Петър Младенов описва краха на социалистическа България (документ)

Петър Младенов описва краха на социалистическа България (документ)

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Запис с гласа на Петър Младенов. На 11 декември 1989 година, месец след свалянето на Тодор Живков, се провежда Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия. На него новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов изнася доклад "За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи." Докладът описва катастрофата на социалистическа България и управлението на Живков. Аналогията с днешното състояние на страната е поразителна. "Работническо дело" публикува пълния текст на доклада, който пускаме изцяло, а в началото можете да чуете и три минутен документален запис от тази историческа реч. 

Пълна стенограма от изказването на  Петър Младенов, генерален секретар на ЦК на БКП, 10 декември 1989г.

Другарки и другари,

Измина един месец от Ноемврийския пле­нум на ЦК на Българската комунистическа партия. Неговите решения се посрещнаха със спонтанно одобрение от българския народ. Той изрази категоричната си подкрепа за нов курс на партията, за преодоляване на допус­натите дълбоки деформации, за изграждане на съвременна социалистическа и правова държава със силите на целия народ, на цялата българска нация.

И така поставено бе началото на коренен поврат в положението на страната. Едва ли има съмнение, че е необходимо да започнем дълбок и честен анализ, за да осъзнаем съ­щината на причините, които доведоха партия са и държавата до настоящата криза, за, да намерим верния изход от създалата се си­туация.

У нас намира израз отдавна натрупалото се недоволство. И тази реакция е напълно обяснима. Изминаха няколко десетилетия от победата на социалистическата революция, която откри пред България широк простор за обществен, икономически и духовен про­грес, за истинска народна власт и човешки свободи. Страната преодоля наследената изостаналост и създаде голям икономически потенциал. Осъществен бе бърз напредък в културното развитие, ликвидирани бяха теж­ки социални язви. Народна република Бъл­гария получи най-сетне истинска международна сигурност. Тези постижения са безспорни и всеки опит за тяхното подценяване би вля­зъл в противоречие с историческата истина.

Ние обаче няма да се окажем на висотата на своята отговорност пред народа като уп­равляваща партия и като Централен коми­тет, ако не видим, че през последните годи­ни страната навлезе в период

на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие.

Когато говорим за сериозна кризисна си­туация ние имаме предвид следните явления и тенденции, оказващи силно социално, икономическо, политическо и морално влияние върху общото състояние на нашето общество:

– дълбоки деформации в обществото и системата на управление,

– стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурно­то и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопан­ската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг,

– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция,

– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности,

– достигане на уродлива стенен в развитието на режима на лична власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това сериозно намаляване на доверието към пар­тията.

Затова първият главен въпрос, на който трябва да отговорим, е: 

как се стигна до то­ва положение и кой е виновен?

Преди да се опитаме да отговорим като партийно ръководство, би следвало да се напра­ви едно уточнение. Очевидно на сегашния етап ние не можем да дадем подробен и ар­гументиран отговор относно всички многоброй­ни обективни и субективни причини за създа­лото се положение. Това може да стане само след внимателно и безпристрастно изучаване, за което трябва повече време. Окончателно­то заключение тепърва предстои. Но ние днес поставяме решително начало на една всест­ранна преоценка на досегашните години на българския социализъм. Ние започваме остър завой в нова посока. И въпреки това относно главните, принципните причини за създаде­ното трудно положение в България сред на­шето общество има пълно единодушие.

Става дума за сталинския модел, който в нашите условия придоби специфично български национални черти.

Що се отнася до осмислянето, до възприя­тието на този извод, смятам, че и в партия­та, и в обществото е нормално да има диску­сии, различия и нюанси. Всеки бе по своему съпричастен към системата, по своему тър­сеше в нея своето място, имаше своето отношение към произтичащите в нея процеси.

За всички нас тук влошаването на положе­нието в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководст­во формираше екипи, създаваше "концепции". От тях се очакваше чудо, което да доведе до преодоляване на тежките проблеми и да започне едно щастливо развитие. В ход бе непрекъсната смяна на кадрите, трескави ре­организации следваха една след друга. Някои твърдяха, че така се трупа положителен опит, но от практическа гледна точка резултатът бе неизменно нулев, направо вреден.

И така главната причина за създалото се положение бе неизживяната сталинска административно-командна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол вър­ху производството и разпределението, нами­ращ се в ръцете на бюрократичната вър­хушка. А нейна основна грижа бе не преодо­ляването на кризисните явления, а запазва­нето на господствуващите позиции във всеки сектор на обществения живот.

В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление. Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узур­пира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върхов­ния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществе­ни институции.

Това бе дълбоко обидно за нашия народ, който със самоотвержен труд положи осно­вите на един обществен строй, свободен от експлоатацията на човек от човека. Върху базата на съграденото от него режимът дегенерира в диктатура на клан, при която реално действуващите лица бяха личният кръг на генералния секретар и неговият про­паганден и репресивен антураж.

"Научните кадри" на предишното ръковод­ство се опитваха да оправдаят проблемите с "грешките" на класиците на марксизма-ленинизма, с изостаналостта на българското об­щество, което не било дорасло за социали­стическа революция, с интригите на империализма или с дефектите на субективния фак­тор. Това се правеше с явната цел да се оправдае Тодор Живков и неговата камарила. Но тук е и гвоздеят на въпроса. Сред ръко­водството, по чието време се допускаха раз­личните неуспехи, а ако трябва да бъдем честни, нека ги наречем провали, бяхме и ние, сега тук присъствуващите, или по-голяма част от нас. Това ръководство бе едино­душно избирано на редица партийни конгреси, получаваше от тях одобрение за своята политика. Нашето чистилище може да бъде само оповестяването на истината, на цялата истина.

Много са въпросите, които чакат отговор. Навярно първият е как можа да се случи така, че четиридесет и пет години след со­циалистическата революция ние да изпаднем в днешната обществена стагнация? Без да навлизам в по-обстоятелен социологически и политически анализ, който неизбежно ще се наложи ако не днес, то утре, ще споделя с вас някои съображения, които, щем-не щем, трябва да имаме предвид, ако истински тър­сим отговор на въпросите и решения за ста­билизация в политически и икономически план.

Другари,

Направените дотук тежки констатации и обвинения ще "увиснат във въздуха", ще станат повод за политически спекулации и ново напрежение, ако ние не разкрием реа­листична и правдива картина за състоянието на икономиката, държавата и партията.

Обективната оценка на социално-икономическото състояние на страната трябва да за­почнем с извода, че предишното ръководство ни оставя в наследство един прогресиращ икономически спад.

Първо. Очертава се силно спадане на тем­повете на икономическия растеж.

Като имаме предвид, че това спадане протича паралелно с бързо увеличаване на вът­решния и външния дълг на страната и на инфлацията, може да се направи изводът, че по същество през последните години не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад.

Второ. Появиха се и се задълбочават ня­кои остри диспропорции в икономиката.

Влоши се материалната и суровинната осигуреност на производството. Прогресивно се увеличава делът на амортизираните про­изводствени фондове, който в края на 80-те години достигна 40–45 на сто. Нарушиха се основни народностопански баланси.

Засили се тенденцията на изоставане на количеството и качеството на произведените стоки от изискванията на потребителите. Про­изводството на редица стоки през последни­те няколко години е по-малко в сравнение с 1980 година. Това се отразява преди всич­ко върху жизненото равнище на хората и върху състоянието на вътрешния пазар.

Особено опасна за цялостното развитие на страната е нарастващата "пропаст" между па­ричните средства на населението и налични­те стоки и услуги. Така например за пери­ода след 1980 г. паричните доходи на насе­лението са нараснали с 54 на сто, а обемът на стоковите фондове — с 39 на сто. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само през 1989 г. се очаква свободните парични средства да се уве­личат с още 1,8 млрд. лева!

Трето. Изключително сериозни проблеми се натрупаха във финансовата сфера.

Дър­жавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разходи. Много от тях прикри­ват некадърност в управлението, неефектив­ни инвестиции, нискокачествен и лошо орга­низиран труд. ПРЕКОМЕРНИТЕ РАЗХОДИ НА ДЪРЖАВАТА И СЪЗДАДЕНАТА СЛОЖНА СИСТЕМА ОТ ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ НАПРАВИХА ГОДИШНИЯ РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, НАДБАВКИТЕ И ПРЕМИИТЕ ОКОЛО 7 МЛРД. ЛВ, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАД 1/4 ОТ ОБЩИЯ РАЗМЕР НА БЪДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ. КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ТОВА МНОГО ГОДИНИ НАРЕД БЮДЖЕТЪТ ПРИКЛЮЧВА С ГОЛЯМ ДЕФИЦИТ. ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БАНКИТЕ НАДХВЪРЛИ 10 МЛРД. ЛВ ПРИ ГОДИШЕН РАЗМЕР НА БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ЗА 1988 Г. 26 МИЛИАРДА ЛВ..

Всички тези проблеми намират краен из­раз в задълбочаването на инфлационните тенденции. Непризнаването на инфлацията досега, а оттук и отсъствието на надеждни лостове за нейното управление ускоряват обезценяването на българския лев, намаляват неговата вътрешна и външна покупателна способност.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ТРЕВОГА БУДИ СТРЕМИТЕЛНОТО НАРАСТВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НИ В СВОБОДНО КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА. БРУТНИЯТ ДЪЛГ НА ДЪРЖАВАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАДХВЪРЛИ 10 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИТЕЖАВАМЕ ЗЛАТНИ ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ В РАЗМЕР НА ОКОЛО 1,3 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ОТ ПРЕДОСТАВЕНИТЕ КРЕДИТИ НА ДРУГИ СТРАНИ ЩЕ ПОЛУЧИМ В БЛИЗКИТЕ ГОДИНИ ОКОЛО 1,8 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ЧИСТИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАБЛИЖАВА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА, КОЕТО ТРЯБВА ДА ОЦЕНЯВАМЕ КАТО КРИТИЧНА ГРАНИЦА.

Особено неблагоприятно е, че нарастване­то на задълженията става на фона на намаляваване на постъпленията в конвертируема валута и при съхраняване на зависимостта на икономиката и на социалната сфера от вноса по второ направление. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута. САМО ЛИХВИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТЯХ, ЩЕ ВЪЗЛЯЗАТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ НА

4—4,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА

Ако не променим нещата, над половината от го­дишните ни валутни постъпления ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погашенията ще погълнат и значителна част от прираста на националния доход.

Същевременно трябва да отбележим, че в последно време страната изплати задълже­нията си към социалистическите страни и в момента нашият платежен баланс с тях е уравновесен.

Четвърто. Като цяло можем да говорим за относително, а в някои случаи и за абсолютно намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската иконо­мика. В основата на тази заплашителна тенденция лежат сериозни инвестиционни греш­ки през последните две десетилетия. Същевременно трябва да отбележим, че ние се­риозно изостанахме в технологичната област, в качеството на стоките и тяхната надежд­ност.

Казаното потвърждава извода, че народното стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад.

Големият въпрос е: какви са причините за натрупаните негативни явления?

Преди всичко трябва да напомним, че на­чалото на сегашните трудности на страната датира още отпреди 15–20 години, но те особено се изостриха през последните две пе­тилетки. През целия този период независи­мо от решенията на партийните конгреси и конференции страната продължи да се раз­вива на екстензивна основа при непрекъс­нато увеличаващ се недостиг на трудови и суровинни ресурси. 

Икономиката започна все по-често да боледува, което намираше израз в моралното и физическо изхабяване на ос­новните фондове, в увеличаването на разме­ра на незавършеното строителство, в нама­ляването на общата ефективност на произ­водството.

Благодарение на специфичната икономиче­ска ситуация, създала се след суровинно-енергийната криза през 1973—1975 г., страната успя да привлече допълнителни външни източници на растеж, което тогава позволи временно да се даде нов тласък в развити­ето на икономиката. Ние не използвахме оба­че пълноценно тези възможности.

Направените през същия период погрешни инвестиции не доведоха и не можеха да до­ведат до позитивно развитие на икономиката. Именно през тези години бяха изградени мощности, които днес не дават нито печалба, нито валута, но затова пък тежат като во­деничен камък на шията на националната икономика. Става дума за обекти, които из­държа цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е силно нерентабилен,

струва на бюджета над 1,2 млрд. лева.

Сериозни са последиците от строителството на някои мощности в Русе, на леярните заводи в град Раковски и дори от толкова рекламиралото обновление на хими­ческите заводи в Девня. Допуснатата диспропорция между развитието на финалните производства и производството на материали и комплектацията за тях доведе до прекомер­на зависимост на изградените през 70-те и 80-те години мощности на електрониката, химикофармацевтичната промишленост, леката индустрия, машиностроенето и други, а от­тук и на народното стопанство като цяло, от вноса срещу конвертируема валута.

Когато говорим за трудности в икономиката, трябва да имаме предвид и факта, че през последните няколко години ние не ус­пяхме да се адаптираме към световното сто­панство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас. Върху проблеми­те на българската икономика се отразяват и трудностите на нашите партньори, страните – членки на СИВ.

И така, не можем да не си дадем ясна сметка, че основната причина за натрупали­те се деформации и кризисни явления се корени в самата същност и механизмите на командно-административната система за уп­равление.

Не е случайно, че практически всички социалистически странисе изправи­ха пред еднакви или сходни проблеми в икономическата и в социалната област.

Същевременно трябва да отбележим фак­та, че в нашите условия с особена сила се прояви деформиращото въздействие на ре­жима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социа­листически страни равнище.

За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички ос­новни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков, често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съж­дения.

Суперцентрализацията на икономи­ческата власт доведе до необосновани инвес­тиционни решения, до произволно определяне на плановите темпове на растеж, до неп­рекъснат административен натиск върху всички елементи на икономическата система и създаването на послушен апарат от ръковод­ни стопански кадри.

Без да омаловажаваме отговорността на други лица и органи, особено искаме да посочим голямата лична отго­ворност на другарите Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Стоян Овчаров и Петко Данчев. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пъ­тя на увеличаването на външните и вътреш­ните задължения на страната. Тази полити­ка с основание може да бъде наречена "след мен – потоп". По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека.

Волунтаризмът в сферата на икономика­та се прояви особено силно по отношение на правителството. През последните няколко го дини то беше обезсилено чрез изземване на неговите функции, чрез непрекъснати и не­обосновани структурни и кадрови промени. Той намери израз и в постоянните и необ­мислени реорганизации, в абсурдната прак­тика на безкрайни промени на регулиращи­те стопанската дейност нормативни докумен­ти.

Напълно бе пренебрегната ролята на На­родното събрание при обсъждането и решаването на народностопанските проблеми и особено при изграждането на нашето стопанско законодателство.

Не може да оценим иначе освен като израз на най-грубо недомислие и безотговор­ност одържавяването на кооперативния сектор и унищожаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства – акт, който в много отношения има необратими последици. 

Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години фактически доведе по административен път до ликвидиране на кооперативния строй на се­ло=

Това в голяма степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха много села, обявени за безперспективни и със "затихващи функции".

Главният показател за оценка на работа­та беше т. нар. "среден добив от единица обработваема площ". Цената на постигнатите успехи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аг­рарно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство.

От традиционен износител България стана ежегоден вносител на карто­фи, фасул, зеле, лук, фураж и други сел­скостопански стоки за стотици милиони долари.

Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното — откъсна структурата на бъл­гарската икономика от естествените й при­родно-климатични условия, унищожи тради­ции и култура, създавани с векове. Гигантоманията и премахването на малки и средни производствени звена засегна най-чувствител­но производството на хранителни стоки, тър­говията и общественото хранене, създаде се­риозни проблеми в бита и начина на живот на хората.

Не дадоха очакваните резултати и много­то опити в страната през последните десе­тилетия за икономически реформи. Не можем да не отбележим, че в тях се съдържаха не­малко правилни замисли и начинания, че има­ше стремеж към демократизиране на иконо­мическия живот. Тези опити за стопански реформи през втората половина на 60-те и в края на 70-те години не засегнаха на­растващото одържавяване на икономиката и режима на лична власт.

Ето защо произтичащите от тях практически промени се ока­заха крайно ограничени и недостатъчни. Бю­рократичната върхушка се боеше да не на­вредят на нейния монопол върху властта и фактически ги бойкотира. Половинчатите преобразования бяха проведени по административно-силов път. Новообразуваните иконо­мически единици, кълнове на новото, линеят в условията на съществуващата и досега командно-административна система.

Всички тези подходи в своята съвкупност свидетелствуват за една главна особеност на икономическата политика на системата. То­ва не бе политика, обърната към човека. Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности, нея я движеха други пружини и мотиви.

Дълбоко вредоносен бе користният интерес на "началниците" на икономиката да се докарат пред висшето ръководство с из­пълнение и преизпълнение на плана, с "про­бивни" идеи и стратегии. Създадоха се усло­вия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели. "Нагоре" вървеше лъжлива информация, надолу — зави­шени възнаграждения за мълчание и съуча­стие, един общ заговор срещу благополу­чието на народа.

Държейки с желязна ръка крана на раз­пределението, административно-командната система откри път за различни извращения. Създадоха се привилегии в социално, профе­сионално, йерархично и класово отношение. Произволът с механизма на разпределение­то доведе до противопоставяне и съзнателно разпалване на антагонизъм между различни групи като работници и селяни, работници и интелигенция. Тези извращения убиваха вя­рата у много хора, пораждаха у тях безве­рие и цинизъм. Живият интерес към труда чувството за дълг отстъпваше място на по­требителско отношение към живота.

Създа­доха се условия за корупция, за разгръща­не на "икономика в сянка", за най-различни мафии.

Свръхцентрализираният механизъм за планиране опорочаваше естествените връзки ме­жду социалните групи. Контактите между производители и потребители се контролира­ха от центъра и не благоприятствуваха здра­вословното развитие на стопанството и тър­говията. Спъваше се създаването на кори­гиращи механизми, на механизми за саморегулация, затрудняваше се формирането на самоуправляващо се гражданско общество.

Лишеният от стоки потребителски пазар повишава с всеки изминат ден градуса на социалното напрежение. Липсват или трудно се намират продукти от първа необходимост. Свой дял имат и трудностите в придобиване на по-трайни и ценни стоки като телевизори, перални, хладилници, автомобили. Като при­бавим редица други липси на стоки за ши­роко потребление и послушаме какво се го­вори по многолюдните опашки, можем ясно да си представим тежката психологическа ат­мосфера.

Дори в последно време, когато бяха ут­върдени радикални виждания за създаване­то на социалистическа пазарна икономика и на фирмена организация, носителите на ко­мандно-административната система не сложи­ха оръжие. Независимо от мнението на правителството и на редица специалисти ново­образуваните фирми бяха изградени по ад­министративен начин — кампанийно и без необходимите проучвания. При формирането на техните ръководства се подходи по тради­ционния път. Създаването на фирмите се из­ползва за ликвидиране на производствената демокрация и на самоуправлението на тру­довите колективи. За сметка на това се за­силиха технократичните тенденции. Няма да е пресилено, ако се каже, че една част от апарата, включително на най-високо равни­ще, се уплаши от демократичните промени и побърза да сведе техните последствия до ми­нимум.

И нещо много важно: икономиката на ко­мандите "от горе", гигантските проекти, лип­сата на достатъчно демокрация и гласност, невежеството и егоистичните интереси на административно-бюрократичния апарат бяха на път да унищожат прекрасната българска при­рода. Нашите плодородни полета са напоени с химикали, нашите бистри води са отрове­ни и черни от замърсяване, въздухът в ре­дица градове направо е опасен за здравето. Разбира се, за редица от острите екологич­ни проблеми на страната има и външни при­чини. Но главното е, че у нас е налице еко­логическа криза, борбата с която не търпи отлагане нито ден, нито час.

Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да ха­рактеризираме като прединфарктно състоя­ние."

 Петър Младенов, генерален секретар на ЦК на БКП, 10 декември 1989г.

 

Коментари

  • Лоша работа,щом се стигна да се цитират

    10 Ное 2018 9:05ч.

    индивиди като Младенов(а защо не и Луканов,Джуров и Славчо Трънски)който докараха България до днешния хал , явно че са се изчерпали сериозни доводи от страна на новите ни управници и псевдоопозиция!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Рене от съпротивата

    10 Ное 2022 18:16ч.

    Защо мислите, че това е случайно, целенасочената лъжлива и очерняща пропаганда за живота преди 1989 година върви още от тогава, включително и тези клипове които са доста манипулативни и редовно се предоставят от Гласове като истина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • верно лоша

    10 Ное 2018 9:36ч.

    Лоша работа, Батмана беше личен телохранител на Първия държавен и партиен ръководител другаря Тодор Живков, докарал страната до катастрофа, и шеф на фирмата, охраняваща Царо, чийто татко и дядо докараха страната до две катастрофи, и също като тях на власт са го сложили и го държат сили ОТ ЧУЖБИНА, които имат интерес нещата в България да са такива, каквито са. И Батмана, с пожарникарското образование и мислене и речник, го цитират ежедневно повече от 15 години - по всички медии. Виждаш ли връзката?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    10 Ное 2018 9:55ч.

    Нашия "преход" и китайския преход - ние им дадохме Указ 56, те го приложиха на практика и станаха първа икономическа сила, докато на нас ни приложиха либерализацията и демонтажа на системата в резултат на което България загива. Такива работи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Към Петя Паликрушева

    10 Ное 2018 13:57ч.

    "Социализмът е едно недоносче" Тодор Живков https://www.youtube.com/watch?time_continue=15&v=zIHVSCcXolw

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Незнайко

    10 Ное 2018 14:06ч.

    Истина или пропаганда? Преценете сами! https://www.youtube.com/watch?time_continue=3&v=0s-EgCUN76k Преди и след https://www.youtube.com/watch?time_continue=7&v=2jxZnhHF-Vk

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЧЕСТИТ ВИ 10 НОЕМВРИ, ГОСПОДА МИЛИОНЕРИ И РЕСТИТУТИ!

    10 Ное 2018 14:07ч.

    Как сте? Нахранени, та чак преситени? С европейски заплати? Швейцария на Балканите? Ръждясахте от Кока-Кола, нали? Пъпчасахте от Тоблерони, нали? Подпарихте се от дънки, нали? Почти се подрискахте от банани, нали? Станахте ли милионери, както мечтаехте? Е, няма вече Берлинска стена, но сме чистачите на Европа. Няма вече член 1, но живеем с 10 години по-малко от до 1989 г. Няма вече държавно планиране, но затова пък ни спретнаха всенародно разграбване… Но да се радваме — имаме пълна свобода на словото, но за да кажем тихо на себе си, че сме излъгани наивници, разбирай абсолютни идиоти. Честит ви 10 ноември, господа милионери и реститути! Ограбеният и измамен народ признава победата ви! Днес спете спокойно. Но само днес. Защото обратното броене започва от утре!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • черния

    10 Ное 2022 9:01ч.

    Сега поне има тоалетна хартия и домати зимата!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гражданин

    10 Ное 2022 10:17ч.

    Ако това са били очакванията ви, жалко! Твърде първично и елементарно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Гошо

    10 Ное 2018 14:12ч.

    Евтините тогавашни номера на функционерите - Тодор Живков лош (и неговото обкръжение, състоящо се единствено от Милко Балев), а Партията - изцяло в бяло. Естествено, народът се хвана, още повече, че вместо сериозни опоненти, си отгледаха едно СДС, пълно с бивши членове на БКП, от което читавите хора бяха прогонени. И като се почна една, та до днес.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Веритас

    10 Ное 2022 19:24ч.

    Те тези не можаха да разберат , обуржоазената власт, че народа нямаше нищо против комунизма, виждаха че като цяло това е не лош строй, напротив , хората се гнусаха и презираха властта, усещайки подсъзнателно че всяко едно разложение, мафиотизиране, кражби и корупция идваха от главата, тези горе. Чувстваха и с кожата си че генът управляващ страната е калпав, разбойничестки, подъл. Все едно бандитски бай Ганьо е превзел страната и превъплътил в партийни секретари

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • B aj Myvki polow `len

    10 Ное 2018 17:03ч.

    Цветанов отново обучава социалисти в Института за политика! Дали ген. Луков е обучавал ремсисти!? http: pogled.info bulgarski tsvetanov obuchava i sotsialisti v instituta za politika dali gen lukov e obuchaval remsisti.98864 Явно ангажиментите между ГЕРБ и Позитано са трайни, а дружбата е ненарушима!? Цветан Цветанов изнесе лидерска лекция пред випуск „Пенчо Славейков“

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • наблюдател

    10 Ное 2018 17:59ч.

    Гледай какво дават по талавизията: https://www.vbox7.com/play:2c87d7ff

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бананова страна

    10 Ное 2018 20:36ч.

    1985г. външният дълг е 22% от БНД(брутен национален доход), след спреният износ и замърсен фураж, и храни, и земя, заради Чернобил, плюс ПРЕУСТРОЙСТВОТО, външният дълг достига 40% през 1988г., и 47% през 1989г. заради гоненията на турците - няма работна ръка и покупка на твърда валута и храни и други продукти(инфлация). А сега външният дълг е над 76%. СДС харчи повече за държава, в сравнение с Живков и Бойко. Със 180 лева се купуват 150 хляба, или 900 кв.ч ток. 150 хляба се купуваха преди 30 години за 60 лева, а 900 кв.ч ток, за 36 лева. Средно аритметично, излиза, че една минимална пенсия от 180 лв е равна на 30 социалистически лева. А минимална заплата 120 лв от 1985 г, сега е равна на 600лв. 300лв взимат повечето мъже, тогава, равни сега на 1500лв.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СМЕХХХ

    10 Ное 2018 20:40ч.

    борисов има толкова общо с Живков, колкото прасе разбира от диаманти! Но, това "сходство" продължава да се тиражира, защото едни хора имат полза от това! младенов, обаче изобщо не казва, че не Живков е вземал самостоятелни решения, а цялото политбюро! Защо? Защото не му изнася! Тъй-че точно на младенов и то точно на тая реч на 10-ти, когато всичко е решено, да се тиражира като истина си е просто малоумно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Страхил Божикравов

    12 Ное 2018 16:01ч.

    До Смехх: Уважаемий, не персоналните обвинения срещу Живков са важни в този доклад; те са, разбира се, за камуфлаж! Истинската стойност на този доклад е признанието /от самите комунисти!/, че са съсипали държавата и са докарали икономиката на страната до нула!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • без имена

    24 Ное 2018 16:43ч.

    Страхиле, може би греша, но според мен всички тези приказки за съсипана държава са, за да не се разбере колко окрадоха още преди 10 ноември. Сещам се например за десетките милиони във валута в задграничните дружества.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ялова медиациа- профилиране

    25 Ное 2018 0:39ч.

    Огнената вода и на индианските вождове не е простила, камо ли на Младенов . А племената им е затрила, не без съществента помощ на бледоликите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Я,една ПИЯНДУРА

    25 Ное 2018 9:56ч.

    изпълзя на припек или както се пише: един недостоен РЕНЕГАТ каквито бяха Станишевци,Добриджуровци и всите около Луканов!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дебилолог

    26 Ное 2018 12:32ч.

    Много ми е интересно и чудно защо П.Младенов не споменава активната роля и приоритет на т.н. Запад да срине тези д-ви от Изт.Европа барабар със СССР,което е приритет предимно на чичо Сам и разни фондации,МВФ и СБ. Все пак е доскорошен външен министър и имаше някаква положителна известност но доколко чета няма и дума или намек.За останалите изт. д-ви мина всичко сравнително мирно е фективно,пак с румънците останахме на последно място,но все пак ТЖ не свърши като Чаушеску, не съм сигурен че т.н. революция там , по-скоро ми прилича на Киевският майдан. Гласове- вземете едно интервю от ЖВиденов макар че той май не дава интерюта, а само си пие хапчетата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Идеалист

    26 Ное 2018 19:58ч.

    Този доклад на превратаджиите го знаем. Не чух да каже, къде се е отбивал няколко дни преди това на път от Китай за България. И разликата между ноември 1990 г.и сега е огромна. Тогава имаше в България много млади и образовани хора с големи надежди, днес те работят за други икономики, а тук ни управляват по-прости и алчни хора ( с изключение на двойният агент Луканов, проклет да е ) от тогава. Няма никакъв шанс за България, никакъв...!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • daskal

    28 Ное 2018 10:37ч.

    Ами да... Анализът е писан сякаш преди един ден. Само заменяме имената на ръководителите и институциите и готово.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Катрин

    06 Дек 2018 22:15ч.

    Долен продажник ! Участвал в задействането на първопричината за унищожението на България. Грешката на Тодор Живков да поставя подобни на ръководни постове се проявява по-късно и като бумеранг се стоварва и върху него. Но всеки си носи кръстта...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Към москалските тролове

    07 Дек 2018 13:18ч.

    Това е само много малка част от истината за мафиотското управление на съветската колониална администрация, наречена БКП, от 1944 до 1989 г. довела страната до фалит поради национално предателство, въпиюща некадърност и безгранична алчност за плячкосване. Не единствено Живков, а господстващата мафия на червената номенклатура съсипа страната. "Очернянето" на "едноличния режим на Тодор Живков" трябваше да послужи като смокинов лист на предстоящия огромен грабеж на националното богатство, за да може от номенклатурата да се пръкне новата олигархия. Започна се оттогава с грандиозната измама и подмяна - на демокрацията с мутрокрация и на пазарната икономика - с разграбване на държавата. Така вместо промяна получихме подмяна. Кажете ми поне един олигарх, който да не е с червен кагебесен произход?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мизерни превратаджий

    14 Дек 2018 1:34ч.

    Наскоро по една телевизия гледах изявленията на един от превратаджийте - икономистът проф. Иван Ангелов. Завалията от село се хвалеше, че е превратаджия. Бил в ООН при социализма, магазините в Швейцария му промили съзнанието и той станал превратаджия. Сега се гордее, че е предал своя работодател, своята партия, своя идеал, своя народ, своята социалистическа държава. Много жалък и дементясъл заговорник. Той и икономист не е в истинския смисъл на понятието. Икономист, при това на макро равнище, който е откъснат от философията на икономиката да служи на хората, а не на отделна класа, прослойка, група от избрани държатели на капитала, не е в полза на своя народ, а слуга на кастата на олигархията. По-скоро е иконом на капитала. Такива са жалките превратаджий. Разтуриха палата на народа, за да си построят частни дворци, но повечето, като въпросния заговорник, си останаха с панелни апартаменти... Свещена глупост, селска простотия, жажда за власт и почести, поклонници на фъшкии в лъскави опаковки, накратко - жалки опортюнисти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много дълго

    14 Дек 2018 10:32ч.

    Този "Доклад" виси в "Гласове", а интересът към него е мизерен. Никакви реакции от постоянните блогери, колкото и да са интелегентни. Никакви дискусии по въпроса например, че сталинския модел на социализма бе изчерпан вече в средата на 50-те години на 20 век. Т.Ж. както и да се напъваше, че е приключил с този модел, не можа да предложи нищо ново и конкретно освен да ревне "ама това социалъзъмо го е измисли църния Дявол". Когато по-младите се възмущаваха от целия му волонтуризъм, жертви на раформирани Институти, интернирани и т.п., най-тъжното в изводите бе: "ТЖ даде възможност малката правда (семейната) да надвие Голямата! Това никъде в света го няма! Ние не жертвахме Живота си 1939-44 г. за такъв социализъм! Тия около него бързо схванаха "особеностите" на Тато и ТЕ, викаха около него колко е умен и прозорлив, а на практика правеха обсолютно същото за себе си! Е така, малката правда победи Голямата!". Дано се намерят изследователи на всичките морални поразии довели до тоталната морална деградация на мнозина и тези изследвания станат обществено достояние. "Колелото на Историята се върти и ще се върти до окнчателната Победа на Социализма!" заяви 1933 г. на Лайпцигския процес Г.Димитров, който заплати с живота си в борбата със сталинския модел.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • д г

    14 Дек 2018 11:23ч.

    Този доклад илюстрира глупостта на тези които се опитаха да заместят Т. Живков. В такава сложна обстановка се опитаха със старите черно-бели схеми да прехвърлят цялата вина на предишния лидер, сякаш в решенията не са участвали и те. Още по-лошо бе че описваха само негативите на ситуацията и така сами даваха опорни точки на враговете от всякакъв вид. А народът бе неинформиран след толкова години изолация от света и лесно вярваше на всичко негативно за страната и на всичко позитивно за капитализма. Така се отприщи лавина от деструктивизъм и манипулиране, всичко стойностно се разграби от номенклатурата, после тя го разруши за скрап, търговските пазари бяха загубени, а ние странахме пазар на всякакви евтини боклуци. Как да преживяват способните ако не отидат в чужбина, така станахме и донор на квалифицирани кадри. Въобще много тежка ситуация, в която най-малко ни се спомня за глупавите опити на некадърниците около Тодор Живков да си спасят постовете и кожата. Ако поне имаха малко от неговата хитрост и прагматизъм щяха да разберат че падението на България е падение за всички, материално, морално, както щете го измервайте, бедните духом не могат да имат демокрация и морал, малко по-горе са от животните докато не се осъзнаят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До "д г"

    14 Дек 2018 12:00ч.

    Да действително "бедните духом не могат да имат демокрация и морал,.." Могат само да се пъчат: какво да вкарат в тумбака си, с какви парцали да се накичат и как да се надсмиват над другите. Трупат глупости всевъзможни, нямат сили да ги понесат със себе си на оня свят и стават за резил на околните! Речено с чуждици: Пигмеите духом не могат да са компания на Великаните, както и да се украсяват!" Но, както казваше П.Христов от Годеч: "От некъде требе да се почне!"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • съзнанието битието

    11 Ное 2019 11:38ч.

    Бедността е стрес, страх, липса на конфорт, и почивка, на всякакви липси и потребности,лоша среда. Стресът пречи на развитието на мозъкът. Може да се провири дори с две котета, едно живяло на улицата, друго в домашен уют.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ююю ЮТУБ

    11 Ное 2019 11:45ч.

    В последната реч на Тодор Живков от 1 ноември 89-а, Тодор Живков казва - че Унгария го послушала, Унгария прави демокрация 23 октомври 1989 г. Събитията в Полша и Унгария се развили по техен сценарии. 4-18 юни 1989 г. - "Солидарност" победи на изборите в Полша. Тогава Вагенщайн има сдс-плакати на балконът си. https://www.youtube.com/watch?v=4jmrb7AVCD8

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БКП

    11 Ное 2019 11:48ч.

    Решихме НАПРАВИХМЕ добро на другарите от народът - пролетариатът - трудещите се, като вече не чакат за жигула 15 години, а да станем капиталисти и да им внасяме коли на пазарни цена. И применувахме нашата - червената буржоазия - елитът на НРБ, в БКП - българска капиталистическа плутокрация. И да продаваме свободно бананите всеки ден и всеки час.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • рецепта за добро

    11 Ное 2019 13:23ч.

    Ляво не е да изберем БСП. Ляво е да направим пенсиите 12% от БВП, пенсия плюс-минус 20% от минималната заплата. 30 болници безплатни, с парите които сега дава държавата плюс от акцизи. Германия дава 8% от БВП за не кеш разходи в здравеопазването, България дава 4%. Субсидиите да отиват 80% за семеен бизнес, без наета работна ръка. Безплатни колежи и центрове за обучение, безплатно храна, облекло, транспорт и легло, за обучаващите се. Предплащане - 1000 лева за квартира, плюс купони за храна, който си намери работа. Социална помощ, за всеки без договор и доказани доходи, 50лв седмично, независимо от богатството на роднините. Необлагаем минимум 50% от минималната заплата. Борба за минимална заплата 30-35% от БВП на зает, като Австралия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • банан

    11 Ное 2019 13:24ч.

    Червените бабички, днес, през 1990та бяха 40 годишни гласуващи за СДС. ........ А повечето 40 годишни 1990та смятаха да станат бизнесмени с тлъсти пачки, но сега гласуват за БСП и взимат 170 лева пенсия... И СЛЕД ОЩЕ 30 ГОДИНИ И СЕГА 40 ГОДИШНИТЕ! .... , ТОВА Е РЕАЛНОСТ, ОНЕЗИ ПЪРВИТЕ 4ЕРВЕНИ БАБИЧКИ ГИ НЯМА! НО БЕДНИ ВИНАГИ ЩЕ ИМА - А ДЯСНОТО ВИНАГИ ЩЕ Е С ПЪРВИТЕ НА ДЕНЯТ КАПИТАЛИСТИ И ДЪРЖАВИ. КОГАТО РУСИЯ СТАНЕ НАЙ-ДОБРА ВЪВ ВСИЧКО, ТОГАВА ЩЕ ИМА РУСОФИЛИ В ДЯСНО! ..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • президен

    11 Ное 2019 16:46ч.

    Десните казват няма реформи, Чехия ни изпревари. България има 700 долара на глава, а Чехословакия 1900 долара, през 1938г., долари от 1990та. Бългапия сега 9300 долара, Чехия сега 23 000 долара, бвп на глава номинал. По същият показател такава е била разликата и 1991г. По не номинален БВП сега е 19 300 долара, за Чехия 33 500 долара. не-номинален 1992г. е 8000 дол., за Чехия 17 600 долара, на глава. Тоест, те не ни изпреварват, отдавна са преднас, а ние ги настигаме. Кой западен експерт е казал – че правим лошо дясно? Дянков ни спуснаха, Кристалина е окей за тях, и Лиляна Павлова я издигнали в ЕС средите банкерски. Нито изоставаме по БВП за 30 години спрямо другите държави, гледам статистиката, освен спрямо Китай – където 70% от БВП се прави от държавна собственост и 50% работят за държавата. Гледам администрацията с най-малка издръжка в бг, процент от БВП, и броят е под почти всички страни като процент от популацията. https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/8/88/Total_general_government_expenditure_on_general_public_services%2C_2016_%28%25_of_GDP%29.png .. броя на администрацията по страни Полша един милион ние 147 000, ние 7 милиона те 38 милиона, разлика администрация 6,8 пъти, разлика в население 5,5 пъти. https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/f/fb/Public_employment_admin_emp.png

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • вфз

    11 Ное 2019 17:38ч.

    Честит ни 10 ноември другари! Ура и да живей!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мъдреца

    11 Ное 2022 8:16ч.

    Е да дее, ама банани по магазините колкото искаш, нали? Еееех де да можеше само с банани да се живее, а? Африканците щяха да са най щастливите, а? А сега и стари Фолксвагени Голф колкото искаш, и под път и над път, без чакане, ехаааа! Ето това е "социализама" дето бай Тошо искаше май? Банани Голфове на корем - Насам народе!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вдъхновено капитализма

    15 Ное 2019 16:16ч.

    Това е стар подход в БКП прекопиран от времената на Хрушчов. Тогава на Хрушча за всичко му беше виновен Сталин. В 1989г. на алкохолика Младенов за всичко му беше виновен бай Тошо. Сефте номера комендантски. България имаше 15 милиарда дълг и горе-долу толкова имаше да си прибира пари от Ирак,Либия,Сирия и другите арабски държави. Освен това бой Тошо беше скатал няколко милиарда бели пари за черни дни. Точно тия милиарди на бай Тошо раздаваше Луканов да си прави капиталисти,вместо да започне плащане по дълга. По-късно с Костов се сдавиха като хиени за задграничните дружества където имаше матириални активи поне за 2 милиарда. Доклада на пияндето Младенов е чиста проба хрушчовизъм - пари имаше но бяха решили да си ги делкат и да строят вдъхновено капитализма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Поздравления!

    10 Ное 2022 8:48ч.

    Прав сте!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дългът на НРБългария беше под $10 милиарда (9,8 милиарда)

    10 Ное 2022 14:20ч.

    Перър Младенов беше използван като тоалетна хартия и захвърлен в клозета на презрението и погнусата. Кретените така и не проумяха, че Сталин е бил прав. В следвоенните години Сталин реализира съветското чудо - от тотално разрушения СССР прави държава №2 в света, с годишен прираст на Националния доход от 10-15%! Реставрацията на капитализма започва с убийството и охулването на Сталин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Към 1990 г. само промишлените активи на НР България

    10 Ное 2022 14:33ч.

    са на стойност 108 милиарда лева основни фондове и 14-16 милиарда лева оборотни фондове. (0,87лв=$1) или общо 122-124 милиарда лв = 140-142,5 милиарда щатски долари. Всичко това беше приватизирано, окрадено, изядено и смляно за 33 години. При положение, че тогавашния долар е бил четири пъти по-скъп, през цената на златото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пфу!

    10 Ное 2022 8:26ч.

    10 милиарда долара дълг и притеснени, ела майко, сега да видиш сегашните политически боклуци.Кой от Банкя, кой от лудницата в Канада или от некоя гей-дружинка, трупат ли трупат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Някога виновен "чичко Сталин", сега виновен "чичко Путин".

    10 Ное 2022 8:47ч.

    А Ние (които съсипахме и досъсипваме България) - "целите в бяло".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • лакардията 10 ное

    10 Ное 2022 8:57ч.

    Актуалният въпрос днес е същият: ще се намери ли доблестен ключов политик, макар и ам.назначенец, да си признае чрез печална равносметка, че ЕС с всичкия му ПР е ходещ труп, а ние съответно - едно кръгло нищо, несравнимо изобщо с нивото, което имахме тогава. Тогава такъв човек се намери, от което правим извода, че днешната диктатура е по-страшна от съветската, след като все още се мълчи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • черния

    10 Ное 2022 9:05ч.

    От Москва наредиха край на Комунизъма и комунизъма приключи. Така беше, когато "имахме Държава". Никаква друга причина за промените нямаше.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пембяния

    10 Ное 2022 9:49ч.

    Все повече се приближаваш към сълзичките, май...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иванов

    10 Ное 2022 9:41ч.

    Доста дълго оправдание за Предателството спрямо Народа,партията с нейните идеи и държавата.Но както става най-често в Историята,предателите ги изхвърлиха на бунището.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • CMEXXX

    10 Ное 2022 9:44ч.

    петър младенов описва това, което му е поръчано! 1989 г. се появиха много разбиратели и гробокопачи на соца. И много от тях лъгаха и мазаха, така както повелява полъхът на времето. Та и тоя нагаждач - лъгал и мазал да се докара "демократ".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отвратен

    10 Ное 2022 10:19ч.

    Върху проблеми­те на българската икономика тогава се отразявли и трудностите на нашите партньори, страните – членки на СИВ. А днес - търпим трудностите на новите господари!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сегашната КАТАСТРОФА

    10 Ное 2022 10:33ч.

    Кой и кога ще я опише?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тъй нареченият "преход"

    10 Ное 2022 10:34ч.

    Се оказа a step to nowhere.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Станковец

    10 Ное 2022 10:57ч.

    Предателство като това се наказва жестоко. А този Урбабински алкохолик си го прибраха точно навреме за свидетелството на Южната царица! А до него на посъдимата скамейка ще седнат и днешните родоотстъпници, които се обърнаха срещу Божията майка и се наредиха в армията на Сатаната. Един ден всички ще го гледаме този процес на живо. Качествено кино се снима не само на Земеята. Питайте оператора на танковата касета.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • всичко по сценарий

    10 Ное 2022 12:25ч.

    удобен крах, когато господарите наредиха

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сигналиста

    10 Ное 2022 18:34ч.

    "след 1980 г. паричните доходи на насе­лението са нараснали с 54 на сто, а обемът на стоковите фондове — с 39 на сто. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи." Ей туй го решиха първо. С три инфлационни вълни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Ганьо

    10 Ное 2022 19:54ч.

    А сега без социализма цъфнахме и процъфтяваме

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • alвервер

    10 Ное 2022 21:49ч.

    20 дена след 10 ноември е записа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Младенов

    11 Ное 2022 0:18ч.

    Днес когато новото време навършва Христова възраст, се замислям, какво ни донесе ТО. Управляват ни Боковци, Кокорчовци, Жътопаветници и синергисти с интересите на САЩ. Тогава ни управляваха синегисти с интересите на СССР, който беше Империята на злото, днес САЩ са Империята на лъжата и неолиберално потисничество. Докара ни фасадна демокрация, деиндустриализираха ни, селското ни стопанство стана монокултурно, вземаха ни младите и образовани хора и ние се радвахме, защото имаме целогодишно банани и портокали. Не питаме, защо нямаме наши ябълки, доволни сме на турските домати и гръцките дини и т.н. и т.н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Младенов

    11 Ное 2022 0:20ч.

    За тези години България загуби 3 000 000 население – избягало и измряло, повече отколкото през всичките войни на 20 век. Ако това не катастрофа, как да го наречем? Да не се чудим, защо е така. Всеки народ, който се откъсва от корените си и вярва на лъже-водачи и пророци, се загубва в небитието и семето му изчезва. Аз лично мисля, че вече сме преминали точката на възвръщаемост към цивилизования Свят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Младенов

    11 Ное 2022 0:21ч.

    към цивилизования Свят. Нашият народ измира, няма кои да го води, защото се поддадохме на изкошението на потреблението и лесното! Да погледнем новия парламент: Няма кой да поеме отговорността. Защо тогава са ни 240 хрантутника, за 5 000 000 население? В САЩ за 300 000 000 в Камарата на представителите са 441 човека, от тях 6 са без право на глас. Мандатът на всеки представител е две години, но той има право да бъде преизбиран неограничен брой пъти. Нашите са за 4 години, за да могат да се сдушват за далавери. Не ни трябват повече от 100 депутата! Партиите са се превърнали в паразити и амбулантни търговци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Младенов

    11 Ное 2022 0:23ч.

    Така е било в началото на 30 години на миналия век, но е имало мъже български генерали и български държавниции. Имало и Цар, който е не бил с българска кръв, но с българско самосъзнание, заплатил с живота си устояването на националните ни интереси. Покажете ми сега такива хора в т.н. ни политически елит! Как да ни възлюби Бог и да ни помогне, като ние не се обичаме и не си вярваме!?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анонимен робот

    13 Ное 2022 0:21ч.

    Ако бяха дошли танковете, сега нямаше да бъдат харизани на Украйна. Учудващо горби и елцин са все още на почит (поне на думи) дори в Русия. Затова пък за нашите превратаджии никой вече не си и спомня... Надявам се всичките да са в един казан заедно в ада.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георги Богданов

    16 Ное 2022 11:00ч.

    Понеже бях на това съвещание: Петър Младенов изнесе един изключително неверен доклад, който имаше за цел да оправдае действията срещу Живков и да изкара само последния виновен, както и да затвърди увереността в катастрофата на страната, която може да бъде изведена от това състояние само от него и Луканов. Пълен шит...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Напълно вярно

    28 Ное 2022 8:02ч.

    далеч не всичко бе така зле, както в лицемерното му описание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи