите страни членки, тъй като се взимат мерки срещу нея”.</p>
<p>Въпреки напомпаната самооценка в средата на годината прогнозите на правителството съвсем се объркаха. Оказа се, че се налага <strong>ревизия и актуализация на прехваления Бюджет 2010</strong> и че в актуализацията на бюджета, предлагана от правителството, се предвижда бюджетен дефицит от <strong>4,8% от БВП.</strong> По този начин илюзиите, че управляващите ще успят да удържат дефицита до 3%, рухнаха, а обещанията на финансовия министър Симеон Дянков, че България ще кандидатства за чакалнята на Еврозоната догодина, съвсем се изпариха.</p>
<p>През октомври правителството реши да<strong> национализира професионалните пенсионни фондове </strong>заради акумулираните в тях около 500 милиона лева. Управляващите се опитаха да влеят тези пари в държавния бюджет и да покрият частично недостига в системата, който се оценява на около 2 млрд. лева и е натрупан вследствие на <strong>неправилни управленски решения, непоследователна политика, започната и спряна реформа. </strong>„Реформаторът“ Тотю Младенов не успя да обясни по каква схема и в какъв срок ще бъдат прехвърлени натрупаните до момента средства за категорийните работници по личните им партиди от частните професионални фондове в новия солидарен фонд. От Международния валутен фонд се обявиха срещу предвижданата национализация на частните професионални пенсионни фондове и призоваха още от следващата година те <strong>да започнат да изплащат пенсии, а правителството да ги дофинансира при необходимост.</strong></p>
<p>В крайна сметка парламентът реши индивидуалните партиди от професионалните пенсионни фондове на работещите от първа и втора категория труд да бъдат прехвърлени в НОИ. <strong>Промяната беше подкрепена единствено от ГЕРБ и „Атака".</strong></p>
<p>Въпреки заканите и негативните оценки за руските енергийни проекти и „гьола” „Белене” в края на 2010-а Борисов <strong>изпълни всички искания на руснаците за АЕЦ „Белене”</strong> и обвини Станишев, че е забавил проекта. Оказа се, че според българския премиер страната ни е постигнала голям успех, като е договорила цената на атомната централа да бъде <strong>6,3 млрд. евро, а не 6,4 млрд. евро,</strong> както искаха руснаците.</p>
<p>През ноември България капитулира пред Путин. В присъствието на българския и руския премиер беше подписано споразумението за съвместна българо-руска компания за българския участък на "Южен поток" между "Газпром" и Българския енергиен холдинг. Въпреки хвалбите на Бойко Борисов, че е <strong>постигнал намаление на цената на руския газ за България</strong>, Путин го отряза, че „Южен поток" няма връзка с цената на газа.</p>
<p><strong>Кадри на разклона </strong></p>
<p>Годината започна с един истински международен скандал, който успя да предизвика <strong>бившият вече министър без портфейл Божидар Димитров.</strong> През януари той постави ултиматум на Турция да изплати 20 млрд. долара на България за имуществото на тракийските бежанци, избягали от южната ни съседка през 1913 г. и заплаши, че ако това не се случи, ще възпрепятства членството на Турция в ЕС. Турският външен министър Ахмед Давутоглу реагира незабавно и премиерът Борисов предупреди официално приятеля си Димитров, че ще го изгони от правителството, ако продължи да забърква държавата в международни скандали. Димитров си взе поука и до края на министерстването си се забъркваше <strong>само във вътрешни скандали, като този с „шибания народ”. </strong>Така или иначе Борисов го изгони от правителството, само че заради принадлежността му към Държавна сигурност.</p>
<p>Също през януари кандидатката на ГЕРБ за <strong>еврокомисар Румяна Желева </strong>изпя „Кен Лий” на европейска сцена, както се изрази за ГЛАСОВЕ Андрей Райчев. Представянето й пред Европейския парламент се превърна в пълна пародия, след като в продължение на цял час Желева отказа да отговоря на въпросите относно фирмата "Глобал консулт ООД", на която е била управител и едноличен акционер от юни 2006 до април 2009 г. На конкретни въпроси, свързани с ресора й, тя отговаряше с <strong>обща алабалистика, клишета и две заучени фрази </strong>– "ще се запозная с проблема на място", "ще действаме проактивно". Недоумението на евродепутатите беше видимо. В заключението на координаторите на политическите групи в Комисията по развитие към Европейския парламент оценките за представянето на българския кандидат за еврокомисар бяха унищожителни: „На нито един въпрос, който зададохме, Румяна Желева не отговори достатъчно изчерпателно или задоволително. Желева показа липса на яснота, <strong>беше неспособна да отговори подробно на въпросите и не изглеждаше добре подготвена".</strong></p>
<p>Въпреки това премиерът Борисов застана твърдо зад номинацията си и заяви, че решението на Европейската комисия ще бъде в полза на Желева, която по думите му <strong>се е представила добре и се ползва с подкрепата на Европейската народна партия.</strong></p>
<p>След разрастването на скандала Румяна Желева обяви, че подава оставка от всички заемани от нея постове и оттегля кандидатурата си за еврокомисар. Решението й дойде минути преди да започне гласуването в Комисията за развитие към Европейския парламент, която с гласовете на социалистите, либералите и зелените по всяка вероятност щеше да отхвърли българската кандидатура.</p>
<p>„Случилото се с Желева е крахът на типично левичарската теза, че <strong>„всяка готвачка може да управлява държавата”</strong>, коментира пред ГЛАСОВЕ Боряна Димитрова.</p>
<p>„<strong>Г-жа Анна-Мария Борисова я намерих и се срещнах с нея там, преди Търново, на един разклон.</strong> Поговорих с нея около половин час, горе-долу разбрах какво мисли и сиреч, в една и съща посока са ни разбиранията по реформата, по съкращенията, по безкомпромисното действие“, това разказа на 20 април Бойко Борисов, опитвайки се да обясни избора си за нов здравен министър.</p>
<p>Професорът по ендокринология Анна-Мария Борисова остана на министерския пост само шест месеца. Предходникът й Божидар Нанев напусна поста заради обвинения на прокуратурата за сключени неизгодни сделки. Приемникът й Стефан Константинов се изказа против това здравните каси да са повече от една. Макар и гинеколог, последният обяви от парламентарната трибуна, че се срамува от колегите си от Горна Оряховица, преди да е изчакал заключението на съдебномедицинската експертиза.</p>
<p>Всъщност по отношение на здравеопазването Бойко Борисов постигна истински рекорд – откакто съществува здравно министерство (от 100-тина години насам), <strong>за първи път в рамките на една година трима души изпълняват длъжността министър на здравеопазването.</strong><br /><br />Официалното съобщение на правителствената пресслужба гласеше, че оставката на Анна-Мария Борисова е била приета "<strong>поради несправяне със служебните й задължения във ведомството </strong>и породилото се като следствие напрежение при осъществяване на реформите в националната здравноосигурителна система".<br /><br />Що се отнася до здравната реформа, тя не просто се забави, а тръгна назад <strong>към съветското здравеопазване, при което държавата национализира, централизира, регулира и контролира всичко и всички.</strong></p>
<p>Оказа се, че бедата на здравните министри на Бойко Борисов е диалогичността, защото „почнеш ли да угаждаш на много хора, <strong>станеш ли диалогичен за тях, комуникативен, приключваш като министър</strong>”, поясни премиерът. За зла участ всички кадри на разклона по правило са твърде комуникативни.</p>
<p>През октомври започна <strong>сагата „Калинка”. </strong>Европейската комисия наложи глоба на България в размер на 13 млн. лв. по програма САПАРД, но вместо да обясни какви са причините, довели до тежката санкция, шефката на Държавен фонд „Земеделие” Калина Илиева обяви набързо, че вината е на предишното правителство, и излезе в болничен поради тежко заболяване. Всъщност тежкото заболяване го измисли самият земеделски министър Мирослав Найденов, който <strong>излъга пред БНР, че Илиева е тежко болна</strong>, и отказа да отговаря вместо нея на натрупаните въпроси за замразените програми по САПАРД и загубите на България.</p>
<p>После изведнъж Калина Илиева се оказа не тежко болна, а щастливо бременна, макар че щастието й не продължи дълго, тъй като тези, които я назначиха, изведнъж решиха да й потърсят сметка как така е родила, без те да разберат.</p>
<p><strong>„Единственият проблем, който аз имах с нея, беше, че някак си е нелепо да научавам от радиото, че тя е бременна и е родила преди няколко дни"</strong>, заяви пред bTV земеделският министър Мирослав Найденов и разбира се, излъга, защото, първо, няма как да не е знаел, че Илиева е бременна, и второ, нейното изненадващо раждане далеч не беше единственият му проблем, свързан с нея. Всъщност <strong>далеч по-сериозен беше въпросът за квалификацията</strong> на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, по който и Найденов, и неговият шеф Бойко Борисов се оказаха също толкова <strong>невинни и непосветени</strong>, както и по въпроса за нейната бременност.</p>
<p>След това чорапът бързо се разплете и стана известно, че Калина Илиева е управлявала <strong>1 млрд. лева с фалшива диплома</strong>, че заради нея са били спрени стотици проекти за близо 200 млн. лева, а освен всичко друго, че била ходила на срещи с Мирослав Найденов, окичена със записващи устройства, че го записвала повече от шест месеца, че пускала имейли до ОЛАФ с компромати срещу крупни фирми, и прочие фантасмагории, които трябваше да внушат на аудиторията единствената и непоклатима истина, че <strong>нито Найденов, нито Борисов носят отговорност за нейното назначаване като директор на фонда.</strong></p>
<p>В крайна сметка се стигна дотам, че <strong>цялата държава се вкалинчи</strong>, както забеляза мъдро вечният лидер на десните Костов: „Всичко стана една "Калинка", една несъществуваща диплома. Някакво момиче станало някакво. Никой не разбрал защо го издигат. Никой не носи отговорност. То е предложение на министъра Найденов например, назначението е на Бойко Борисов. И всичко стана една "Калинка" в държавата".</p>
<p><strong>Рейтингите</strong></p>
<p>През май вътрешният министър <strong>Цветан Цветанов изпревари премиера Бойко Борисов по рейтинг </strong>с четири пункта и се превърна в най-одобрявания политик в държавата. Вътрешният министър надмина по рейтинг най-обожавания политик на всички времена заради <strong>успехите на правителството в борбата с престъпността и корупцията, каквото и да означава това.</strong></p>
<p>Борисов, естествено, се опита да омаловажи успеха на своя министър и приписа заслугата за неговата популярност изцяло на себе си. „И това, което се дава като успех на МВР, <strong>хората знаят, че съм аз.</strong> Разликата може да е 2–3%, горе-долу така върви. Те я обръщат, за да... сега знаят, че би могло да ме подразни”, коментира данните на социолозите министър-председателят. Според него високият рейтинг на Цветан Цветанов означава, че <strong>той (Бойко Борисов) е добър кадровик, че е намерил правилните хора за правилните места. </strong>Оказа се дори, че най-рейтинговият министър може да ни стане президент. Премиерът сравни отношенията си с Цветанов с тези между баща и син. <strong>През лятото рейтингът на вътрешния министър продължи да расте заплашително</strong> и да дразни егото на добрия кадровик Борисов.</p>
<p>През октомври обаче пясъчната кула започна да се срутва, след като Апелативният съд освободи от ареста „Октопода” Алексей Петров. След излизането на бившия служител на ДАНС от ареста изведнъж стана ясно, че докато е работил като зам.-кмет на София и председател на ГЕРБ, вътрешният министър Цветан Цветанов е <strong>купувал апартаменти на килограм</strong> и освен това е подал невярна декларация за имотното си състояние, в която не е обявил няколко имота, придобити през 2007–2008 г. на силно занижени цени.</p>
<p><strong>Скандалът с апартаментите повлече надолу рейтингите</strong> и на бащата, и на сина и отне на бореца срещу организираната престъпност и корупцията титлата „Най-харесван политик и министър”. Това обаче не попречи на кадровика Борисов да отсече, че Цветанов е „най-рейтинговият играч” на ГЕРБ и остава най-подходящият кандидат на управляващите за президентския пост.</p>
<p><strong>Алтернативата</strong></p>
<p>„Държава, в която премиерът е превърнал 8 милиона сънародници в обекти на своята политика, не е зле да има алтернативна визия, алтернативна политика”, предложи през изтеклата година <strong>президентът Георги Първанов и обяви себе си за новия възрожденец</strong>, който може да „преодолее комплекса да се прилепваме към някой голям брат”. „Ние имаме продължаваща криза, която се изразява и в криза на управлението. Министър-председателят обвиняваше тройната коалиция, после министрите, но става ясно, че България има слаб премиер. Той не може да преодолява проблемите, които има страната. <strong>На България й трябва не шериф, а стопанин, знаещ и кадърен човек, който да управлява страната", посочи Първанов и даде воля на мечтите си.</strong></p>
<p>Бивши политици, бивши спортисти, бивши генерали, бивш агент на ДС и професор по медицина – това бяха част от учредителите на единствената политическа алтернатива на партията на Борисов. Всъщност самите учредители на мистериозния и дългоочакван проект „АБВ” <strong>отрекоха, че имат амбицията да се превръщат в политическа партия,</strong> с което – както и със самите си имена – <strong>обезсмислиха собствените се напътствия, че „не е зле да има алтернативна визия, алтернативна политика”.</strong></p>
<p>Пък и кому ли е нужна алтернатива, след като въпреки бутафорната борба срещу корупцията и престъпността, въпреки лобистките ламтежи на цецки и фидоски, въпреки несекващата икономическа криза и апартаментажийското въображение на новата генерация политици народът продължава да харесва своя бате Бойко. <strong>"Това е социологията – щом населението ти носи баница, баклава и вино, а не те гони с камъни, значи нещата са добре", отбеляза проницателно най-харесваният политик на България.</strong></p>