- Автор: "24 часа"
- 02 Окт 2022
- 892
- 9
Следвайте Гласове в Телеграм
Една седмица “24 часа” опитва да установи контакт с Института по биоразнообразие, за да разбере какъв точно ще е научният принос при изпълнението на задачи, за които държавни чиновници получават и заплата за тях
9 договора, без обществена поръчка, е сключило по времето на министър Борислав Сандов Министерство на околната среда и водите (МОСВ) със звена на Българската академия на науката (БАН). Това се вижда от писмени данни, с които “24 часа” разполага. Общата сума на договорите е над 4,7 млн. лв., които са били изразходвани за два месеца.
160 000 лв. са дадени за Ботаническата градина при БАН за създаване на Национален център за опазване и размножаване на застрашени видове растения от българската флора (жива колекция) и посетителски център
На БАН са прехвърлени дейности, които са в компетенциите на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) - тя е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към екоминистерството.
Агенцията традиционно обявява обществени поръчки за тях, когато се наемат външни лица и фирми. Според юристи става въпрос за заобикаляне на Закона за обществените поръчки, което е нарушение и е практика при подобни ситуации да се извърши проверка от АДФИ. Ако има нарушение, те отиват вече в прокуратурата.
Например, на 25 май е сключен договор с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) за 9920 лв. за идентифициране на границите и определяне вида на пясъчните дюни в морски плажове Лозенец, Слънчев бряг - юг, Слънчев бряг - централен, както и пясъчни дюни, разположени извън обхвата на морски плаж Каваци - север и Каваци - юг.
Дейността е изцяло в компетенциите на МОСВ и подопечната му агенция, но е превъзложена по неясни причини без обществена поръчка.
На същата дата ИБЕИ получава и втори договор за консултации по оценка на състоянието, заплахи и пространствени данни за торфища в България. Двама специалисти си разделят 11 хил. лв. за тези услуги.
Няколко дни преди това - на 18 май, ИБЕИ вече е получил 24 000 лв. за осигуряване на номинирания от България експерт от института доц. д-р Владимир Владимиров с цел предоставяне на специфична експертиза и обезпечаване на ефективното ни участие в Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО и изпълнение на ангажиментите на МОСВ, произтичащи от членството. Средствата са до края на годината.
Договор има и от 2 юни - за 29 500 лв., и е за актуализиране и допълване на текста на проект на Стратегия за биологичното разнообразие в България съгласно актуалните нормативни и стратегически цели и документи с отношение към опазване и възстановяване на биологичното разнообразие на национално ниво, на ниво ЕС и на международно ниво.
Средствата са за възнаграждения на експертите, които ще извършат промените в стратегията до 50 дни. На няколко учени се предоставят 29 500 лв. за два месеца писмена работа. Подобно нещо също е в компетентността на министерството и Изпълнителната агенция на околната среда.
Следващият договор е от 1 юли за извършване на консултации и преки консервативни мерки за 29 растителни вида, от които 25 с актуални планове за действие за периода 2014-2023 г. Договорът е за 156 100 лв. със срок на изпълнение до 10 декември. По консервацията ще работят 10 души, които ще взимат средно около 3900 лв. на месец. Дейността също може да бъде извършена от ИАОС и от службите на РИОСВ по места.
Най-голям транш получава БАН към Националния природонаучен музей на стойност 4 191 940 лв. с договор от 8 юли. Експертите трябва да извършат до 10 декември консултации и подпомагане на събирането, анализа и интерпретацията на данни за типове природни местообитания и видове за целите на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие и политиката по опазване на биологичното разнообразие.
Цялата дейност е в компетенциите на ИАОС
и категорично се заобикаля ЗОП, като се предоставя директно, вместо на вътрешната агенция към министерството, коментираха юристи. Според тях по този начин се превъзлага мониторингът на външни лица, за което трябва да бъде организиран търг по правилата на закона. Такава е и директивата на ЕС.
На 19 юли е сключен договор с Ботаническата градина при БАН за създаване на Национален център за опазване и размножаване на застрашени видове растения от българската флора (жива колекция) и посетителски център към Ботаническа градина - БАН. Стойността е 160 хил. лв. директен трансфер, като средствата са за възнаграждения на експертите, които ще работят по проекта. Договорът е до 30 ноември, по който ангажимент ще имат около 20 експерти и работници. Средно излиза, че ще получават отгоре по 2000 лв. на месец.
След два дни, на 20 юли, е подписан нов договор с ИБЕИ за извършване на консултации с разработване на планове за действие относно приоритетни пътища за непреднамерено въвеждане и разпространяване на инванзивните чужди видове, които засягат ЕС в България. Той предоставя 150 000 лв. със срок на действие до 10 март догодина. Средствата трябва да отидат основно за възнаграждения на екипите.
След седмица, на 28 юли, и след падането на правителството е сключен и договор отново с Националния природонаучен музей. Той е за 5750 лв. за осигуряване на експерт от музея с цел предоставяне на специфична експертиза и обезпечаване на ефективно членство на България в Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО и изпълнение на ангажиментите на МОСВ, произтичащи от членството.
“24 часа” почти от седмица прави опити да се свърже с ръководството на ИБЕИ , но така и не бе установена връзка на телефоните, предоставени от самата БАН на ръководството на института.
Борислав Сандов обаче обясни пред “24 часа”, че има специално постановление на Министерския съвет, което разрешава дейности, свързани с мониторинга на околната среда, да се възлагат директно на БАН. А според бившия зам.-министър на околната среда Тома Белев самият Закон за обществени поръчки не важи за научни разработки за нуждата на министерството.
И двамата са категорични, че двете основни компании, печелили преди обществени поръчки за мониторинг, не са си свършили работата. Те не са разполагали с научни работници, съответно предоставените от тях данни не са научни. ИАОС също не разполага с такива експерти, твърди Белев. В резултат липсват актуални и точни данни, а по този начин България нарушава европейските норми, затова и е било решено дейността да се прехвърли на БАН.
Източник: "24 часа"
