Робер Редекер: Европейското безгрижие приключи. Трагизмът е маята на историята

Робер Редекер: Европейското безгрижие приключи. Трагизмът е маята на историята

Изживяваме исторически прелом, подобен на 11 септември 2001 г.: според френския философ Робер Редекер инвазията на Русия в Украйна бележи смяна на епохата и на парадигмата, която ще накара Европа да върне първенството на политиката.

 

- Как гледате като философ на тази война? Извън геополитическите последствия, как тя може да разклати въображението, представите и дори манталитета?

- Денят на инвазията в Украйна, 24 февруари 2022 г., ще остане толкова значима дата, като 11 септември 2001 г. Това са двете най-важни дати от началото на ХХI век. Преломни дати, поставящи началото на епоха. Една епоха, казва Босюе, е време, белязано “от някакво голямо събитие, с което е свързано останалото”. Това събитие дава тон на следващите години. Открива нов политически и мисловен пейзаж, за чиято възможност никой не е подозирал дотогава, сякаш сме преминали линията на хоризонта. Обрат на времето: променени ориентири, променени убеждения.

Последствията от 24 февруари не отменят тези от 11 септември: те ги коригират и засилват. 11 септември беше проявление на първата фигура на врага, ислямизма; 24 февруари - на втората му фигура, автократичната империя. Двете нямат нищо общо с това, на което държим: човешкия живот, народния суверенитет, независимостта на народите, правата на нациите, свободата. И за двете хората не са цели, а средства. Ако Русия представлява империята, Европа е мозайка от нации. Защо европейското обществено мнение е съпричастно с атакуваните? Защото се идентифицира с украинското национално чувство, разпознава се в него, инстинктивно отхвърля империализма. 11 септември обяви края на идеологията за края на историята, 24 февруари обяви края на европейското безгрижие. Ние, хората на Залeза, няма да можем да живеем повече, както досега.

Отваряйки нова епоха, тази дата показва отживялостта на много идеи, представи, начин на поведение и управление. Много бързото сътресение вече засяга основата на политиката, нейното въображаемо. Това е земетресение в онова което Касториадис наричаше “институционалното въображаемо” на политиката, подтиквайки за неговото обновление.

- Преоткрива ли Eвропа трагизма на историята, но и идеята за сила?

- Отново Касториадис: всяка политика идва от въображаемото. Това на Европа след 1945 г. беше доминирано от оптимистичната антропология, икуменизма, който тя включва, убеждението, основано на този оптимизъм, че икономическото развитие и просперитетът ще премахнат причините за конфликти, че споменът за миналото ще неутрализира желанието да се прибягва до оръжията. И че в крайна сметка, както искаха Маркс и Енгелс, политиката ще бъде само управление на всекидневното благополучие. От тази гледна точка, самите либерали бяха маркисисти, без да го знаят. Цялата тази гама от предположения, които бъркаха реалността с желанието, отричаше човешката природа, за която имаме основателни причини да мислимо лошо, едно упорито невежество, въпреки предупрежденията по този въпрос в трудовете на Фройд.

Много е любопитно, че този наивен оптимизъм за човешката природа, се разпространяваше заедно с напредващата дехристиянизация, заличаваща понятието, което подтиква към недоверие към нашия вид - първородния грях. Европа беше потънала в амнезия, забравила условията за възможност на това, което цени - съвместното наследство на юдео-християнството и Просвещението: свободата, правото, зачитането на личния живот, автономията на индивида, грижата за другия, разделението на властите, демокрацията. През десетилетията на мир и просперитет тази амнезия накрая я отслаби духовно, тласкайки я сама да се изложи като плячка. Ислямистите първи осъзнаха това. Съседните империализми се сетиха за частите от Европа, които жадуват. Докато нахлуването на Азербайджан в част от Армения не промени това въображаемо, на 24 февруари то се  пръсна на парчета: Европа преоткрива, че силата (икономическа, политическа, военна) е условието за свобода. И за нейното оцеляване. В зората на Европа гръцкият град го знаеше; осъзнавайки го отново, Европа се връща към своите корени. От това прозрение за силата ще се появи едно обновено въображаемо - галактика от представи -, в което любовта към родината, националното чувство, военният дълг ще заемат отново своето място.

- Преди няколко години написахте едно есе, озаглавено “Невъзможният воин”. Какво мислите за съпротивата на украинците? Героична ли е тя?

- Аналогията никога не е знание, но винаги е средство за наблюдение. Украинците ни напомнят какви бяхме ние, французите. Чувстваме се близки с тях, доколкото техният 22 февруари напомня за нашия юни 1940 г. Разделянето на страната напомня за нашата демаркационна линия. Евентуално марионетно правителство съживява у нас спомена за нашите Петен и Лавал. Тяхната съпротива надгражда нашата. Какво разпознаваме в тази съпротива? Това, което ни спаси: отхвърлянето на инвазията, привързаността към земята и родината, чувството за чест. Какви чувства изпъкват? Чувство на братство между нашите два народа и на общност на опасностите. Независимо от това сближаване, не бива емоцията, провокирана от телевизионните кадри, да ни ръководи.

В колективно въображаемо до неотдавна войникът и армията бяха обект на презрение и пренебрежение. Толерираха ги, при условие че останат невидими. Антимилитаризмът се подразбираше, като знак на Доброто. Вземането на неговата страна ви поставяше сред щедрите, културни и умни хора. Военните бюджети се смятаха за нелегитимно прахосничество. Военните цености се считаха за варварски останки, които дават хляб на карикатуристите. Пълзящ антимилитаризъм проникна в културата. Да си спомним песента, честно казано жалка, на Максим Льо Форестие, Parachutiste. Цяло поколение, което се мислеше за солта на земята, се оглеждаше в нея. Цяла цивилизация, влюбена в свободата, но малоумно сляпа за условията за сигурност на тази свобода, ѝ се възхищаваше. Превърнаха воина в парий на интелигенцията. Искаха да игнорират неговата служба и нуждата от него. Завесата, която слага край на този фарс, току-що падна. Армията е първата институция, която поддържа всички други, тя създава пространство, в което другите могат да процъфтяват в пълна сигурност. Тя е основата и крепостната стена на всяко общество.

- Това краят на определена концепция за Европа ли е?

- Подкрепата за Украйна показва, че нашите народи не искат Европа без нации. Ето я Европа, която мечтаеше да бъде обширен безгрижен и постнационален супермаркет, застигната от историята, чиято най-важна съставка и мая е трагизмът. За нея тази инвазия звучи като анамнеза. Лидерите ѝ бяха забравили, че Европа е духовно образувание, носител на политическа отговорност. Големият обрат, причинен от този преломен момент, звучи така: толерантната към икономическите жертви Европа се връща към първенството на политика. Това събитие е толкова важно, колкото и инвазията в Украйна.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • европа предизвика перитонит на човечеството

    11 Март 2022 9:22ч.

    500 годишният загнил апендикс на историята, известен като "Европа" се спука и предизвика тежък перитонит на човешката цивилизация, инфекция с потенциално летален изход...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Lipqhm

    18 Юни 2022 12:27ч.

    furosemide 100mg drug - <a href="https://allopurinol.store/">allopurinol canada</a> doxycycline 200mg us

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Rvgcyn

    19 Юли 2022 12:57ч.

    help writing paper <a href="https://essaypre.com/">how to write an about me essay</a> cost desloratadine 5mg

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Qcyoxm

    31 Юли 2022 11:36ч.

    cost esomeprazole 20mg <a href="https://phenergpl.com/">order phenergan pill</a> buy cialis 10mg pill

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 008

    11 Март 2022 9:30ч.

    Този "философ" не го дочетох докрай. Поне му е ясно на чиляка че с Европа е свършено. Ама това го е разбрал Шпенглер преди него и го е описал убедително. Шпенглер го препрочитам. Този не бих си направил труда да му прочета интервюто докрай.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Имам голям проблем с това да приема коментар на философ,

    11 Март 2022 9:47ч.

    който борави с привидности и идеологеми; който обявява целия ислям за насилнически; който е в една ментална ниша с Бернар-Анри Леви, "гуруто" на цветните революции (те не са ли свързани с насилие?), и дори така - който говори са "съвместно наследство на юдео-хрстиянството и Просвещението".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Религията на бакалите

    11 Март 2022 12:31ч.

    ,славещи единния супермаркет, като всеки хибрид е безплодна. Сори, престарелите хипита - няма измъкване, но е похвално, че се сещате за Фройд. Приятен разпад и следващия път като си правите колибката с барута, компаса, хартията и книжните пари не забравяйте, че кон назаем насред път се взима.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мутра

    11 Март 2022 12:55ч.

    Просто Европа ще свършва до границата на Русия и оттам нататък ще бъде Азия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мутренски идеологеми по лиШчета

    11 Март 2022 16:39ч.

    Закономерно най-тъпият пост под темата е твоят, защо ли никого не учудва?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • рукола

    11 Март 2022 13:55ч.

    Европейското безгрижие приключи още откак отворихте границите за орки... да не преувеличаваме чак толкоз 😜

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Просто като за едноклетъчна мутра:

    11 Март 2022 14:39ч.

    Скоро зрънцата леща в еврокопанката ще се броят лесно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • без имена

    11 Март 2022 14:57ч.

    И аз не го дочетох. Много приказки, много нещо. Когато един човек, общество, държава живее и действа с убеждението, че светът е създаден заради мен, рано или късно се стига до конфликт. И случващото се в Украйна е точно заради това.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името е важно

    11 Март 2022 16:04ч.

    "И за двете хората не са цели, а средства. Ако Русия представлява империята, Европа е мозайка от нации." Всъщност, на база това изказване, проблемът е, че ЕС не е, а и май няма да успее да бъде поне наглед като мозайката Русия, т.е. империя. Ще си остане орел, рак и щука. Поне, докато но има тука.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Евровизия

    11 Март 2022 16:07ч.

    На Европа руснаците са й последния проблем, въпросът е какво ще прави с 30-те млн мюсюлмани, които ще се удвоят до 10 год.? Те живеят в компактни общности и утре ще поискат местна автономия, а някой Мехмед ще започне да ги организира срещу чуждия за тях начин на живот и ценности. Хвърлете един поглед върху историята и ще разберете какво (може би?) ще направи Европа, иначе...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • топ 10

    11 Март 2022 16:38ч.

    Горката абстрактна Европа, тя цялата в бяло пред лицето на руския империализъм. Виждаме я добре доколко тя се е отърсила от фашистките си и расистки инстинкти именно тия дни. Няма никаква единна Европа, Европа отдавна не е континент на многообразието, а жалък придатък на задграничното бюро на еврейската икуменистична мафия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не европеец

    11 Март 2022 17:02ч.

    "Ние, хората на Залeза, няма да можем да живеем повече, както досега." Много късно го разбра, а като те гледам си моя възраст. Иначе - философия заради самата философия. И неизменното крещящо двуличие - както ни отърва за момента. Да беше прочел малко Ориана Фалачи, философе.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Su38

    11 Март 2022 17:36ч.

    Грешен извод. 24 февруари 2022 бележи края на всички усилия, започнали на 11.09.2001

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Николай Николов

    11 Март 2022 18:54ч.

    Мисля че западната философия е в пълна хармония със западната цивилизация.Нищо не е вечно!Все пак откроявам Ален БАДИУ и донякъде Мишел Онфре.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Данибус

    11 Март 2022 19:28ч.

    Стигнах до френската съпротива и се отказах. Объркани писаници, на един объркан човек, който тълкува протичащите геополитически трусове и процеси, пречупвайки ги през призмата на меко казано неподходящи исторически примери и аналогии.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Данибус

    11 Март 2022 19:38ч.

    Все пак стигнах до култовият извод на автора, че: " Подкрепата за Украйна, показва, че нашите народи не искат Европа без нации". Колкото неверен, толкова и лицемерен и превратен. На фона на ширищият се глобо-фашизъм и тоталитаризъм в Европа, това си е демагогията по комунистически модел.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Франкофон

    14 Март 2022 18:30ч.

    Наистина объркани брътвежи на един объркан, и непросветен човек. Философиите му ,откъснати от историческия контекст, който уж споделя, правят казаното от него една голяма ЛЪЖА. Или минимум глупост от незнание. Освен това силно унизява французите - посочвайки ги като "симпатизиращи на украинците". Защо ? Призракът на колаборационизмът !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В основата на всички тези философии на запад , се крие

    14 Март 2022 18:34ч.

    ...органическата непоносимост на Запада към нас, източните хора. Непоносимост, страх, недоверие, и в крайна сметка желание за доминация. Не се залъгвайте че на прицел е само Русия. Русия е силовият център на Изтока. Но на прицел сме и ние , българите. Докато не ни изчегъркат от картата , няма да се спрат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Грубото изчегъртване ще го направят англосаксите

    14 Март 2022 18:37ч.

    И местните им колониални наместници. Французите като една жалостива и объркана нация, живеещи от сто години под англосаксонска доминация , и зависими от САЩ - ще охкат, ще пъшкат, ще развиват сложни философски трактати... и след десет минути ще забравят за нас и ще идат за топла багета.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи