Честваме Успение на Пресвета Богородица

Успението на света Богородица, майката на Иисус Христос, се чества от древността като празник за християните, които я почитат заради нейната нравствена чистота и готовността ѝ да стане “вместилище на Невместимия”, както я възпява църковният химн.

Тя посветила живота си на Спасителя на света, придружавала Го навсякъде през годините на проповедта Му. А малко преди да умре на кръста Той я поверил на грижите на свети апостол Йоан, като й казал: “Ето сина ти!”. И на него: “Ето майка ти!”.

След тези събития светата Дева заживяла в дома на свети Йоан и Яков и майка им Саломия. Била с апостолите на Елеонския хълм при Възнесението на възкръсналия Христос и след това, в деня на празника Петдесетница, при слизането на Светия Дух над Христовите ученици, събрани в Йерусалим.

Участвала в живота на първата християнска община в свещения град, помагала според силите си, както всъщност правели всички вярващи. Според преданието Божи ангел ѝ известил наближаващия край на нейния земен живот и тя благоговейно се приготвила за срещата със своя божествен Син.

А когато дошъл часът, апостолите, които проповядвали Христовото учение по различни далечни страни, по чуден начин били пренесени по въздуха, “на облак”, за да присъстват на погребението на майката на техния и наш Господ.

В химните за празника Църквата възпява светата Дева и заявява: “в успението си ти не остави света, Богородице”. Защото християните вярваме, че макар да пребивава на небето, тя, “по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите” (от песента “Честнейшую”), не престава да се застъпва за всички нас. Защото тя е от света, но е станала “стълба към небето”.

Тази особена нейна близост е осезаема за вярващите молитвено, тъй като “в молитвите е неуморна и в застъпничеството е неизменно упование”.

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм. 

Източник: Pravoslavieto.com