"Ройтерс": Сърбия получи сериозен удар с решението в Хага

<p>&ldquo;Това е ъперкът вдясно в брадичката, без никакво движение след това&ldquo;, заявява дипломат от ЕС. &ldquo;Това е като Майк Тайсън да повали противника си в 34-тата секунда и след това той да не мърда повече&ldquo;. Ясното, недвусмислено решение съдържаше малко изрази, от които сръбското правителство да намери утеха. Много наблюдатели очакваха Международният съд да предложи аргументи, които биха дали на всяка от страните правни основания, с които да продължат да излагат тезите си. &ldquo;Съдът отваря вратата за не-държавни актьори законово да обсъдят едностранни декларации за независимост&ldquo;, смята Марк Елис, изпълнителен директор на International Bar Association, който е работил по проблемите на Косово в миналото. &ldquo;Това ще бъде ново и трудно предизвикателство за международната общност&ldquo;, според него.</p> <p>През последните 2 години Сърбия употреби значителна дипломатическа енергия за лобиране на държави срещу признаването на Косово, регион, който мнозина сърби възприемат като люлката на сръбската православна църква. Силната опозиция на Белград срещу независимостта на Косово е важна от вътрешна гледна точка, където всяко признаване на независимостта на Косово се смята за политически фатално. Но въпросът усложни целта за присъединяване към ЕС за страна, която все още се бори за излизане от ниския си статус по време на югославските войни от 90-те. &ldquo;Сърбия никога не е губила членството в Европейския съюз от стратегическия си фокус&ldquo;, заяви външният министър Вук Йеремич в Хага след произнасянето на решението. &ldquo;Но това, което в еднаква степен ще поддържаме е дипломатическата борба за защита на суверенитета и териториалната ни цялост и това може да се случи единствено чрез мирни преговори&ldquo;. Някои анализатори са на мнение, че сръбското правителство трябва да предприеме твърда линия по отношение на Косово поради вътрешнополитически причини, но посочват, че незадължителното мнение на съда в Хага може да помогне в дългосрочен план за мълчалива политика на постепенно оттегляне от Косово.</p> <p>&ldquo;Това решение е доказателство за американската, европейската, на НАТО, ЕС и ООН политика по отношение на Косово през последните 12 години&ldquo;, според Джеймс Добинс, бивш американски пратеник на Балканите. &ldquo;Докато очаквам то да бъде зле прието в Белград, смятам, че много разумни сърби ще видят какво това решение предлага на страната им като изход от задънена политика, която блокира пълната интеграция на Сърбия в Европа и перспективите й за по-проспериращо бъдеще&ldquo;. Европейски и американски дипломати се очаква да засилят усилията си в близките дни, за да убедят Сърбия да направи компромис по практически въпроси в Косово като проблемите около всекидневния живот в северната част на страната, която е извън контрола на Прищина.</p> <p>Решението би могло да окуражи етническите сърби да искат независимост, включително в Босна, държава, разделена по етнически линии след най-смъртоносните сражения след Втората световна война през 90-те години. &ldquo;Ако евентуалното решение потвърди правота на едностранно самоопределение, това може да бъде послание за някои бъдещи действия&ldquo;, заяви в сряда премиерът на Република Сръбска Милорад Додик. Той многократно заплашва с референдум за отделяне на региона от Босна и избори през октомври могат да задълбочат етническото напрежение във все още крехката държава. &ldquo;Република Сръбска има своя територия, население и правителство, следователно всички елементи са налице да се последва сходен път с Косово ако тя реши това&ldquo;, заяви Десанка Майкич, говорител на босненските сръбски хардлайнери от горната камара на централния парламент на Босна. Други сепаратисти далеч от Балканите могат също да анализират решението на съда в Хага с оглед засилване на собствените им казуси за независимост. &ldquo;Решението може да окаже далеч по-силни въздействия за конфликти, коренно различни като Южна Осетия и Абхазия в бившата съветска република Грузия, баската територия в Испания и Тибет в Китай&ldquo;, смята Фред Кокозели, доцент по политика и управление в Университета &ldquo;Сейнт Джон&ldquo;.</p>