- Автор: БНР
- 25 Март 2023
- 1536
- 5
Украйна ще се нуждае от повече от 1 милион снаряда, за да надделее. Европейците имат необходимия производствен капацитет, но различията в схващанията за украинския конфликт и финансовите затруднения пречат на координацията помежду им. Това заяви в интервю за предаването "Събота 150" на БНР професор Тревър Тейлър, който завежда програмата за отбранителната индустрия към британския Кралски институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността RUSI.
- Изминаха 13 месеца, откакто Русия нападна Украйна. Единайсет, откакто в публикация на сайта "Euractiv" миналия април Вие, проф. Тейлър, и Ваши колеги написахте, че е време европейците да започнат да инвестират заедно в общ военнопромишлен комплекс, за да отговорят както на краткосрочните, така и на дългосрочните предизвикателства за своята сигурност. Дали с решението на военните министри от тази седмица Европа най-сетне пристъпва в тази посока?
"Би било прибързано да мислим, че на този етап европейците вече действат в добра координация в областта на въоръжаването. Твърде много са различията между отделните държави в реакциите им към войната Украйна. И, разбира се, има множество различни интереси, които трябва да бъдат нагодени, за да се стигне до съдействие между европейците. Тенденцията от последните десетилетия е към по-тясно сътрудничество, но тя е твърде бавна и на моменти запъва.
Проблемът в случая, поне за някои от европейските страни, е до каква степен да усилят въоръжаването си, от една страна. От друга страна, има два начина това да бъде постигнато. Можеш да купиш оръжие и бойна техника от чужбина, където най-очевидният доставчик са Съединените щати. Някои страни правят точно това. Другият вариант е да се заемеш с производството на това, което ти е необходимо, или сам, или в партньорство с други страни. Това, разбира се, отнема повече време. Доста държави са изправени пред тази дилема. Някои избират и двата варианта. Германците, например, купуват Ф-35, но в същото време си сътрудничат с Франция и Испания за проектирането и производството на нов изтребител."
"Нужно бе време всеки да осмисли случващото се. В голямата си част оръжието, боеприпасите и бойната техника, доставени досега на Украйна, дойдоха от наличните запаси - не от поръчки за индустрията. И, тъй като конфликтът се проточи, стигнахме до момента, в който онези европейци, които искат да помогнат на Украйна, трябва да поръчат необходимото от производителя. Не всички европейски страни обаче са готови или биха могли с лекота да поемат такъв ангажимент, защото много от тях са финансово затруднени. Въпросът е сложен за решаване, защото имаме 27 държави, всяка от които с правителство, което трябва да управлява икономиката си сполучливо, ако иска да бъде преизбрано."
- Да се върнем на решението на Евросъюза от тази седмица. От украинска гледна точка, смятате ли, че формулата да се разчита изключително на европейски оръжейници е най-удачна? Не могат ли да се ускорят доставките чрез поръчки до такива масови производители на боеприпаси като Южна Корея например?
"Щом ме питате за Южна Корея, нека кажа, че Сеул предлага широк избор военни продукти на добра цена и ефективни, без да бъдат от най-висша технология. Много от европейските продукти са донякъде по-ефективни, но и малко по-скъпи - особено танковете. Полша се ангажира с военни доставки от Корея, защото корейците показват, че могат да доставят поръчаното сравнително бързо."
- За доставянето на 155-милиметрови снаряди на Украйна се заделят общо 2 милиарда евро. Дали тази сума ще е достатъчна, за да убеди оръжейния бизнес да разшири производствения си капацитет?
"Оръжейните компании трябва да съобразят размерите си с желанията на своите клиенти. Отбранителният сектор не е като останалите, понеже в мирно време продукцията не трябва да бъде толкова голяма. Със сигурност това се отнася за производството на боеприпаси, защото в мирно време не се изразходват много от тях - това, което се изразходва, е при военните учения. Във военно време, разбира се, има огромен скок в търсенето.
При това положение, как да определим производствения капацитет, който ни е необходим? Дали да осъразмерим индустрията така, че да се справи при внезапен скок на търсенето? Това би било скъпо и би означавало много работници да стоят без работа. Всички страни са изправени пред този избор - каква част от запасите си да запазят и какъв промишлен капацитет да развият. За някои видове боеприпаси въпросът не е толкова сложен, защото производството е в по-голяма степен автоматизирано. По-лесно и по-евтино е, в случай че поръчките пресъхнат, да се поддържат машини, които не работят, отколкото да се държат работници без работа.Това, от което отбранителната индустрия се нуждае, е уверение, че правителствата няма да се откажат от големите поръчки, които дават сега, веднага щом конфликтът в Украйна бъде уреден. Ако се стигне до такъв момент ще се окаже, че компаниите са инвестирали големи суми, но са останали без клиенти."
- Мислите ли, че обещанието за 1 милион снаряда в рамките на година е реалистично? Може ли Киев да се надява, че европейците ще го изпълнят?
"За мен този ангажимент не е неразумен. 12 европейски страни могат да произвеждат артилерийски снаряди. Трябва да се реши въпросът какъв капацитет има всяка от тях и до каква степен е готова да го впрегне в подкрепа на Украйна или на собствените си въоръжени сили. Но обещанието само по себе си не ми се струва извънредно."
- Как, ако бъдат доставени, тези 1 милион снаряда "ще променят играта" в Украйна, както се изрази външният министър Дмитро Кулеба?
"Преценката тук е трудна. От развоя на конфликта през последните месеци е много трудно да си представим как Украйна ще изтласка руснаците от всичките си територии. Крим очевидно е най-чувствителната и най-трудната за решаване част от тази задача. Последните месеци показват, че се изискват огромни усилия за твърде малки придобивки, малко като през Първата световна война. Така че въпросът е, ако никоя от двете армии не може да надделее, тогава каква политическа промяна (дали на режима или на отношението му към конфликта) може да се случи, за да накара двете правителства да постигнат някакъв вид споразумение. Не мисля, че 1 милион снаряда ще направят възможно Украйна да надделее над Русия, но очевидно ще помогнат на украинците да дадат отпор на нови руски офанзиви и да нанесат още загуби на злощастната руска армия."
Можем ли да обобщим така: планът за инвестиране на 2 милиарда евро, а може би и още 3,5 милиарда,в снаряди дава твърде малко и твърде късно на Украйна?
"Не бих казал, че е твърде малко. Вероятно няма да е достатъчно за изтласкване на руснаците от украинските земи - за това ще трябват наистина огромни количества боеприпаси и техника. Твърдя го, без да съм военен експерт - занимавам се главно с промишления аспект на проблема. На европейците им отне време, за да съгласуват политиката си. И първият проблем, с който се сблъскаха, бе собствената им слабост. Поради тази слабост, която бе изложена на показ (от конфликта), можеха да предложат на Украйна твърде малко от собствените си неголеми запаси. В Германия се стигна почти до скандал, когато правителството реши да достави на Киев бойни машини на пехотата "Мардер", но се оказа, че на практика няма боеприпаси за тях.И, разбира се, спорът за танковете. Мисля, че в Германия се колебаят до каква степен да помогнат на украинците да настъпват ефективно, вместо само да се отбраняват ефективно. Европейският отговор (на събитията в Украйна) определено не е впечатляващ, но и възможностите на Европа по начало не бяха впечатляващи."
Източник: БНР
Следвайте "Гласове" в Телеграм
