Как президентът Тръмп може да промени американската външна политика за поколения напред

Как президентът Тръмп може да промени американската външна политика за поколения напред

Автори: Лафайет Лий и Филип Вуду, im1776.com

Реалполитика

„Ние, германците, пишем дебели томове за реалполитика, но я разбираме не повече от пеленачета. Вие пък, американците, я разбирате прекалено добре, за да говорите за нея“ – това са думите на берлински професор към Уолтър Уейл.

На пресконференция в Мар-а-Лаго миналата седмица пезидентът Тръмп предизвика почуда в цял свят с отказа си да изключи възможността за използване на сила за завземане на контрол над Гренландия и Панамския канал.

„Вижте, Панамският канал е жизненоважен за нашата страна“, каза той, преди да даде исторически урок върху споразуменията Торихос-Картър. „Гренландия ни е нужна за целите на националната сигурност... Хората дори не знаят дали Дания всъщност има някакви права над нея, но ако имат, те трябва да се откажат, защото на нас ни трябва за националната ни сигурност“.

„Но, сър, Вие много бързо казахте, че обмисляте прилагането на военна сила за придобиване на Гренладия и Панама“, попита репортер. „Обмисляте ли използването на военна сила и за анексирането и придобиването на Канада?“

„Не – икономическа сила.“

Размяната на тези реплики предизвика гняв у някои държавни глави, включително Джъстин Трюдо, отиващия си премиер-министър на Канада, и беше отразено от медиите като дипломатическа катастрофа. Въпреки това, след като колумнисти и факт-чекъри отсяха стенограмите, в социалните медии се разрази оживен геополитически семинар, който беше допълван от карти на мореплавателни маршрути, цитати от Джорж Кенан, позовавания на доктрината „Монро“, както и от флотилия от мемета.

На този етап всички са вече запознати с реторичния стил на Тръмп. Фактът, че той звучи по-скоро като велик съветник на Тамани, отколкото като постнационалистки технократ, е част от неговата сила. (Тамани е върховният вожд на клана на Костенурките и на народа Лени-Ленапе, подписал мирното споразумение с Улиям Пен. Наричан още и светецът-покровител на Америка, той придобива митичен статут и е олицетворение на мирната политика на преговарянето – б.пр.) Чрез анекдоти, случки, истории, хиперболи и други популистки средства, Тръмп успява да прескочи цензурата и да се свърже с политическото въображение на хората. И противно на разбиранията на „експертите“, точно този талант, далеч повече от принципите, идеалите или моралните ценности, е това, което поддържа американския конституционен ред.

Набезите на Тръмп в геополитиката показват чувствителност, която е устояла на пораженческия идеализъм в хода на американската история. Изковано на границата и вкоренено в прагматизма, ядрото на американското държавничество е прост, хладнокръвен реализъм, който протича между два други мощни американски импулса: идеализма и изолационизма. Тази чувствителност може да се мени във времето, но винаги ще се стреми да преодолява основните импулси на страната и да извиква сдържаност в ключови моменти.

Днес, когато поредният период на пораженчески идеализъм е към своя край, се завръща американският реализъм, или реалполитиката. След края на Студената война либералният идеализъм се развихри за повече от трийсет години, като триумфиращият „край на историята“ на Фукуяма измести изолационизма и реалполитиката. Но този десетилетен валс на победата беше преждевременен. Глобализацията се затлачи, следвоенният международен ред се изтърка, а изолационизмът се завръща. За ужас на повсеместните либерали историята и нейните древни духове се появяват отново.

Понякога Тръмп е възприеман за привърженик на изолационизма, но най-валидното описание за него е представител на реалполитиката. Подходът му към външната политика е практичен и недогматичен. Подобно на стила му на комуникация, той напомня за един по-ранен период, когато американските държавници наблягаха на здравия разум, избягваха заплетените съюзи и преследваха националния интерес безрезервно.

Реалполитиката е най-дълбоката традиция в американското държавничество, защото това е визията, която се доближава най-много до американската чувствителност. По своята същност тя не е велика теория на политиката, а метод или подхода. Тя е по-скоро препоръчителна, отколкото описателна и изтъква повече това, което би могло, пред онова, което би трябвало. Пртивоположно на квази-теологическите или по-идеологически концепции, които се опитват да използват политиката за изпълнение на идеали или за отговор на въпроси за душата, реалполитиката се занимава със силата, преследването на интереси и постигането на конкретни резултати.

Реалполитиката изниква изпод отломките на злощастната германска революция от 1848 г., последвана от епохата на бързо развитие, див утопизъм и широко разпространени безредици, които не са напълно различни от нашите. Неуспелият революционер Лудвиг фон Рохау разсъждава в изгнание върху събитията от 1848 г. и заключава, че неговото поколение е било интоксикирано от собствените си идеали, погрешно взимайки силата на словото за политическа сила. В книгата си от 1853 г. „Grundsätze der Realpolitik angewendet auf die staatlichen Zustände Deutschland“ или „Принципи на реалната политика, приложени към националното положение на Германия“, Рохау утврждава „закона на силния“ като „основополагаща истина“ в политката. Точно както гравитацията доминира над физическия свят, законът на силния доминира живота в държавата. „Единствено силата е в позиция да управлява“, заявява Рохау, а суверенитетът е само нейно отражение.

Като преобърнаха надолу с главата смисъла на израза „силата прави правото“ („might makes right“), либералите забравиха закона на силния. Те развиха убеждението, че силата кротко ще се подчини на техните закони, като в този процес изоставиха конкретната политика в полза на абстрактни конституции. Рохау напомня на своите читатели, че силният се подчинява само пред по-голяма сила и следва конституциите, само когато те служат на неговите интереси. Все пак, конституционната политика е не толкова „абстрактно-научен текст“ и политически принципи, колкото социални сили, изискващи признание от държавата. Конституциите и договорите, които не успяват да отразят взаимодействието с тези социални сили, са обречени, независимо с каква елегантност на формата и чистота на принципите се отличават.

Рохау вижда законът на силния и безумията на либерализма разпрострени отвъд границите на една държава. Едновременно с критиката към либералните заблуди на властта у дома, той отхвърля и Gefühlspolitik („сантименталната политика“) и Prinzipienpolitik („принципната политика“) в чужбина. Сантиментализмът надценява съюзниците и подценява съперниците. За разлика от вътрешните социални конфликти, които обикновено се абсорбират вътре в държавата, външните опасности най-често представляват екзистенциална заплаха. В този смисъл, външните дела трябва да бъдат водени с предпазливост и яснота. Приятели и врагове в еднаква степен се подчиняват на закона на силния и международните споразумения са добри само дотолкова, доколкото балансът на силите го позволява. Следователно това, което е нужно, е външна политика, която е посветена на тесните национални интереси, както и способно дипломатическо тяло, което да я провежда.

„Принципи на реалполитиката“ звучи повече като политически памфлет, отколкото като магнум опус по политическа философия. Но прозренията на Рохау за властта са дълбоки, а язвителните му критики към либералния идеализъм резонират и днес. Рохау се опитва да обедини идеализма на Просвещението със стремежа към власт, практикуван от по-стария ред. За да постигне благородни политически цели, човек трябва да играе същите игри, както и неблагородният, при това – да ги играе по-добре от него.

Дали става дума за заграбването на земите на разпадащата се Римска империя или за решението на папа Пий IV и испанския губернатор Гарсия Алварес де Толедо да откажат подкрепление на рицарите на свети Йоан по време на обсадата на Малта – ефективните лидери винаги са взимали решения, водени от желанието да запазят властта си. На Фредерик II, дук на Австрия, никога не би му хрумнало през 1241 г., че по морални съображения не би трябвало да заграбва част от съюзническата западна Унгария, докато тя се бие за живота си срещу нападението на монголите. Той заграбва тази земя, за да създаде буфер за собственото си царство, а по-късно умира в битка, опитвайки се да го запази. Модерна Турция и Израел следват същата логика, когато заграбват буферни територии в разпадаща се Сирия. Техните изчисления са, че това обслужва националните им интереси – нищо повече и нищо по-малко.

Случаят на Съединените щати е малко по-сложен. Страната е разделена, доверието в институциите пада, неравенството расте, а американците са по-песимистично настроени към бъдещето от всякога. Нацията у дома изглежда слаба и неуверена в себе си. Но в същото време отвън Съединените щати са гледани със завист и страх. Те все още се гордеят с най-голямата икономика и най-мощната армия в света, а съюзите им в Европа и Азия стават все по-силни.

Ако Рохау беше жив днес, щеше да погледне това противоречие с тревога. Наблюдавайки съперничещите си импулси на Америка – идеализъм и изолационизъм – и пропастта между народа и политиците, той би ни напомнил, че вътрешната и външната сила на нацията са свързани, като вътрешните социални сили определят „формата и съдбата“ на държавата. Исторически, във времена на кризи, държавата би могла да разчита на национализма, за да удържи тези сили заедно. Днес, когато американците не са сигурни дали родината им е място или идея, тази перспектива не е толкова очевидна.

Без вътрешна хармония Съединените щати не могат да преследват националния си интерес. Този факт поставя Доналд Тръмп в трудната позиция да се опитва да лекува тялото на вътрешната политика, докато чертае нов курс навън. За да постигне това, той трябва да представи нова визия за Америка, като напомни на света, че Съединените щати са преди всичко и най-вече нация. Той трябва да въплъщава закона на силния, като върховен главнокомандващ и като народен трибун. Трябва да помни, че силата се подчинява само на сила и че договорите се спазват само докато ги обезпечава силата.

Тръмп трябва също така да възстанови жизненоважната връзка между вътрешната политика и външната политика като признае, че през последните години едно идеалистично настроено дипломатическо тяло нанесе значителна вреда на американските национални интереси. Той трябва да замени тези хора с ново поколение държавници, посветени на конкретни геополитически цели и готови да върнат проблемите на обикновените граждани в центъра на процеса на вземане на решения.

Преди всичко Тръмп трябва да отхвърли утопизма на идеалистите и изолационистите и да възстанови външната политика основана на реализъм. Той трябва смело да прокламира националните интереси, включително запазване на хегемонията в Западното полукълбо, сдържане на Китай и поддържане на американското превъзходство по море. Той трябва да е готов да използва всяко налично дипломатическо средство, включително икономическа сила, за да обезпечи националните интереси, без при това да забравя, че предпазливостта е най-голямото преимущество на реалиста.

 

Лафайет Лий е американски писател и сътрудник на IM – 1776. Може да бъде последван на @Partisan_O.

Филип Вуду е американски писател и ветеран. Може да бъде последван на @6Voodoo.

 

Източник: im1776.com

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

Коментари

  • Виктор

    21 Яну 2025 8:54ч.

    Станал е Богобоязлив, откакто го гръмнаха! Гледам ръката не е върху светото писание...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Напомня ми времето, когато имаше шизофренична еуфория, при влизането ни в ЕС 2007 ли беше?

    21 Яну 2025 9:15ч.

    Тогава всички около мен бяха екзалтирани, аз пълен скептик. И сега е така. Вярвам повече на варианти като при Путин. Без фойерверки!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • izo

    21 Яну 2025 9:32ч.

    Рационалност или реалполитика, но предлоположението е за пълна консолидация и "прибиране в кошарата" на каквото може да се докопа от по-хлабавите съюзници. Това само по себе си означава признаване на поне двуполюсен свят "ние и останалите", които обаче вече не можем да контролираме и унижаваме. Пред очите за 10-ина г. ще се оформят новите глобални блокове. А България отново ще е в зоната на търкане между плочите. И никой няма да си дава зор да инвестира в населението и икономиката й доколкото все ще си е буферна. И за да не сме една мизерен пограничен ров е нужен нов елит - с манталитет на раелполитици, тотално различен от сегашния феодално-слугинажен. Време да започнем да разчитаме на себе си вместо да чакаме милостиня от поредния господар срещу подлизурство - това не работи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • начинаещ пророк

    21 Яну 2025 9:46ч.

    Без капка ирония, но смятам, че Мелания и Иванка доста удачно са ги облекли в черно. Дребните душички ще ме нападнат за този коментар, но все ми е тая.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Николай II

    21 Яну 2025 10:35ч.

    Иванка беше в зелено.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • стотник

    21 Яну 2025 11:00ч.

    Тръмп може да постигне само малка част от помпозно обещаното от него и шумно пропагандираното от обкръжението му и авторите на тази статия. Дано, това никак няма да е малко, според мен ще си е за Нобелова награда, на която той има 100 пъти повече право, отколкото джендърюгата-военолюбец Обама. Много ще му е трудно на Тръмп, враговете му са свирепи и силни, озлобени до крайност, съмнявам се, че няма пак и пак няма да опитват да го утрепят, а не само да му пречат с всички средства.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Donald J. Trump

    21 Яну 2025 11:06ч.

    Така е! Могат да го убият. Но този имат една разлика в сравнение с преди 8 години. Тогава той беше напълно сам срещу всички. Сам срещу демократи и републиканци, които де-факто са една партия. Този път той успя да направи екип. Р. Кенеди, Тулси Габърд, Вивек и много други няма да спрат, ако нещо се случи с Тръмп. Ванс не е от най-сигурните, но току-виж и той поел в добрата посока. Мъск, засега, също е фактор. Т.е. в момента, премахване на Тръмп ще забави, но няма да спре процесите. Още повече, че вече и хората знаят на какво са способни дълбоката държава и са подготвени за подобно развитие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Любопитен

    24 Яну 2025 1:59ч.

    Ванс е храненик на Рокфелер. Ако нещо се случи с Тръмп ...може подло да бъде сменен курса и много народ да се хване за палците.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Donald J. Trump

    21 Яну 2025 11:01ч.

    Много е важно Тръмп да насочи вниманието си към вътрешната ситуация в САЩ. Оттам ще се промени и външната. Ако DOGE или другите успеят да орежат дори само наполовина парите за всякакви НПО-та, оттам ще спре прокарването на всякакви човеконенавистни и напълно вредни политики. Всяка държава ще получи глътка въздух и ще може по-спокойно да се заеме с вътрешните си въпроси.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Говориш за социализъм

    21 Яну 2025 11:13ч.

    Тия човеконенавистни и вредни политики държат САЩ да е хегемон. Реално, няма полезен ход в името на хората, няма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ганди

    21 Яну 2025 11:03ч.

    Дрън-дрън. Реалполитиката я е имало още преди краварите да се оформят като нация. Да не ходим до древните китайци - Ришельо в "съвремието" си е баш реалполитик. Те го и в уебстъра- "politics based on practical and material factors rather than on theoretical or ethical objectives"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Материята е вяра, не знание

    21 Яну 2025 11:13ч.

    Практиката не е нищо друго, освен уповаване на обобщена статистика. Материалното на свой ред е поддържане на непрекъснати нерефлексивно повтарящи се твърдения спрямо "твърдостта" на емпиричното.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Някой

    22 Яну 2025 0:01ч.

    Проблема при статистиката обаче е по-сериозен. Защото следва да имаш "достаъчно" голяма извадка за да формираш "патерн" , който да е "достоверен". Демек "риска" да е "оправдан" ;-), преди да си заложиш уелбиинга на него. Т.е. ако ползвам Бъфет като обяснение, преобладаващата част от "наивниците" вече са думнати. https://www.youtube.com/watch?v=i-XSi-M1ZkU Но чак сега настъпва момента да го разберат. Защото "руската" рулетка не е за всекиго. Особено за "фамилните" общности, по дефиниция. Иначе за дефиницията по отношение на рефлексията сте прав но не само "твърдоста", защото да речем окото не е "сензор" на твърдост, или ухото. За вкуса е диаболично ;-) . https://math.fandom.com/ru/wiki/Рефлексивное_отношение

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Някой

    22 Яну 2025 4:20ч.

    За "реал"политиката се сещам за един стар виц, в който двама водели война :-) . В един момент, като свършил патроните, единия се подготвил да умира под веригите на танка. Изведнъж танка спрял, люка се отворил и другия рекъл: "-Ако си свършил патроните да ти продам малко?" ;-) .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    21 Яну 2025 12:19ч.

    Типично за политик. Неизпълними обещания. Набиват се в очи две от тях. "Американските войници няма да защитават чужди граници. Ще защитават само границите на САЩ"??? А какво ще стане с прословутият параграф 5 на НАТО? Отпада ли? "Ще премахнем всякаква цензура. Ще върнем свободата на словото"??? Ще бъдат ли разрешени руските ТВ канали?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Те все още се гордеят с най-голямата икономика и най-мощната армия в света, а съюзите им в Европа и Азия стават все по-силни."

    21 Яну 2025 14:28ч.

    Хубаво се посмях 😁 Всичко в това изречение е вярно с точностью до наоборот 😊

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Родина

    21 Яну 2025 16:23ч.

    Ха , още един зодия близнаци! Като царя , Борисов, Радев. Думи , празни .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hякой

    22 Яну 2025 2:19ч.

    https://youtu.be/8S0QcINRYJs

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • доц. Карачибук

    22 Яну 2025 19:43ч.

    Чудесно попадение на фотографа, снимал на Тръмовата инагурация. За съжаление дописката не споменава неговото име. Обективът му е фиксирал сцена, която сякаш ни пренася във филма "The Good, the Bad and the Ugly" на Серджо Леоне. На снимката Мелания е с фамозна шапка, която я прави да изглежда досущ като Добрия, чиято роля във филма се изпълнява от Клинт Истууд. Тръмп пък прилича на Туко-Злия. По-забавно щеше да е ако в снимката Мелания държи не Библията, а револвер Колт. Апропо, в кадъра е влязла и Иванка, Тръмпова щерка. Не мога да открия неин двойник от филма на Сержо Леоне. Инак тя е възбуждащо чаровна и изглежда като 19 годишна девственица, флейтистка от гимназиален орестър, изпълняващ популярната мелодия, на Енио Мориконе, композирана специално за този класически спагети уестърн.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • баба мара

    23 Яну 2025 11:34ч.

    крадци и убиици по генезис злото настъпва по света

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Родина

    23 Яну 2025 18:29ч.

    Шапката на Мелания . Сатурн , същият Сатурн на корицата на Икономист. Кураторите на света ни изпращат сигнали. Инагурацията винаги се прави на 20 , точно на 0 градуса между козирог и водолей. И най отгоре е Плутон. Планетата на смъртта , парите , задкулисието . За това долара винаги е силен . Същото е и сем.Симсън .Велик Израел , Велика Америка! Всичко се прави не за пари , а за власт .Да вземат душите ви !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ghost

    23 Яну 2025 19:27ч.

    Императорът се върна от изгнание и се устреми към стотният си ден при Ватерло.Темпото е темпорално компресирано.Пак.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Analyst at Goldman Sachs

    23 Яну 2025 21:18ч.

    Ако екстраполираме фактите оформя се следният ред. Канада и Гренландия в САЩ за AI и по ред причини като студ за дейта'центровете ,ресурси, прясна вода, евтина електроенергия. Само тези двете материализират още 200г доминация.Китайска експанзия .Азиатско тихоокеански изолационизъм.Русия също договорено ще разчлени Украйна с части на Европа.Турция ще анексира България през средата .Сърбия ще си поиска ...ромите ще си поискат и от БГ ще остане 1 анклав в София.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи