- Автор: Искрен Вълчев
- 30 Юни 2022
- 4636
- 23
Ръкоположен от чужда държава премиер тръгва на война срещу чуждото вмешателство. Същият по-рано става министър в нарушение на Конституцията заради двойно гражданство. Една част от населението аплодира, припознавайки го като водач за независимост. За друга е предател. Тя иска не тази, а друга чужда държава да и сложи премиера.
Би излязло добър шедьовър от това. „В очакване на независимостта“ – както се очаква Годо. Годо не идва, пристига Кирил Петков. Независимостта е постигната след бой с вегански торти. И никой в тази клета държава не съзнава, че е васал в душата си, преди да стане и физически.
А сега сериозно. Независимо от меандрите на българската психология, независимо от мандрите на Петков и клакьорите, в изгонването на руските дипломати няма нищо изключително. Пълно е с тривиални лицемерия и дребни сметки.
Гони ли България чужди агенти? Няма как да знаем какво са вършили изпъдените. Информацията е секретна, а истината за посолствата е затискана от идеологеми. В зависимост от политическата ориентация са приятелски или вражески. Истината е, че дипломатите, които и да са те, винаги прокарват интереса на собствената си страна. В този смисъл е напълно естествено руски, американски, турски или български посолства да са пълни с агентура на държавата си. Въпросът е в степента на влияние, да не се преминават границите на допустимост. Русия е безпардонен колос. Към България винаги се е отнасяла пренебрежително. Едва ли следва да се предполага, че не опитва недопустими намеси у нас.
Но отговорът на въпроса „Гони ли България чужди агенти?“ е отрицателен. Тя гони точно определени чужди агенти. Други са добре дошли.
Най-яркият пример е демонтажът на самата българска власт в периода 2020-2021 г.: закон „Магнитски“, привикване на Борисов в американското посолство, море от любов между посланик Мустафа и президента Радев… А после посещения при всеки един министър и шефа на НАП….
Такава ярка демонстрация кой кого сваля и назначава в България никога не е имало.
При смяната на караула един много напорист кадър вдигаше ръка - харвардският възпитаник и учредител на проамериканската „Да, България“. Командирите го забелязаха. Как да не ползват такава млада надежда?
Има и една стара. Много хора се правят, че не знаят за нея. Има и една държава, която го приюти предълго във важен момент. Същите хора се правят, че и нея не знаят. Не забелязват похвалите, която тя му праща регулярно. Той е Иван Гешев. Държавата - САЩ. Мижащите са американофилите протестъри. Удобната амнезия се пресича в непоклатимостта на иначе клатения от постоянни протести прокурор.
Защо и как САЩ инспирираха всичко това в България е отделна тема. Със сигурност не заради софийския хипстър с тротинетка Ейндрю Налбанчев (например), макар той да вярва, че Вашингтон много е загрижен за демокрацията у нас. Просто САЩ си има свои интереси и ги защитава.
Когато днес България казва, че се бори с чуждата дейност, това е лъжа. В най-добрия случай е тръгнала срещу една малка част.
Какво точно върши Петков? Нищо друго освен политически акт. И макар да се крие зад доклади на службите, актът е лично негов. Акт срещу Русия в острото противопоставяне между нея и САЩ и ЕС.
Кой има полза? България със сигурност няма. Ако тя иска да се очисти от чужди агенти, следва да продължи. Но не само не продължава, но и няма как да продължи. Освен това редуцирането на дипломати и служители ще създаде много технически проблеми за бизнеса и пътуващите. Печелят ли САЩ и ЕС? Чак толкова не, тъй като софийското е едно от многото изпразнени през последните месеци руски посолства. Даде ли България „ценностен сигнал, идеен принос“ покрай войната в Украйна?
Не, тъй като действието идва на петия месец от руската агресия, след като западните лидери почнаха да се договарят с Путин.
За България ползата е никаква, за атлантическите партньори – минимална. Печелят обаче Кирил Петков и умнокрасивата му общност. И то по всички параграфи на обитаваната от тях вселена: бой по руснаците, пренебрегване на националния интерес, унизителна сервилност пред американците, която те схващат за добродетел… Петков печели и защото изпревари останалите мераклии при новото раздаване на картите.
„Аз съм вашият човек. Верен съм ви“, каза той на американците. Блестящ е в собствения си пласмент, доказаха го и в навечерието на изборите.
Печелят и всички партии и среди, които са срещу Петков. Русофилските кръгове се сплотяват, Радев и останалите асове ще имат допълнителен коз в ръцете. Симетрично втвърдяване, плод на слугинаж пред САЩ или Русия.
Кой губи? Клетата България. Но не само във външен план. На новите избори основната тема ще е Русия, а не инфлация, данъци, застрояване, полиция… И ще се задълбочи и без това голямото противопоставяне в обществото. Губят се и алтернативите за нова „коалиция на промяната“. Вратата към ИТН е затворена, самоунижаващата се БСП се стопява.
С бащински разкопчана риза обятия за „промяната“ е отворил Бойко Борисов.
Цел ли е това на Петков заради пророкуваното напоследък „европейско мнозинство“, или просто не си дава сметка, тепърва ще разберем.
„И други“ лицемерия. Радев и Корнелия Нинова се направиха, че не знаят за изгонването. Де факто те са били наясно с докладите. Петков е казвал поне един път публично какво му се върти в главата…Но разбираемо не искат да носят неговите отговорности. Тук обаче има един тънък момент. Едно е да се обсъжда нещо, дискутира, възнамерява… Съвсем друго е да се реши. В управленския процес и администрирането това е важно разграничение. А и в конкретния казус. Щеше ли Петков да изгони руснаците при нормално действащо правителство? Не, заради Нинова.
И ветото за Северна Македония, и изгонването на стана при де факто свалено правителство. Коалицията е била усмирителна риза за нагоните на Петков.
Последните сигнали са, че Русия може да скъса дипломатически отношения с нашата страна.
Нищо добро не предстои след всичко това за България. Конкретно и по принцип.
За "Гласове" Искрен Вълчев
