- 12 Яну 2025
- 10885
- 31
"Кой ще постигне безусловната капитулация на Русия? Каква е тази шега? Смъртоносна шега, защото вие говорите за предизвикването на ядрена война, в която ще има два милиарда мъртви...", избухна Пиер Льолуш, бивш френски министър при Никола Саркози и бивш председател на Парламентарната асамблея на НАТО, срещу често канения от френските медии евроатлантик Никола Танзер.
Автор: Пиер Рамбер & Серж Алими, "Монд дипломатик"
Никола Танзер обожава високосните години. През 2024 г. двадесетият и деветият ден сам предложи на експерта по геополитика възможността да добави три изяви по радиото и телевизията към натрупаните 33 от началото на месеца. През ноември преброихме 41 участия за тридесет дни, според дневника на аудиовизуалните му изяви, който Танзер старателно води в личния си сайт. Четири години по-рано, през февруари, гласът му е прозвучал само шест пъти пред микрофоните. Войната в Украйна значително разшири медийното му пространство и честотата на пътуванията му с такси до BFMTV, France Info, LCI. Там той развива речитатив, съобразен с понякога отслабващото внимание на зрителите на тези канали, или с кратките формати: войната в Украйна е „наша война“, Владимир Путин е „враг на човешкия род“ (Радио Франс Ентернасионал, 30 април 2024 г.), поведението на руснаците „изключва завинаги всякакви преговори с тях“ (Х, 14 декември 2024 г.), Западът трябва да наложи „капитулация“ на Москва, както направиха съюзниците с Берлин през 1945 г., понеже има „прилика между нацистка Германия и сегашна Русия“ (Л’Еко, 1 февруари 2024 г.). За разлика от руските тролове, Танзер може да сравнява всички, които не харесва, с Адолф Хитлер, без да предизвиква смутен смях: от бивш възпитаник на „Нормал Сюп“, „Сианс По“ и Националното училище по администрация винаги си представяме, че глупостите са по-проницателни, отколкото изглеждат.
Никола Танзер
Но някои не грешат. На 7 декември Танзер разисква по „Франс Кюлтюр“ с Пиер Льолуш, бивш министър на Никола Саркози и специалист по външна политика. И двамата са пламенни атлантици. Въпреки това Льолуш смята, че отговорността за войната в Украйна не е само на Москва, но и на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО). Свикнал да се изправя пред участници, които се свиват от страх да не бъдат обвинени в съучастие с Кремъл, Танзер развива изложението си като упражнение.
„Но за какво говорите, г-н Танзер?, изръмжава Льолуш. Кой ще постигне безусловната капитулация на Русия? Каква е тази шега? Смъртоносна шега, защото вие говорите за предизвикването на ядрена война, в която ще има два милиарда мъртви…“. Сякаш по рефлекс, Танзер мобилизира аргумента за запушване на устата, към който прибягват „Френс Ентер“, „Поан“ или LCI: „Това е руски дискурс“. Отговорът избухва: „Казвате, че съм руски шпионин, така ли? През целия ми живот ме смятаха за про-ЦРУ, председател на Парламентарната асамблея на НАТО, цял живот съм смятан за атлантик!“.
Тогава Танзер изпълнява друга фигура, наложена от най-евтиния неоконсервативен дискурс: „Има дълъг път, който тръгва от Аушвиц до Мариупол. И днес истинската тема е въпросът, който задаваха в Нюрнберг: можем ли днес да сключим мир с режим, който умишлено извършва радикалното зло?“. Льолуш отхвърля Танзеровата идея за изключителния характер на руските жестокости, като посочва, че сега има други, също толкова смъртоносни войни, като тази в Судан, но без да споменава Газа (и двамата участници подкрепят Израел).
Танзер упорства. Несъмнено, „винаги има риск, разбира се“ от световна ядрена война, „но аз съм убеден, че ако отстъпим в Украйна, ние сме следващите в списъка“. Следователно e добре „да се елиминират руските сили, разположени на украинска земя“, като се вкара НАТО.
- Искате да влезем в Украйна, за да воюваме срещу Русия, но защо вие самият не отидете там?
- Това са долните тролове в социалните мрежи, пъчи се Танзер.
Този път Льолуш вече не се сдържа: „Значи сега съм трол?! Но чакайте, просто не може да се спори с човек като вас, та вие сте болен! Конфузионист, КГБ, трол, не става така! Не може ли да приемете, че някой не мисли като вас?“.
Защо да го приема? Рискът да срещне в телевизионно студио истински противник по тази тема е почти нулев, дори и на 29 февруари. Ще се видим през 2028 г., ако дотогава Танзер не е успял да предизвика ядрена война.
Пиер Рамбер
Серж Алими
Директор на "Le Monde diplomatique" от 2008 до 2023 г.
Превод Галя Дачкова
Източник: "Монд дипломатик"
Свързани статии: Пиер Льолуш: Макрон рискува да разбие всички ключалки, които ни пазят от трета световна война
Пиер Льолуш: Всеки път, когато Западът искаше да смени чужди режими, беше катастрофа
Пиер Льолуш: Никой няма да умира за Киев. Изход има. Нужен е мораториум на разширяването на НАТО
