Никола Филчев – синьото кадрово кроше

<p>За представителите на съдийската гилдия последните две заседания на Висшия съдебен съвет бяха като тежък нокдаун. Магистратите се опитаха да демонстрират независима позиция пред управляващите по избора на нов главен прокурор и бяха поставени в ъгъла на политическия ринг. Кадровиците от &ldquo;Раковски&rdquo; 134 и тяхното лоби в съдебния съвет силово наложиха синия фаворит Никола Филчев миналия вторник. С 14 на 11 гласа разкъсващият се между боксовите ръкавици, цигулката и Темида правосъден зам.-министър бе провъзгласен за наследник на Татарчев.</p> <p>Както се очакваше, президентът Стоянов също не оказа съпротива. Той подписа указа за назначаването на новия главен прокурор, въпреки че се появиха някои тълкувания относно това дали той може отново да върне кандидатурата за преразглеждане. Според някои юристи в основния закон не е изяснено дали държавният глава може да ветира предложението за главен прокурор повече от един път, когато това се отнася за двама различни избраници на ВСС. Президентът обаче не се възползва от тази възможност, въпреки че неговият фаворит Георги Гатев беше откровено пренебрегнат в надпреварата за главен прокурор.</p> <p>По-интересно в случая беше разпределението на силите при избора. По конституция вотът за главен прокурор е таен и може само да се гадае кой кого е подкрепил. Най-шокиращият момент обаче беше, че Никола Филчев излезе с едни гърди напред едва на втория тур, след като на първия отстъпи първенството с два гласа. В началото класирането поведе варненският апелативен прокурор Васил Миков с 8 гласа. След него се наредиха Никола Филчев &ndash; с 6, пловдивският апелативен прокурор Росен Димов &ndash; с 5, и шефът на Специализираната следствена служба Бойко Рашков &ndash; с 4. Рашков и Димов получиха право на глас едва във втория кръг на избора, след като отпаднаха от надпреварата. Кандидатурата на Миков беше лансирана от зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Благовест Пунев и вероятно е получила подкрепата на хората около неговия шеф Румен Янков. ВКС има седем представители в съдебния съвет. Общият брой на съдиите е 17. Четирите гласа за Бойко Рашков вероятно са на неговия подчинен Ангел Александров, на вече бившия главен прокурор Татарчев, на неговия заместник Димитър Димитров и на бургаския апелативен прокурор Йордан Иванов.</p> <p>И когато нещата изглеждаха почти решени в полза на Миков, осем гласа изненадващо се преляха в лагера на Филчев. Колкото и парадоксално да звучи, част от тях вероятно са точно на Татарчев, Рашков и техните последователи. Прокурорите и следователите с радост биха си го върнали на съдиите за това, че те подкрепиха и дори станаха инициатори на някои от промените в Закона за съдебната власт, които драстично окастриха правомощията на магистратите от предварителното производство. Съдиите получиха право да контролират мерките за неотклонение на следствени и подсъдими, използването на така наречените специални разузнавателни средства от полицията, а в скоро време ще преценяват дали даден прокурор може да прекрати определено дело или не. И всичко това става със съдействието на СДС.</p> <p>Това, към което и политиците, и магистратите се стремяха, беше &ldquo;превръщането на съда в център на процеса&rdquo;. На финалната права преди избора на новия главен прокурор обаче мнозинството, изглежда, започна да се плаши от все по-самостоятелното поведение на съдиите. Хората на Румен Янков не демонстрираха очакваното от тях послушание, започнаха да издигат алтернативни на сините кандидатури и да роптаят срещу качествата им. Освен това хората от &ldquo;Раковски&rdquo; 134 вероятно са потръпвали при мисълта, че председателят на Върховния касационен съд и съмишлениците му могат да окупират почти цялата съдебна система. За Татарчев и Рашков търканията между СДС и съдиите бяха добре дошли. По всяка вероятност двамата са изтъргували гласовете си за Филчев срещу определени ангажименти от страна на мнозинството. В подкрепа на тази теза е и фактът, че бившият главен прокурор и началникът на следствието не само че прекратиха словесната офанзива, но и започнаха да се изказват изключително ласкаво за синия фаворит. Татарчев го нарече много добър професионалист, Рашков дори го определи като свой приятел. Ненадейното смекчаване на позицията им може да се обясни единствено със съглашение между доскоро враждуващите страни.</p> <p>Другата група за натиск, която е дала рамо на Филчев, е около председателя на Върховния административен съд (ВАС) Владислав Славов. Сигурен индикатор, че отношенията му с мнозинството все повече процъфтяват, е фактът, че той се сдоби с още един свой поддръжник във Висшия съдебен съвет пет дни преди вота за главен прокурор. На 12 февруари парламентът попълни мястото в съвета, което беше овакантено от говорителката на ЦИК Илиана Ризова заради липса на достатъчно юридически стаж. На нейно място влезе съдията от ВАС Боян Магдалинчев, който беше предложен от Народния съюз, но се оказа елиминиран от другите сини фаворити още в правната комисия на парламента. Този ход на управляващото мнозинство може да се тълкува и като жест към коалиционните партньори, и като подадена ръка за сътрудничество към Владислав Славов. Освен това от председателя на Върховния административен съд и неговите подчинени зависи какъв ще бъде изходът от делото срещу преназначаването на Бойко Рашков, шефовете на окръжните следствени служби и магистратите от разделената на две Главна прокуратура. Неслучайно съдията по делото Николай Урумов, който освен това се смята и за дясна ръка на Владислав Славов, насрочи делото за 19 февруари &ndash; ден след резултата от надпреварата за Татарчевия пост.</p> <p>Хората около Румен Янков обаче също допринесоха немалко за лансирането на политическа фигура за главен прокурор. Нито един от тях не пожела да рискува и да се опита да реставрира пропукващия се фундамент на държавното обвинение. Издигането на варненския апелативен прокурор Васил Миков беше тактическа грешка.</p> <p>Той се оказа непозната фигура не само за обществеността, но и за голяма част от самите магистрати. Първото впечатление от него беше, че е плах и необщителен човек. По-неадекватно медийно поведение демонстрира само синият избраник Никола Филчев, който се кри от журналистите, докато не бе определен за Татарчев наследник. Съкрушително за Миков обаче се оказа обстоятелството, че като окръжен прокурор на Добрич, през ноември 1997 г. не е успял да предотврати убийството на арестанта Минчо Съртмачев, който издъхна след полицейски побой. Оказва се, че той е посетил задържания в килията, но не е разпоредил лечението му. &ldquo;Аз нямам медицинско образование и не можеше да знам, че арестантът ще почине. Медицинската експертиза, която беше направена в началото на същия ден, сочеше, че той е добре&rdquo;, оправда се магистратът. От формална гледна точка Миков може би наистина е прав. От друга страна обаче, той трудно би могъл да убеди когото и да било, че не може да различи агонизиращ от клинично здрав човек. Хората около Румен Янков трябваше да са наясно, че този факт няма да убегне от пропагандната машина на опонентите му и ще го представи на медиите в &ldquo;подходяща&rdquo; светлина. В случая съдийската гилдия направи стратегическа грешка, свали гарда и беше просната на земята още в началото на първия рунд. Предстои да се види дали сините крошета ще продължат, или Румен Янков ще хвърли бялата кърпа насред ринга. Това ще проличи най-ясно, когато новият Наказателнопроцесуален кодекс започне да се обсъжда в парламента. И ако съдийските правомощия бъдат подкастрени, значи боксовият мач между мнозинството и съдиите още не е приключил. Тогава ще се види кой има по-здрав гард &ndash; председателят на Върховния касационен съд Румен Янков или синият боксов корифей Никола Филчев.</p> <p><em>Текстът е публикуван във <a href="http://www.capital.bg" title="www.capital.bg">в. "Капитал".</a></em></p>