Автор: "Ведомости"
В следобеда на 19 септември азербайджанската армия започна да обстрелва цели в Карабах, придружавайки това с изявление за началото на "антитерористични мерки от местен характер". Под "мерки" Баку разбира "използването на високоточни оръжия на фронтовата линия и в дълбочина" на територията, контролирана от непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР).
Руските миротворци се намират на демаркационната линия между страните в карабахския конфликт съгласно споразуменията от 2020 г. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че основен приоритет на Русия е да гарантира сигурността на арменското население на Карабах. Според Песков руските военни са в контакт с двете страни, за да върнат ситуацията на дипломатическите релси. Единствената нормативна основа за това са съвместните документи отпреди 2-3 години, като се отчита "признаването от арменската страна на територията на Азербайджан от 1991 г. (т.е. включително Карабах)", каза Песков.
Министерството на отбраната на Азербайджан нарича ударите насочени към разоръжаване и изтегляне на "арменските въоръжени сили от нашите територии и неутрализиране на тяхната военна инфраструктура". Като причина за ударите се обявяват инцидентите, станали сутринта на 19 септември, когато автомобил на Държавната пътна инспекция, а след това и на вътрешните войски на азербайджанското МВР, се взривява върху мини на пътя Физули-Шуша, в резултат на което загиват шестима души. Арменското министерство на отбраната отрича да е замесено в бомбардировките, обстрела и другите действия на военните, обвинени от Азербайджан.
Русия получава информация от Азербайджан за операцията в Карабах, заяви говорителката на външното министерство Мария Захарова. Но тя е била предупредена за нея не предварително, а "няколко минути преди това", каза Захарова.
Русия е "дълбоко разтревожена" от ситуацията и в момента поддържа контакти относно положението в Карабах, включително с Азербайджан, допълни Захарова. "Руската страна призовава страните в конфликта да спрат кръвопролитията и да се върнат по пътя на политическото и дипломатическото уреждане", цитира пресслужбата думите ѝ. Началото на доставките на хуманитарна помощ за Карабах, за което "Ведомости" писа на 12 септември, може да стане повод за това, каза Захарова. В същото време азербайджанското външно министерство заяви, че единственият път към мира в региона е пълното изтегляне на арменските въоръжени сили от Карабах и "разпускането на режима" в Степанакерт (столицата на непризнатата НКР).
Арменските военни от своя страна заявиха, че армията на страната не присъства в Нагорни Карабах. Арменското правителство твърди, че Русия не е предупредила Ереван за предстоящите действия на Баку и ги нарича "мащабна агресия". Армения призова Съвета за сигурност на ООН и Москва да се намесят в ситуацията. Министерството на външните работи на непризнатата НКР обвини "международните играчи", че не са вдигнали азербайджанската блокада, което според него е насърчило избухването на военните действия.
Около 14.00 ч. московско време на 19 септември се е състоял телефонен разговор между министъра на отбраната на Азербайджан Закир Хасанов и министъра на отбраната на Турция Яшар Гюлер, съобщи азербайджанското министерство на отбраната. Турският министър е изразил пълна подкрепа за Азербайджан. Ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел осъди ескалацията на конфликта. "Военните действия на Азербайджан трябва незабавно да спрат, за да се даде възможност за искрен диалог между Баку и карабахските арменци", написа той в X (бивш Twitter). Борел също така заяви, че конфронтацията "не трябва да се използва като претекст за принудително изселване на местното население (карабахските арменци. - "Ведомости"). Френското външно министерство поиска свикване на заседание на Съвета за сигурност на ООН във връзка със ситуацията. В същото време на 19 септември в Армения все още не беше приключило армено-американското учение "Орел-партньор".
В 14,20 ч. министър-председателят на Армения Никол Пашинян свика заседание на Съвета за сигурност. В същото време Пашинян заяви, че Армения не възнамерява да започне военни действия. В следобедните часове пред сградата на правителството на републиката в Ереван започнаха да се събират хора, които настояваха властите да се намесят в конфронтацията и да помогнат на Карабах. Министерството на отбраната на Армения обаче изглежда запазваше спокойствие. Неговият говорител заяви, че ситуацията по границата с Азербайджан е относително стабилна. Министерството на отбраната на непризнатата НКР заяви, че азербайджанските въоръжени сили са започнали да стрелят по цялата линия на съприкосновение от 13:00 часа. По-късно карабахските власти съобщиха, че двама цивилни са загинали, а девет са ранени.
Група местни жители в Степанакерт съобщават на "Ведомости", че през целия ден мобилните комуникации в града са прекъснати. Очевидци добавят, че желаещите да се евакуират не могат да го направят. В града звучи сирена за въздушна тревога. За разлика от тях азербайджанското министерство на отбраната съобщава, че хуманитарните коридори и "приемните пунктове" работят, включително по пътя за Лачин към Армения "и в други посоки".

Дмитрий Медведев: Веднъж един мой колега от братска страна ми каза: "Е, аз съм чужденец за вас, няма да ме приемете. Казах това, което имах да кажа: "Нека не съдим по биографията, а по делата." Тогава той загуби войната, но странно защо остана на мястото си. После реши да обвини Русия за проваленото си поражение. След това се отказа от част от територията на страната си. После реши да флиртува с НАТО, а жена му демонстративно отиде при враговете ни с бисквити. Познайте каква съдба го чака...
Като се имат предвид предишните фази на конфликта, все още не може да се каже с точност до какви мащаби може да достигне настоящата въоръжена конфронтация, казва Вадим Муханов, ръководител на Кавказкия сектор на Центъра за постсъветски изследвания към ИМЕМО РАН. Според него и Азербайджан, и Армения са недоволни от ситуацията след Втората карабахска война през 2020 г. "Ако сегашната ескалация се проточи, Баку може да премине към пълно превземане на територията на Нагорни Карабах. В случай че всичко мине спокойно, ще бъде възможно действията на Азербайджан да бъдат приписани на продължаването на практикуваната по-рано "тактика на салама" - постепенна окупация на все повече райони, стратегически точки, транспортна блокада - с цел да се принуди Армения да сключи мирен договор при азербайджански условия възможно най-скоро", предполага експертът.
В момента Азербайджан се опитва да приключи конфликта с окончателна победа и да се върне към недемаркираните съветски административни граници от 1991 г., смята политологът Артур Атаев. Той обяснява, че Баку се е възползвал от удобния външнополитически контекст, в който арменският премиер Никол Пашинян се е дистанцирал от Русия, но не е имал време да си осигури подкрепата на Франция и САЩ. Атаев смята, че сегашната позиция на Русия, насочена към организиране на дипломатическо решение, е най-прагматична, тъй като отговаря на историческата ѝ роля в Закавказието.
Докъде ще стигне Азербайджан ще зависи от реакцията на САЩ и ЕС, казва дипломатически източник на "Ведомости". Ако реакцията е остра, възможно е Азербайджан да прекрати военните действия, което вероятно е причината операцията да бъде наречена "локални мерки".
Помощникът на азербайджанския президент Хикмет Хаджиев заяви в ефира на турския телевизионен канал TRT, че основните задачи са близо до изпълнение: "Военните цели, които определихме по-рано, вече са неутрализирани. И по-нататък, както е планирано, операциите ще продължат точка по точка, в по-ограничен мащаб".
Около 16:00 ч. московско време представител на армията на непризнатата НКР заяви, че интензивността на азербайджанския обстрел е намаляла. Приблизително по това време единният информационен център на НКР съобщи, че Карабах е предложил "незабавно прекратяване на огъня и сядане на масата за преговори с цел разрешаване на настоящата ситуация". Половин час по-късно администрацията на азербайджанския президент Илхам Алиев обяви готовността си да се срещне с представители на арменското население на Нагорни Карабах, ако те изпълнят редица условия. По-специално Баку се съгласява да прекрати "антитерористичните мерки", ако "незаконните въоръжени формирования", тоест армията и полицията на непризнатата НКР, предадат оръжията си, т.е. капитулират. Ройтерс, позовавайки се на помощника на азербайджанския президент по външнополитическите въпроси Хикмет Хаджиев, съобщава около 19:40 ч. московско време за пробив в отбраната на силите на НКР "на няколко места". Степанакерт не потвърди тази информация, а пресслужбата на Министерството на здравеопазването на непризнатата република съобщи, че до вечерта на 19 септември в резултат на азербайджанския обстрел в републиката са загинали петима жители и са били ранени 80 души.
Вечерта на 19 септември Европейският парламент призова Съвета на ЕС да обмисли налагането на санкции срещу азербайджанските власти заради военните действия в Карабах. Приблизително по същото време германският външен министър Аналена Бербок, следвайки Франция, призова за извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Външните министри на Азербайджан и Турция Джейюн Байрамов и Хакан Фидан проведоха разговори в рамките на Общото събрание на ООН, а турският президент Реджеп Тайип Ердоган, говорейки там, заяви, че Анкара подкрепя "операцията" на Азербайджан в Нагорни Карабах. Около 21:40 ч. московско време говорителят на иранското външно министерство Насер Канаани заяви, че страните от региона могат да допринесат за разрешаването на спора. От своя страна Иран е готов да проведе среща във формат "3+3" (Армения, Азербайджан, Грузия, Иран, Русия и Турция) във връзка със ситуацията с Нагорни Карабах. В същото време, ако по-рано Техеран наричаше началото на пълномащабни военни действия на Баку в региона "червена линия", сега той заяви, че признава Карабах за част от Азербайджан, но проблемът за неговия статут трябва да бъде решен "чрез диалог".
Към 21:30 ч. московско време миротворците от руския контингент са евакуирали повече от 1800 цивилни граждани на Нагорни Карабах през деня. Не бяха отчетени съществени промени в позициите на страните по линията на съприкосновение. По данни на Гегам Степанян, комисар по правата на човека в непризнатата република, към 22:30 ч. (21:30 ч. московско време) 27 жители на НКР са станали жертви на обстрел от страна на Азербайджан. Също така в следобедните часове и вечерта на 19 септември в Ереван се проведоха митинги пред посолството на Русия и сградата на арменското правителство. протестиращите обвиниха Москва и министър-председателя Пашинян, че са "предали" Карабах, и призоваха за намеса в ситуацията. Демонстрациите бяха придружени от сблъсъци с полицията.
Източник: "Ведомости"
Превод: "Гласове"