Опозицията даде на Конституционния съд изчистването на натрупаните отпуски

<p>Преди приемането на промените от синдикатите и опозицията предупредиха, че промените могат да бъдат оспорени пред КС, тъй като нарушават права на гражданите, гарантирани от Конституцията и от задължения на българската държава по международни договори.</p> <p>След това президентът Георги Първанов наложи вето на промените в Кодекса на труда, но мнозинството на ГЕРБ го отхвърли.</p> <p>Мнозинството реши да предприеме действия, които да въведат ограничението отпуските да се изчистят до края на следващата година, след като стана ясно, че държавата дължи&nbsp; огромни обезщетения на съкращаваните служители в администрацията, които имат натрупани по 100, 200 и дори 300 неизползвани дни отпуск. <br />Оказа се, че държавни служители не са ползвали официално платен отпуск в последните седем и повече години, като между тях се появи името и на настоящия управител на НОИ Христина Митрева, на която са били изплатени 30 хил. лв. за неизползван отпуск, когато напуска института, за да стане зам.-министър. След това Митрева се върна в НОИ като негов шеф.</p> <p>Същото се е случило и с бившия управител на НОИ Йордан Христосков при напускането му.<br />В искането си до КС вносителите заявяват, че е абсурд да се отнемат придобити социални права, и обясняват, че според промените, ако работник или служител е придобил право на отпуск за например за 2007, 2008 или 2009 г., но не е ползвал отпуска независимо по какви причини, това негово придобито право се отнема, без човекът да бъде обезщетен.</p> <p>Според автора на мотивите проф. Любен Корнезов отнемането на придобито право е противоконституционно и е наказание за работника или служителя, без да е виновен. В подкрепа на тезата си вносителите са цитирали решение на КС № 7 от 2001 г., в което е казано, че когато обратното действие на закона, който посяга на придобити права, е без изразена ясна воля за уреждане на последиците, то не може да бъде определено като друг начин освен като експроприация.</p> <p>От БСП и ДПС се позовават на Конституцията, в която е записано, че правото на отпуск е основно конституционно право.</p> <p>Според опозицията с поправките в Кодекса на труда се отнема едно неотменимо право. <br />В мотивите са изброени и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време; Хартата на основните права на Европейския съюз (2007/С 303/01); Европейската социална харта (ревизирана); Международният пакт за икономически, социални и културни права; Всеобщата декларация за правата на човека.</p> <p>Посочените международни договори регламентират пряко и по принцип правото на отпуск на работниците и служителите.</p> <p>На конституционните съдии е посочена Конвенция на МОТ, номер 52, според която всеки работник или служител, чието трудово или служебно правоотношение е прекратено преди ползването на полагаемия му се отпуск, трябва да получи за всеки ден от дължимия отпуск съответното възнаграждение (обезщетение).</p> <p>В изменения чл. 176, ал. 3 от Кодекса на труда се казва, че &ldquo;...правото на платен годишен отпуск се погасява с изтичането на две години от края на годината, за която се полага този отпуск...".</p> <p>Според вносителите обаче погасителната давност като правен институт е позната предимно в облигационното право, но дори при облигационни (договорни) правоотношения погасителната давност не се прилага служебно (чл.120 от ЗЗД), а в случая за едно основно конституционно право тя се прилага ex officio, по силата на закона.<br />Професор Корнезов напомня, че погасителната давност е свързана със спиране (чл. 115 от ЗЗД), прекъсване (чл. 116 от ЗЗД) и т.н., а в Кодекса на труда тези понятия отсъстват &ndash; казано е: след две години правото ти се погасява.</p> <p>В заключение е посочена отново Конвенция № 52, според която при прекратяване на трудовото, респ. служебно правоотношение парично обезщетение не се погасява по давност, както предвиждат новите текстове.</p>