Катар 2022: Триумф на фундаменталистите на Просвещението

Автор: Сохраб Ахмари, The American Conservative. Следвайте "Гласове" в Телеграм

Явно целият свят трябва да изглежда, да звучи и да действа като либералния Запад.

Кой спечели последната културна война? Имам предвид сблъсъците за исляма, миграцията и либералната демокрация, които разтърсиха Запада след 11 септември. В онези години двата противопоставящи се лагера не бяха "събудените" и "несъбудените", а "фундаменталистите на Просвещението" и "културните релативисти", както всеки от тях полемично характеризираше другия.

Първите (фундаменталистите) вярваха горещо, че целият свят трябва да приеме либерализма - идеология, която те виждаха като универсална крайна точка на цялото човешко общество. Вторите (релативистите) отричаха или омаловажаваха универсалността на западния либерализъм и смятаха, че самият Запад трябва да бъде достатъчно отворен, за да толерира нелиберални народи и идеали.    

Ако се съди по Световното първенство по футбол през 2022 г., чийто домакин е категорично нелибералният Катар, фундаменталистите на Просвещението вече напълно са победили релативистите. Изглежда, че нито един мач не може да продължи, без една или и двете западни страни да коленичат или да развяват цветовете на дъгата. Сцените, в които ЛГБТ активисти спорят с катарските служби за сигурност или дори прекъсват мачовете с флагове на Прайда, са нещо обичайно.

Релативистката насока на либерализма - скептична към самия Запад, бърза да се преклони пред претенциите на "подчинените" народи - беше победена и остана само настояването Доха (Техеран, Москва, Пекин и т.н.) да прилича на квартал "Кастро" в Сан Франциско (символ на гей културата), с постоянно издигнати знамена на "Black Lives Matter" и "Progress Pride".

Това е изненадващ развой на събитията. Защото в първите години на войната срещу тероризма релативистите бяха тези, които контролираха либералната култура, дори когато гласът на фундаменталистите се чуваше в администрацията на Буш.

Фундаменталистите на Просвещението - писатели като Пол Бърман, Дъглас Мъри и Кристофър Хитчънс, както и родени с мюсюлмански произход критици на исляма като Аян Хирши Али и Ибн Фарак - настояваха, че незападните общества, особено мюсюлманските, трябва да приемат "западните ценности", ако е необходимо, с военната помощ от САЩ. Под "западни ценности" те разбираха либералния индивидуализъм, официалния секуларизъм и скептицизма на Просвещението. Що се отнася до мюсюлманите, живеещи в границите на Запада, - фундаменталистите от Просвещението отхвърляха "мултикултурализма" (помните ли този стар лозунг?). Вместо това те изискваха от всички общности да се подчинят на плурализма и свободата на мисълта и изразяването, които бяха перлите в короната на Запада.

Лагерът на релативистите включваше внимателни либерални мислители като холандския академик Йън Бурума, който критикуваше либералните мисионерски кръстоносни походи и поставяше под въпрос мъдростта на издигането на шепа светски настроени мюсюлмани и бивши мюсюлмани като единствените легитимни събеседници на Запада с огромния и сложен дом на исляма. Лагерът привличаше и редица учени с твърде различно качество, които "разпитваха" и "проблематизираха" западните ценности, виждайки в тях налагане на бялата, мъжка, хетеросексуална власт. По-сериозно е, че имаше и такива, които виждаха в реториката на "свободата" перфектна легитимираща идеология за изграждането на империя и хищничеството на новия апарат за сигурност и наблюдение след 11 септември.

Разбира се, не е справедливо да наричаме всички тези личности "релативисти", както не е съвсем справедливо да описваме членовете на другия лагер като "фундаменталисти". Въпросът е, че тези два лагера са съществували, грубо казано, и че тогава те са се противопоставяли яростно. Онези, които бяха абсолютисти по отношение на идеалите на Просвещението, оказваха влияние върху изпълнителната власт в годините на Буш, но когато ставаше въпрос за културата, все повече се отдръпваха от неоконсервативната преса. За разлика от тях съмняващите се разполагаха с New York Review of Books и New York Times Magazine.

Днес, напротив, фундаменталистите (или абсолютистите, ако предпочитате) имат всичко: Американските марионетни войни за либерализъм и срещу нелиберализъм се водят от администрацията на Демократическата партия, насърчават се от "Таймс", стимулират се от Биг Тек и се пропагандират от Холивуд.

Западните корпорации и спортни отбори се превърнаха в глобални посланици на идеята, че целият свят трябва да изглежда, да звучи и да действа като либералния Запад.

Върховната ирония е, че докато новата културна война изпреварва координатите на старата, много от фундаменталистите са недоволни от своя триумф. Дъглас Мъри, когото смятам за приятел, е водещ полемист срещу събуждането. Аян Хирши Али сравнява будността с - както се досещате - нейния стар враг, исляма. Те и други като тях настояват, че западните ценности, които са се посветили да наложат на panta ta ethne, са различни и по-добри. Но прилагайки техните принципи, трудно бих намерил нещо осъдително в поведението на "будните" западни спортисти в Доха.

Техният универсализъм беше чисто негативен, копнеещ за свобода, без да се пита за какво е нужна свободата. Те настояваха за нещо невъзможно: "светски" правителства, които да отричат природата на човека като религиозно животно, което винаги издига олтари на публични места. "Будните" запълниха вакуума със съдържателен разказ за добрия живот (колкото и да е извратен) и отговориха на копнежите на религиозното животно с нови литургии. Както твърде често се случва, либералът от Просвещението се е провалил, защото е успял.

-----

Сохраб Ахмари е основател и редактор на списание Compact, редактор на The American Conservative и гостуващ сътрудник на Центъра Veritas за етика в обществения живот към Францисканския университет. Сред книгите му са "През огън и вода"(Ignatius, 2019) и "Непрекъснатата нишка: Моето пътуване към католическата вяра" (Ignatius, 2019): "Откриване на мъдростта на традицията в епохата на хаоса" (Convergent/Random House, 2021). В момента пише книга за приватизираната тирания в Америка.

 

Източник: theamericanconservative.com

Превод: Гласове"