- 10 Sep 2020
- 111
- 17
Сякаш по повод 20 годишнината от падането на Берлинската стена 2009 г. смътно напомняше на 1989 г. Още в самото й начало, на 14 януари, група организации силно наподобяващи „неформалите” от последните години на комунизма, организираха протест пред парламента и бяха набити от полицията, а арестите на полицейските управления в София приютиха множество начинаещи дисиденти. В протестът се включиха майки, бивши и настоящи студенти, футболни хулигани и множество граждани, които бяха разпръснати за отрицателно време от органите на реда. Вторичните трусове след най-големия полицейски бой от 1997 г. насам бяха незначителни, но това не значеше, че проблемите за правителството на Сергей Станишев бяха решени.
<p>Малко преди да започнат протестите пред българския парламент, руският премиер Владимир Путин като на шега реши да спре транзита на природен газ през Украйна и европейските държави бавно започнаха да замръзват. Най-бързо изстина нашата родина, защото се оказа, че двадесет години след „нежната революция” сме сто процентово зависими от руския природен газ. Всички и най-вече тогавашният министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров, останахме крайно изненадани от решението на Путин. Така, единственото което ни остана в януарския студ, беше да гледаме интервютата на Георги Първанов, Сергей Станишев и Петър Димитров в предаването „Панорама” на БНТ, където добронамереността все пак беше по-силна от студа.<br /><strong><br />С принос към януарските шоупрограми се изяви и лидерът на ДСБ Иван Костов</strong>, чието име се забърка в скандал станал известен като „Кеш енд кери”. Докато Костов и подчинените му се въртяха около протестиращите пред парламента и ги молеха да ги пуснат при себе си, в. „Труд” публикува автентичен документ, според който лидерът на ДСБ предлага на останалите лидери на „десни” партии предизборно обединение, в което всяка партия ще получи толкова депутатски места, за колкото си плати. С това януари свърши, а с него си отидоха протестите и газовата криза. Костов остана.<br /><br /><strong>В началото на февруари</strong> се разрази скандалът около директора на НАП Мария Мургина. След като ДАНС отне акредитацията й за достъп до информация, а премиерът Станишев я уволни, цяла България седна пред телевизорите и до края на зимата се загледа в лика на Мургина. А от телевизора и управляващи и опозиция сипеха закани, че в най-скоро време ще видим Мургина зад решетките. Мургина зад решетки не видяхме и останахме с утешението, че поне я видяхме в предаването на Цветанка Ризова по Нова телевизия, където тя гостува, за да сложи точка на представлението, в което й бе отредена една от главните роли.<br /><br />След Мургина отново дойде ред на Костов, който пак тръгна да „обединява дясното”, като по пътя успя да разцепи за пореден път СДС. .<br /><br /><img src="http://img39.imageshack.us/img39/6496/15450514.jpg" border="0" /><br /><br />След дълги мъки и съдебни разпри беше учредена Синята коалиция, чиято основна цел „Иван Костов – депутат”, беше постигната. Това обаче не беше чак толкова лесно, колкото изглежда сега. За целта СДС влезе в ролята на невинната жертва и тръгна да обикаля всички възможни съдилища - от Софийския градски съд, през Върховния административен съд, та чак до Конституционния съд, който успя да спаси влизането на Синята коалиция, като отмени решението на Народното събрание парламентарно представителство да получат само коалиции, които са получили 8 процента от гласовете на избирателите. Конституционният съд обаче не успя да спаси БСП от провал като остави в сила мажоритарния елемент, с който червената партия по идея на Георги Първанов реши да се самоубие. <br /><br />И докато следяхме съдебните драми дойде време за избори. На 7 юни в България за втори път се проведоха избори за Европейски парламент, които бяха спечелени с малко от ГЕРБ. <br /><br /><strong>Месец по-късно обаче партията на Бойко Борисов успя да разгроми БСП на парламентарните избори</strong> и да спечели 116 депутатски места, които й осигуриха почти пълно мнозинство. В нощта на 5 юли стана ясно, че бившият цар Симеон Сакскобургготски и неговата партия НДСВ са изхвърлени от политиката и няма да присъстват в новия парламент, че БСП тръгват смело и решително по пътя на СДС, а Доган временно ще влиза и излиза не през централния, а през тайния вход на НДК. Костов остана на мястото си, за да показва, че преходът все още не е свършил. <br /><br />.<br /><br /><img src="http://img44.imageshack.us/img44/7191/50premier.jpg" border="0" /><br /><br /><strong>Така започна управлението на Бойко Борисов. </strong>Стана ясно, че новият председател на Народното събрание ще се казва Цецка Цачева от село Драгана, община Угърчин, а председател на най-голямата парламентарна група ще бъде единственият нотариус в Монтана Искра Фидосова. Двете дами се превърнаха в нежните лица на ГЕРБ и бързо взеха парламентарните дела в свои ръце. В тази връзка близо три месеца в деловодството на парламента не постъпи нито един законопроект. През септември Бойко Борисов проведе тежка среща с Владимир Путин, стенограма от която беше публикувана в руския печат. От стенограмата се разбра, че Борисов не знае, защо се вижда с Путин и по този повод поиска три месеца отстрочка, за да се запознае със ситуацията. След три месеца стана ясно, че Русия ще си построи атомна централа на територията на България и ще осъществи безпроблемно всички проекти, които бяха заложени от правителството на Станишев. <br /><img src="http://img403.imageshack.us/img403/2491/borisovparvanov.jpg" border="0" width="389" height="518" /><br /><br /><strong>В началото на есента Борисов и Първанов организираха няколко театрални скандала</strong> помежду си, след което дълго се сдобряваха с посредничеството на Цецка Цачева и после пак се скарваха. В звезда на правителството се превърна финансовият министър Симеон Дянков, който за разлика от депутатите от ГЕРБ се оказа разговорлив човек. Медийният ореол на Данков обаче в края на годината беше засенчен от Цветан Цветанов, който след серия обири и акции на организираната престъпност проведе операция „Наглите” и дълго приемаше аплодисментите на свободната преса.</p>
<p><br /><br /><img src="http://img403.imageshack.us/img403/7133/unesko.jpg" border="0" /><br /><br /><strong>На 23 септември </strong>българският посланик в Париж Ирина Бокова беше избрана генерален директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Тя успя да изпревари в последното пето поред гласуване фаворита за поста - египетския министър на културата Фарук Хосни. Преди това от напреварата се оттеглиха седемте останали кандидати, сред които и австрийският еврокомисар Бенита Фереро-Валднер. Така Бокова стана първата жена начело на организацията от нейното учредяване през 1946 г. Тя наследява на поста японеца Коичиро Мацуура.</p>
.<br /><br /><img src="http://img706.imageshack.us/img706/9082/danso.jpg" border="0" /><br /><br /> <strong>През октомври</strong> се питахме могат ли мустаците на Иван Драшков да разклатят държавата? Оказа се, че могат. В публичното пространство се говореше за три документа от ДАНС: <br />- разработката “Галерия”, чието съдържание е прекалено сложно за да ви занимавам сега с нея, а и тя отдавна не актуална,<br />- отчет за работата на ДАНС през първото шестмесечие на тази година, в който се съдържат данни за корумпирани министри от трите правителства – на Станишев, на Сакскобургготски и на Костов,<br />- справка на Иван Драшков, зам.-председател на ДАНС, която е написана до Сергей Станишев малко преди Драшков да бъде уволнен. <br />Битката за ДАНС не беше медиен балон или силиконова утопия, както биха си помислили някои, а реална борба за това веднъж завинаги да се сложи край на порочния български навик да живеем в плиткия басейн от интриги и клюки, а дълбоките и чисти води на живота все да не са по нашата мяра.<br />
<p><strong>Годината завърши</strong> със стенограма на министерски съвет, от която стана ясно, че Бойко Борисов е обиден на своите министри, защото са забравили да го похвалят. За вашето добро настроение ще цитираме част от думите на премиера: <br />„Прави лошо впечатление, че не ме хвалите мен!? Започвам да се замислям по простата причина, че господин Папандреу не беше чул за този пункт. Изобщо не смятаха да го вадят от пакета. На четири поред срещи с него започвах с: “Добър ден! Ще отидем ли да открием пункта?” И той го отлага, отлага и вече накрая нямаше как да ни откажат, заради дружбата и приятелството, което изградихме.<br />Така че ще ви моля, първо - да ме похвалвате мен и тогава да подреждате който и да било! Иначе към президента - своите уважения, от осем години той е президент, но пункт няма. Така че - благодарим за съдействието, благодарим, че говорим в един тон, но не бих допуснал изобщо да се коментира огромната ми заслуга.”</p>
<p><strong>И накрая....</strong></p>
<br /><img src="http://img44.imageshack.us/img44/4985/emeletem.jpg" border="0" /><br /><br />
