- Автор: Гласове
- 04 Март 2024
- 4228
- 13
Автор: Михаел фон дер Шуленбург. Фон дер Шуленбург е бивш помощник-генерален секретар на ООН избягва от Източна Германия през 1969 г., учи в Берлин, Лондон и Париж. Работи повече от 34 години за Обединените нации и през кратък период за ОССЕ, в множество страни във война или вътрешни въоръжени конфликти, често включващи нестабилни правителства и въоръжени недържавни участници. Това включва дългосрочни назначения в Хаити, Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак и Сиера Леоне, както и по-кратки назначения в Сирия, Балканите, Сомалия, Сахел и Централна Азия. През 2017 г. той публикува книгата „За изграждането на мира – спасяване на националната държава и спасяване на Организацията на обединените нации“.
Призивът му за мир е публикуван на 20 февруари 2023 г.
Преамбюл на Хартата на ООН
Войната в Украйна сега навлиза във втората си година, без да е направен никакъв опит за намиране на мирно решение. Вместо да инициират мирни разговори, воюващите страни все повече се въвличат в опасната спирала на военната ескалация, прилагайки все по мощни системи оръжия. Сякаш все още заседнали във войнственото мислене от първата половина на 20 век, те се надяват, че пълномащабната военна офанзива и военната победа ще могат да им донесат търсения мир. Този процес ще донесе на Украйна само още унищожение. Но още по-опасно последствие е, че престижът на двете най-големи ядрени сили в света зависи от изхода на тези военни офанзиви. Това увеличава риска от директна конфронтация между ядрените сили САЩ и Русия – или двете страни, които притежават около 90% от всички ядрени оръжия в света.
След Първата и Втората световни войни, това ще бъде третият път, когато война, започната на европейска земя, може да се превърне в световна война, но този път с потенциално по-опустошителни последствия. Хората по света, които нямат нищо общо с тази война, вече страдат от нейните икономически последици. Една ядрена война може да заличи всички хора, независимо дали принадлежат на воюваща страна, или не. По този начин възниква ситуация, която нашите предшественици са искали да предотвратят, създавайки Хартата на ООН.
Преамбюлът на Хартата казва: „Ние, народите на Обединените нации (сме) решени да предпазим идните поколения от бича на войната, който на два пъти през нашия живот донесе неизказано страдание на човечеството...“ За жалост, този призив на Хартата на ООН изглежда забравен днес. Най-вече първите членове и основатели, които следователно би трябвало да са защитници на Хартата – САЩ, Великобритания, Франция и сега вече и Русия – многократно ерозираха нейните принципи заради личните си политически цели, или пък направо изцяло я игнорираха. Като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН с право на вето, те бяха в позиция да правят това. В Украинската война тези четири сили с право на вето сега са преки съперници, подигравайки се с Хартата на ООН, която бе създадена за предотвратяване на подобни войни. С това те носят главната отговорност за тази война и нейните последици за човечеството.
Основният призив на Хартата на ООН е да се търсят мирни решения
Постоянно повтарян аргумент на Запада е, че агресивната война на Русия срещу Украйна е незаконна според международното право и поради това Украйна не само има правото да се защити, но може също и да иска помощ от други държави, за да се защити. Това е безспорно, тъй като това заключение се основава на принципите на Хартата на ООН. Но дава ли Хартата по този начин право на Запада да продължава тази война, да търси военна победа срещу Русия и да отказва всякакви мирни усилия на тази основа? Със сигурност не!
Причината е, че Хартата на ООН е споразумение между всички държави членки за разрешаване на техните конфликти по мирен начин. Забраната за използване на военна сила за политически цели се основава на това – а не обратното. Следователно Хартата не е глобално споразумение за прекратяване на огъня, а задължение на всички държави членки да гарантират глобалния мир с мирни средства. Точно в този свой аспект Хартата прекратява военната логика от миналото, която е довеждала до толкова много войни, особено в Европа. Ако днес отново се твърди, че мирът може да бъде постигнат само със силата на оръжето, тоест с война, това е връщане към милитаристичното мислене от времето преди Хартата на ООН.
Хартата посочва като своя основна задача „Поддържането на международен мир и сигурност, с оглед на които: взимане на ефективни колективни мерки за предотвратяване и премахване на заплахите за мира, и подтискане на актове на агресия или други нарушения на мира, както и постигане с мирни средства и в съответствие с принципите на справедливостта и международното право на приспособяване или уреждане на международни спорове или ситуации, които биха могли да доведат до нарушаване на мира...“ А след това още по-ясно: „Всички членове трябва да уреждат международните си спорове с мирни средства и по начин, който не застрашава международния мир, сигурността и справедливостта.“
Задължението на Хартата да разрешава конфликтите мирно съществува не само за предотвратяване на войни, но и за намиране на изход от войните. Например, резолюцията на Генералната асамблея на ООН от 2 март 2022 г., която строго осъди военната интервенция на Русия, призовава не само Русия и Украйна, но и всички замесени страни, да намерят мирно решение на Украинската война: „Генералната асамблея настоява за незабавно мирно уреждане на конфликта между Руската Федерация и Украйна чрез политически диалог, преговори, медиация и други мирни средства.“
В много отношения Хартата на ООН превъзхожда доминиращия днешен черно-бял възглед за света между доброто и злото, или дори между така наречените демократични и авторитарни държави. Хартата на ООН не използва термини като агресивна война, превантивна война, анти-терористична война или дори хуманитарна война. Тя не прави разлика между съответните политически системи на страните членки, нито различава справедливост и несправедливост на спорните въпроси между страните в даден конфликт. Хартата изхожда от това, че във всеки конфликт винаги има две страни, но те трябва да бъдат помирени с мирни средства. Приложена към Украинската война, всички конфликти между интересите на Русия и тези на Украйна във връзка със сигурността трябваше да бъдат разрешени чрез преговори. Отказът на Запада да приеме загрижеността на Русия за сигурността ѝ за легитимна, а сега и отказът да преговаря за мирно решение на конфликта, го прави съучастник във войната в Украйна.
Съучастието на Запада във войната в Украйна
Сериозността на ескалиращия конфликт заради експанзията на НАТО до границите на Русия, който доведе до война, беше очевидна за всички страни поне от 1994 година. Русия многократно предупреждаваше, че приемането на Грузия и Украйна в НАТО ще наруши елементарните ѝ интереси за сигурността и ще пресече червена линия. Това щеше да бъде класически конфликт, който трябваше – и вероятно можеше – да се разреши по дипломатичен път в съгласие с Хартата на ООН. Но това не се случи – нито предотвратяването на войната, нито постигането на мирен изход от войната, след като тя започна. И това също е нарушаване на Хартата на ООН.
С пренебрежение към загрижеността на Русия, приемането на Украйна в НАТО бе систематично преследвано. Това не мина без многократни провокации. Западът дори не се посвени да подкрепи насилственото сваляне на легитимно избрания (ОССЕ) украински президент през 2014 г., за да сложи правителство, което подкрепя присъединяването към НАТО. Според Виктория Нюланд, сега заместник-държавен секретар, подкрепата на САЩ за този преврат е на стойност 5 милиарда долара. Всъщност това може да е била и далеч по-голяма сума. Това е също така и огромно нарушение на суверенитета на страна членка на ООН, което е и нарушение на Хартата на ООН.
След скорошните изявления на Ангела Меркел и Франсоа Оланд относно споразуменията Минск I и Минск II, възниква въпросът дали те са били договорени „добросъвестно“ или са обслужвали едничката цел да спечелят необходимото време за военно изграждане на Украйна. След като тези споразумения станаха правно обвързващи чрез решението на Съвета за сигурност на ООН, това се превърна и в шокираща пародия на всякакво международно право.
Когато през 2021 г. Русия отговори на решението на НАТО да продължи с присъединяването на Украйна със струпване на войски на границата си с Украйна, тя направи нов опит да постигне мирно решение. Това доведе до серия от дипломатически действия, но Западът категорично отхвърли всякакви разговори за присъединяването на Украйна към НАТО. Украинското правителство дори отговори през февруари 2022 г. с най-масираните бомбардировки на про-руския контролиран от отцепниците Донбас и неговото цивилно население.
Дори и след избухването на войната НАТО, и най-вече САЩ и Великобритания, торпилираха всички мирни усилия. Още през първата седмица на март 2022 г. тогавашният премиер-министър на Израел Нафтали Бенет се опита да посредничи за прекратяване на огъня между Русия и Украйна. Според неговото скорошно интервю, Русия и Украйна са показали огромен интерес за бързо приключване на войната, а прекратяването на огъня по думите на Бенет е било „на една ръка разстояние“. Но до него не се стигна, защото, както обясни Бенет, „те (САЩ и Великобритания) блокираха прекратяването на огъня, и аз мисля, че сгрешиха“.
По-важните мирни услия бяха Украинско-Руските мирни преговори. В третата седмица на март 2022 г., само месец след избухването на войната, двете страни успяха да се споразумеят за чернова на всеобхватно мирно споразумение: Украйна ще се съгласи да не се присъединява към НАТО и да не допуска никакви военни бази на чужди сили на своята територия, докато Русия ще се съгласи в замяна да признае украинската териториална цялост и да изтегли всички руски окупационни войски. Предвидени бяха специални договорености за Крим и Донбас. На мирна конференция, планирана за 29 март 2022 г. в Истанбул, щяха да бъдат договорени останалите върпоси (като гаранциите за сигурността) с надеждата да се достигне до проект на мирен договор. Но тогава Украйна се оттегли от мирните преговори под натиска на САЩ и Великобритания. Турският външен министър Давутоглу щеше по-късно да каже за провалената истанбулска мирна конференция: „някои страни от НАТО искаха войната в Украйна да продължи, за да бъде отслабена Русия.“
Колко много животи, колко много страдания и колко много разрушения можеха да бъдат избегнати, ако НАТО беше подкрепил Украинско-Руските мирни усилия през март? Това все пак беше и желанието на Украйна по онова време. Вместо това НАТО торпилира тези мирни усилия и следователно носи тежък дял от вината за множеството жертви и разрушения, причинени от войната оттогава насам.
Трябва да признаем на Украйна, че тя потърси – поне в началото – мирен изход. Президентът Зеленски веднага след избухването на войната помоли израелския премиер Нафтали Бенет да посредничи с Русия. Той беше също така този, който насърчаваше Украинско-Руските мирни преговори, които започнаха приблизително по същото време. Още на 27 март 2022 г. Зеленски имаше куража да защитава първичните резултати от Украинско-Руските мирни преговори публично, пред руски журналисти – въпреки факта, че по това време НАТО вече беше решил на специалната си среща на върха на 24 март 2022 г. да не се противопоставя на тези мирни преговори. Накрая Зеленски се поддаде на натиска на НАТО и избра продължаване на войната. Предвид тежката зависимост на Украйна от финансовата и военна поддръжка от Запада, той вероятно е имал и други възможности.
Решението за продължаване на войната сега доведе до всеобхватна разруха на Украйна, неизмеримо страдание на хората там и загуба на големи части украинска територия. Днес позицията на Украйна за преговори би била много по-лоша, отколкото беше през март 2022 година. Това може да обясни сегашната нагласа на Зеленски да заложи всичко на тотална победа над Русия. Но дори и това да беше изобщо възможно, подобна победа би дошла с цената на огромни човешки жертви и може да включва и тоталното унищожение на Украйна. Президентът Зеленски и повечето му другари по оръжие би трябвало да са осъзнали досега, че не е трябвало да слушат новите си приятели от Запад през март/април 2022 година. За отхвърлянето на договорено решение през март украинците сега плащат с кръвта си в една война, която преследва стратегическите интереси на НАТО. Това може и да не е последният път, в който украинците ще се почувстват предадени.
Украинската война е доказателство, че Хартата на ООН е незаменима
От края на Студената война Западът, и особено САЩ, многократно е оспорвал валидността на Хартата на ООН. Хартата и нейният принцип за „суверенно равенство“ не са съвместими с претенцията на САЩ за самостоятелно глобално лидерство. Във възприетата от тях роля на глобален създател на правилата, по данни на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, след края на Студената война САЩ са извършили 251 военни интервенции в други страни – без да броим секретните операции на ЦРУ или подкрепата за прокси войни. Може да бъде заключено, че много, ако не и повечето, от тези интервенции са били в нарушение на Хартата на ООН. В почти всички случаи те са били неуспешни и са оставили след себе си само човешко страдание, разрушения, хаос и нефункциониращи правителства. Никога от тях не са възниквали демокрации. Обречена ли е сега Украйна да последва същата участ?
Войната в Украйна доведе света по-близо до ядрена катастрофа от всеки друг конфликт след края на Студената война, а може би дори и след Втората световна война насам. Това би трябвало да ни накара болезнено да осъзнаем колко важна и действително незаменима е Хартата на ООН и днес за регулирането на мирните отношения между държавите членки. Единственият начин човечеството да може да поддържа световния мир е да има доброволно споразумение между държавите за мирно разрешаване на конфликтите помежду им.
Хартата на ООН някога беше огромен подарък за човечеството, направен от победилите през Втората световна война сили – САЩ, Съвесткия съюз, Великобритания и Франция. Днес точно тези страни (или техните страни-наследници) се дискредитираха до степен, че вече не може да се очаква да подновят и да защитават Хартата на ООН. Факелът на мирния световен ред, основан на сътрудничество, сега трябва да бъде носен от други страни, от страни като Бразилия, Аржентина и Мексико в Латинска Америка; от Индия, Китай и Индонезия в Азия; от Южна Африка, Нигерия и Етиопия в Африка, или от Египет и Саудитска Арабия в Близкия Изток. Ако тези страни поемат по-голяма отговорност за поддържането на глобален мир, те ще предприемат и важна крачка към по-многополюсен и справедлив свят. Какво може да бъде по-добро от завръщането към глобалния ред на мира, основан на Хартата на ООН и нейния принцип на „суверенно равенство между всички членове“?
Този призив е публикуван на 20 февруари 2023 г.
Източник: meer.com
Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова
